Труден

много труден...

Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.

Калин Донков и Георги Константинов (снимка)

Калин Донков и Георги Константинов

На тази старичка фотография има двама Български поети, които мнозина помнят и обичат – Калин Донков и Георги Константинов.
Можете ли да ги познаете на снимката?
Не би трябвало да ви е трудно.
Поетите са лесни за разпознаване

– – –

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая…
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

- – -

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…

Калин Донков

П.С. Ползването на тази фотография без мое разрешение е забранено за някои смотаняци. За да не сбъркате в преценката за себе си, питайте ме.

Подобни писаници

10 юли 2010 |

| Забавно, Поезия

Коментари, които не са написани на Кирилица, ще бъдат изтривани, независимо от тяхното стойностно съдържание.

Коментирай чрез Facebook или само в блога

http://mnogo.truden.com/ Truden

Ей, това стихотворение много ми подхожда.
Сигурно и на вас.

ДАЛЕЧ ОТ ДЕЛНИЧНИЯ БИТ…

Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда…
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина…
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.

Георги Константинов
stir

http://www.facebook.com/#!/note.php?note_id=101…
http://mnogo.truden.com/ Truden

Stir, предложената връзка не води до никъде. Или вече няма такава страница във Facebook, или е в недостъпен профил.
stir

Прощавайте.

ПОСЛЕДЕН

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата – ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.

Нервно живеем – нервите станаха здрави.
Празнично светим – а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.

Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци:
мигар са малко онези юнаци, които,
носят усмивката, както се носят мустаци!

Нека, когато привърша с гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият – да не живее най-кратко.

Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но, тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче…

Kалин Донков

http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs1...
http://mnogo.truden.com/ Truden

Благодаря!
Много калинско стихотворение
Candysays :)

Много ми харесаха тези стихотворения.. Ама много! Георги Константинов го знам (откакто една приятелка ми подари негова стихосбирка за мой рожден ден), а Калин Донков не го бях чувала.. Пропуск. Голям. Ама не е единствения със сигурност – аз съм си малко (всъщност доста) невежа по отношение на родната поезия.. а и на поезията въобще.
Та – мерси за този пост, Труден! Искрено благодаря.

П.С. Аз лично не мога да разпозная Поетите на тази снимка.. Макар че вярвам, че си прав – би трябвало да се разпознават лесно..
http://mnogo.truden.com/ Truden

Плевенски поети, Криси, как няма да ти харесват
Калин Донков много нежно е прегърнал госпожицата в дясно, а над него е Георги Константинов, поставил ръка на рамото му.
aceton

u0414u0430 u0441u0435 u0442u0432u044au0440u0434u0438, u0447u0435 u0434u0432u0430u043cu0430u0442u0430 u0430u0432u0442u043eu0440u0438 u0441u0430 „u0432u0435u043bu0438u043au0438 u043fu043eu0435u0442u0438″ u043fu0430 u0431u0438u043bu043e u0438 u0431u044au043bu0433u0430u0440u0441u043au0438, u0435 u0442u0432u044au0440u0434u0435 u0433u043eu043bu044fu043cu0430 u0438u0437u0441u0438u043bu0432u0430u043du0435.

http://truden.truden.com/ Truden

u041au044au0434u0435 u0441u0435 u0442u0432u044au0440u0434u0438, u0447u0435 u0441u0430 u0412u0415u041bu0418u041au0418 u041fu041eu0415u0422u0418, u0431u0435 u0430u0446u0435u0442u043eu043d?