Да се научим да не мразим

3

Как да не мразим
Как да не мразим
Със синът ми решихме да пишем кратки разказжчета на различни теми.
Първата тема бе за Любовта.
Той написа едно разказче, и аз написах едно разказче.

Естествено втората тема е “Омразата”.
Та се замислих над нея.
Какво е Омразата?
Значи, всички смотаняци се впускат в дълбокомъдрени разсъждения и измислят дефиниции, които НИКОГА не покриват тяхната омраза.
Омразата е това, или онова, ама в никакъв случай не е усещането което често ме обладава и ме работи като на порно филм от всички страни и по всички начини.
Омразата, казва смотаняка не е онова не-харесване, което извиква нетърпимост към този или онзи.

Аз като не-смотаняк 😀 имам много простичко разбиране за омразата.
Човешката омраза се проявява към хора, които В МИНАЛОТО са извършили нещо лошо, което ние НИКОГА не бихме сторили.
Много често “лошото” е наша лична преценка, та нека ползваме думичката “навредил”.
Някой ни е навредил в МИНАЛОТО.
Ето от това МИНАЛО започва омразата.
Несъществуващото вече минало, е посяло днешната омраза, която е толкова жива, че може да убие.

Ако сте достатъчно интелигентни и се обърнете към миналото си, ще намерите поне пет причини да се намразите.
Но не го правите, защото си прощавате глупостта, която ви е водила в онова грешно минало.
А защо де не простим глупостта на онзи, когото мразим?

Има само три причини да не простим и да се потопим в омразата си.
1) Този когото мразим не е глупак и няма глупост в него/нея, която да простим.
2) Ние обичаме да мразим.
3) Болно Его.

Ако приемем първата причина, това ще ни направи нас глупаци.
Всяко зло идва от глупост и невежество, и ако не знаем това, значи ние сме глупаците.
Много често казваме “не е глупав той, ами е готов за личния си интерес и майка си да продаде”.
Това е много глупаво мислене и цели да оправдае омразата ни.
Понеже омразата също идва от глупостта ни, ние се опитваме да оправдаем глупостта си, преписвайки на злото, което мразим, интелектуални качества, които го отделят от глупостта.

Така вече омразата ни не е глупост а интелектуално неприемане на злото.

Лично аз смятам, че втората причина да мразим е по-често срещаната.
Хората обичат да мразят.
Звучи парадоксално но е вярно.

Всяко чувство и емоция е носител на усещане за живот.
Животът ни всъщност е изтъкано платно от чувства и емоции.
Любов, омраза, радост, доволство, недоволство, страх, притеснения, завист, алчност, желания, страсти…
Всеки чужд или личен акт, имащ място в живота ни е носител на чувства и емоции.
В този смисъл ние не градим живота си сами.
Другите го изграждат за нас.
Ние сами, не можем да си донесем радост или мъка.
Трябва ни поне един човек до нас, за да се случи някое от двете.
(Ако бяхме израстнали сами, не бихме знаели нищо от онова, което сме днес. Не бихме имали радост и мъка. Бихме били безгрижни.)
Животът ни като цивилизовани същества, идва от другите около нас.
Защо обаче сме благодарни за радостта и неблагодарни за мъката?
Не са ли те и двете живот за нас?

Та защо човек обича да мрази?
Защото много често животът на хората заприличва на празно ведро, без капчица чувство или емоция в него.
А когато няма чувства и емоции, човек не чувства че живее.
Такива хора не търсят радостта като спасение, а посягат към омразата.
Защото човек изпаднал в емоционална и чувствена празнота винаги има под ръка някого, когото да вини за празният си или непълноценен живот.
Този ВИНОВНИЯТ става обект на омразата, която се явява като чувствена светлинка, даваща живот на мразещият.

Сигурно сте виждали хора опиянени от омраза.
Те всъщност са опиянени от живот.
След дългата празнота в живота им, омразата идва като внезапна глътка кислород, който прави кръвта да заври, носи еуфория и “радост” от живота.
Затова някои хора обичат да мразят.

