„истините“, които ви правят бедни

Пламен Петров е публикувал една умна писаница в своя блог, която е озаглавил „Лъжите, които ни правят бедни“.
Започнах да я чета и на третия ред се захванах да пиша.
Значи, чета и пиша…

Даже и картинката взех от пламеновата писаница, щото много добре ми се връзва с настроението.
Я да видим сега ИСТИНИТЕ на Пламен, които той така майсторски е поднесъл, върху няколко опашати лъжи.

Първата опашата лъжа, казва Пламенчо, е:

Парите не са важни

Сега, искам да ви обърна внимание (на Пламен също), че една истина не винаги се съдържа в думите. Много често тя е в отношението, което думите изразяват.

Парите са важни в магазина, и ако някой казва, че парите не са важни, той/тя имат предвид нещо друго, което убягва на някои приятелчета и Пламен.
Ама нека първо да видим от какво според Пламен може да ни лиши липсата на пари:

1. Здраве
2. Любов
3. Време
4. Удоволствия

Пламене, ти ме изненадá.

1) Аз живея от заплата на заплата и НИКОГА не съм боледувал, защото не преяждам, не препивам, храня се здравословно, ценя и пазя здравето си, защото знам, че от него зависи доброто на семейството ми.
На 53 години, 175 см, 65 кг изглеждам и се чувствам доста добре опазен от Бог.

Ако някога се разболея, ще е от препушване, ама то няма да е от бедност, а от акъл.
Бедността е по-мъдра от охолството. Не умира в богати болници, а у дома или на път.

2) Казваш, че на любовта й трябват пари за поддръжка
На любовта не й трябват пари. Единственото, което й е нужно, е да намери себе си в другия.

3) Време имам достатъчно, и то е защото не съм богат.
Докато моите богати (милионери) приятели стоят над сметките, аз седя над бирата или жена си.
Нямам бизнес ангажименти и всяка събота и неделя са ми свободни.
Даже между дърводелството намирам време да прочета какво си написал във Facebook или в личния си блог.

4) Кое удоволствие може да ми липсва, ако не съм богат?
Пътувам с по-малко пари, не толкова често и не толкова разкошно, но разкошът е нещо относително, а честотата на пътуванията не е удоволствие.
Живея в скромна къща, сред природата, под наем.
Не е моя, но и да съм я платил, пак няма да е моя, защото там накъдето пътувам не мога да я занеса.

Значи до тук ти пиша двойка на истините.
Хайде да видим нататък…

Втората опашата лъжа, казваш, е:

Аз съм беден, но честен

и я опровергаваш с:

Бедните са по-скоро глупави. Или поне с много ниска финансова интелигентност.

Може и да са глупави бедните, но не пречи да са честни, нали 🙂
Може пък липсата им на амбиции да идва от липсата на нужди.
Ти, Пламенчо, си богат и колкото по-богат ставаш, повече нужди имаш, а многото нужди оформят малкото свобода.
Много искане – малко свобода.
Щото каква свобода е да слугуваш на искането си?

Освен това, богатите са страхливци.
Колкото повече имаш, толкова повече те е страх да не го загубиш.
И ако някой ти каже „оближи ми подметките, за да не загубиш богатството си“, ти ще ближеш.
Иначе ще станеш „беден глупак“, с „ниска финансова интелигентност“.

Бедността има много предимства.
Едно от тях е, че човек има много време за себе си, докато богатият ползва повече от времето за парите си.

Трета, мустаката лъжа, според Пламен:

НУЖНИ СА МИ ПАРИ, ЗА ДА НАПРАВЯ ПАРИ

Ми това не е лъжа бе Пламенчо.
Я да се разберем сега, ти за какви пари и за какво богатство говориш?
Две-три хиляди или двадесет- тридесет хиляди лева на месец?
Щото ако е второто, и твърдиш, че не ти трябват пари за такива пари, ти си нямаш идея от бизнес.
А ако е първото, ти си бедняк, който има неблагоразумието да учи на богатство.

И накрая, голямата тайна която Пламен ни поднася е:

БОГАТСТВОТО Е ИЗБОР!

Изборът е за балъците, Пламене.
Ако пуснеш една кокошка върху купчина жито, тя пак ще рови с крака, за да ИЗБЕРЕ зрънце.

Всеки избор е напъване.
Докато ровиш, за да избереш, пропускаш и разпиляваш онова, което е на повърхността, пред очите ти.
Толкова много изритани зрънца щастие, за да ИЗБЕРЕШ едно!

И да ти кажа, че богатството не е състояние на Духа, а като фикс идея е състояние на дребната душица.
Бедността не е във джоба, а в душата на човека.

Ще завърша с твоите думи, Пламене:

Не се отчайвай!
Никога не е късно човек да си промени мисленето!
А от там идва и промяната на действията… и на стандарта на живот…

А от мен ще ти дам един приятелски съвет:
Не искай, за да не бъдеш беден.

П.С. Айде, пък като се срещнем някога, ще ти разкажа как бедните могат да бъдат щастливи 😉