Приказка за Градината (15) – за Доброто, което не познаваме

0
На мегдана
(снимка от http://goo.gl/EzQbj)

Здравейте мили дечица!
Ето го и петнайстото издание на Приказката за Градината.
В това декемврийско издание ще ви разкажа за непознатото Добро, чието рождение празнуваме на днешния и утрешен ден.

***

Било 25 Декември и всички селяни друсали хоро на мегдана за рождения ден на Бог.
Понеже е казано, че където двама или трима си говорят за Него, Той е там между тях, Бог естествено бил на мегдана, между селяните, маскиран разбира се като човек.

Като спряло хорото, Бог се провикнал:
“Ехе-е-ей, селяне, черпя всички по едно пиене и две кебапчета… няколко пъти.”
Селяните мигом се събрали около Бог да му благодарят, а той решил да отвори раздумка за себе си.
“Вие като празнувате рождеството Божие, знаете ли нещо за Бог?” – подхванал той.
И заваляли мнения:

“Бог е строг, но справедлив. Той ще унищожи от лицето на земята всички неверници и грешници и ще ги хвърли в огнения пъкъл.”
“Бог е милостив към грешниците – отсякъл друг – той ще прости на всички, защото всички сме негови чеда.”
“Бог не го е грижа за дребните нещица. Той обича виното и веселбите”
“Бог обича работливите и умножава богатството им, и мрази мързеливите.”
“Бог не обича богатите и е казал, че по-скоро корабно въже ще мине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезе в рая.” – отсякъл бедняка на селото.
“Бог не иска да имаме други кумири освен Него, а вие си имате Бойко Борисов” -изкритикувал безпартийният селянин.
“….!?”
“WTF”

“Добре, добре – прекъснал неловкото положение Бог. – Не съм знаел, че сте толкова вярващи в това село. Кръчмарю, я раздай по още едно пиене”

“Аз не съм вярващ, ама бих гаврътнал още едно” -обадил се изотзад един селянин.
“А! Че как така не вярваш? А и що чиниш на празника, ако не вярваш в Бог?” – зачудил се Бог
“Всички обичат празниците, а и виното не мирише на вяра в Бог, а по-скоро на надежда за по-добро – отговорил селския атеист и забил погледа си в Бог – Ти като черпиш за Бог, знаеш ли какво той е сторил за човеците? Знаеш ли колко войни са водени за твоя Бог? Знаеш ли колко майки е разплакал кръвожадния ти Бог. Знаеш ли колко заблуди е посял и колко още сее?…”

“Чакай, чакай – прекъснал го Бог – Ти не вярваш, че има Бог, или вярваш, че има толкова лош Бог?”
“Няма Бог! – отсякъл атеиста на селото – Защото ако го имаше, нямаше да съществува всичката злина по земята.” – и гаврътнал чашата с люта ракия.

Учудена, размишляваща тишина се спуснала над празнуващите селяни.
Тих въпрос я отметнал – “А ти като черпиш за Бог, що знаеш за Него?”

“Аз ли що знам за Бог?” – печелейки време, повторил въпроса Бог. За толкова време в красотата на Градината, Той бил забравил Себе Си.
“Аз мисля, че Бог е непознатото Добро – продължил Той – Когато го описвате или си го представяте, вие го правите с доброто, което имате в себе си. Затова и Бог прилича на вашето “добро”. А ако доброто във вас е недостатъчно, за да освети живота ви, казвате, че няма такова Добро (Бог).”

Нова тишина се спуснала над мегдана и само цвърчащите кебапчета недобронамерено се опитвали да отвлекат добронамереното желание на селяните да разберат думите на Бог.

– – –

Мили дечица, ако имате онова непознатото вътре във вас, вие не трябва да се опитвате да го разберете.
Трябва да го усещате като Себе Си.
И да го празнувате всекидневно.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Оставете Мнение

avatar
  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за