Третата причина да мразим е още по разпространена от първите две, защото в същността си Разумът (Егото) е болест – болест на Духа.
Няма Его, което да не е болно, защото само по себе си (пак повтарям) то е болест.

Разумът не може да познае света без да съпоставя и сравнява.
Естествено не можем да сравняваме без да имаме знания (информация), а знанията ни, това сме ние, АЗ.
АЗ е НАУЧЕН на онова, което е Добро и Зло, но аз не помни кога това е научено и приема ЗНАНИЕТО за свое.
Моето добро, казва Аз, е ИСТИНСКОТО.
Във всяко сравнение, нашата страна е превъзходната.
АЗ не харесва никое добро, така като харесва своето си ДОБРО.
И макар понякога да казваме, “защо не мога да съм като този добър човек”, ние не поставяме чуждата добрина като интелектуално постижение, а като духовен дар.
Онова, което другите имат като дар, не засяга нашето его, защото то не е ЛИЧНА заслуга, не е недостижимо за нас интелектуално постижение.
То е дар, нещо като милостиня дадена на другия, която го прави по-богат в някакво отношение.

Защо болното Его мрази?

Егото е продукт на традиции, култура, семейна и обществена среда, религия и образование.
Към тези горните, прибавете манипулативно привнесени ценности и морал.
Ако сте достатъчно интелигентни ще разберете, че гордеейки се със себе си, вие всъщност се гордеете с онези, и онова, чийто продукт сте днес.
Човек няма нищо свое, освен Душата си.
Всичко във вас е чуждо, но вие сте го приели за свое и сте го нарекли Аз.
Онова Истинското, което Сте, е заровено под чуждото знание и стремежи.

Както и да е, говорим за егото.

Егото обича да приема чуждо знание, но то никога не е ЧУЖДО, а се приема като СЪГЛАСИЕ с МОЕТО знание.
Един вид “и аз го имам, но не съм му обръщал внимание, не съм се замислял…”
Егото обича да възхвалява чужда мъдрост, но само ако тя е от някой, който е вън от живота му, някой далечен, който е бил НАДАРЕН.
В наше село няма мъдреци.

Егото се дразни от интелектуалното и духовно превъзходство на заобикалящите го близки и познати.
Това раздраснение ражда омразата.
Егото е би-сексуална курва, която най-обича да се люби със завистта, алчността, доволството, славата, успеха и ред други изкусни, твърдо материални любовници.
И както сексуалното удоволетворение е много кратко, така кратко е удоволетворението на егото.
Когато обаче, егото остане незадоволено, се ражда ОМРАЗА.

Сигурен съм, че някои все още напират с въпроса “ама какво всъщност е омразата” 🙂
Тя е онова нещо, което смотаняка се опитва да прикрие с този въпрос.
Ако някой смотаняк не е съгласен с отговора ми, тя (омразата) е онова нещо, което го боцка под лъжичката точно в този момент.

Вече съм към края на тази писаница и като че все още не съм дал отговор на въпроса “Как да не мразим?”
Понеже омразата е глупост, само интелигентността може да и се противопостави.
Ако искате да убиете чувство или емоция, анализирайте го много дълбоко.
Когато стигнете до връхчето на корена, ще видите, че емоцията или чувството се храни от заобикалящата го материя. Само по себе си то е реузлтат от преработка и натрупване.
Интерпретация на съзнанието при допир с околното.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

3
Оставете Мнение

avatar
3 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
ледаMarina IlievaLaw Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Law
Гост
Law

Съжалявам, но това е най-голямата безмислица, която прочетох днес. Омразата е изключително сложно усещане, което е водило и продължава да води човека към прогрес. Всъщност някъде в текста е загатнато, но признавам, че не ми стигнаха нервите да го дочета. Поздравления за труда на автора, но няма да се съглася с тези рамки, които посочвате. Всичко в този свят е логика, в този текст тя липсва.

Marina Ilieva
Гост
Marina Ilieva

Майко милааааа……….
Нямам думи!!!
Човече, на доктора от Карлуково му се губи една бройка……
Аз устата си ще измия ,но Вие ще си отнесете мръсотията на оня свят.
Нелечимо е !

леда
Гост
леда

На мен ми хареса