Приказка за Градината(3) – за изсмяването

1

ИзсмяванетоСедял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…

Ето че вече е утре и можем да продължим.
“Какво?” – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.

Смехувам си с него….
Още си смехувам…

ОК (това на Български значи нещо като “добре”), ясно…
Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.

Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре.
Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре.
Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре.
“Ама утре никога няма да стане днес…” – изсмях му аз.
“Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате”
Съгласих се че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин.

Там където е написано: “Бог останал сам на поляната, търпеливо чакайки утре, за да продължим приказката.” да се чете – “Бог останал сам на поляната, НЕтърпеливо чакайки днес, за да продължим приказката.” (естествено не можем “търпеливо да чакаме днес”, защото днес вече е днес…)
Не! Mай трябва да махнем “чакайки”, защото днес не се чака. …Искам да кажа, че не чакаме днес. …М-м-м, не искам да кажа, че хората вече не чакат днес… Не, това не може да се каже, а трябва да се изсмее, или поне да се поставят кавички.
Исках (и все още искам) да изсмея това: “Не! Mай трябва да махнем “чакайки”, защото “днес” не се чака.”

Моля да бъда извинен от езиковедите, ако неправилно поставям кавичките, ама и те неправилно се наричат “езиковЕди”. Правилно е “езиковОди”, ако твърдят, че водят езика. Но ако се водят по езика, трябва да се наричат “езиководени”.

Това няма значение.
Всъщност има значение… но няма значение.

Сега някой да не вземе да чака май, че да махне “чакайки”, защото приказката не може да чака до май.
Разбрахме се, че тя продължава само днес.
Така, че ако мислите, че е днес, не чакайте приказката.
Не…
Искам да кажа че няма днужда да чакате, защото вече е днес… а щом е днес, е време за приказката.

Ох, кога ще спрем да изговаряме думите, вместо да ги изсмяваме?
Виждате колко е трудно да се разказва приказка за Бог, който не изговаря думи, а изсмява мисли.

Той е прав да прави това, защото само изсмяването се разбира на всички езици, ама и в изсмяването има разлика…
Представете си как се изсмяват на английски…
Чакайте да ви покажа…

Ето така се изсмяват на Английски:

А така на Руски:

А така на Български:

Има разлика нали?
И сега си представете ако трябва да се преведе българското изсмяване на английски… Ще звъннат на 911.
А ако английското изсмяване се преведе на български, ще врътнем пръст на слепоочието си.

Обратно към приказката…
Махаме “чакайки” и четеме това: “Бог останал сам на поляната, НЕтърпеливо днес, за да продължим приказката.”

Не…
Има литературна непълнота… Което води до езиководите.
Ще го променим така: “Бог останал сам на поляната – НЕтърпеливо днес.”
Махаме “за да продължим приказката”, защото вече се разбрахме, че тя продължава днес.

Значи въпросното изсмяване да се чете така:

“Бог останал сам на поляната – НЕтърпеливо днес.”

М-м-м… (това м-м-м… е като онова м-м-м… от приятен вкус в устата)
Получи се почти като завършек на стихотворение.
Ама в случая е едва началото на приказката.

Та, продължаваме приказката.

Бог останал сам на поляната – НЕтърпеливо днес.
(Няма да казвам лека нощ, защото сега е ден, и няма пак да ви казвам да не се плашите от тази усмивка , защото вече го знаете.)

Днес ще продължим приказката.

Това е!
Няма нужда да чакате днес (“днес”) защото вече е днес.

…Сега искам да прекъсна приказката, ама как да кажа, че ще продължи не днес, ами днес….

Ще се разберем така: аз ще ви изсмея “очаквайте продължение на приказката днес”, а вие ще знаете, че продължението не е днес, ами днес.

И така, мили дечица, очаквайте продължение на приказката днес.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало
предишна писаницаПриятели
следваща писаницаНЯМА ДА ГЛАСУВАМ
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

1
Оставете Мнение

avatar
1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
0 Comment authors
Приказка за Градината(2) - Кога боли? « Труден Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
trackback

[…] Приказка за Градината – Началото Приказка за Градината (3) – за изсмяването […]