Пречките които ни помагат в живота

1
Пътят нагоре
Пътят нагоре

Преди няколко дни един приятел ме помоли за съвет в Truden Web Site, как да преодолее една бариера, която му ПРЕЧИ в живота.
От къде, вика, е дошла тази бариера, каква е тази карма, къде съм сбъркал и къде бъркам?

Днес пък прочетох една писаница за това как се откриват бариери и как се премахват те.
Брей, викам си, човек и в най-големия си напън да се отпусне, стои твърд като камък, и това е тъкмо поради напъването.
Уж за СЕБЕПОЗНАНИЕ говори Роси Вакъвчиева, цяла книга написа с мъдри и полезни съвети, а е пропуснала най-важното – НЯМА ПРЕЧКИ ПРЕД ЧОВЕКА и няма бариери за събаряне.
Има бариери за преодоляване, които не са пречки, а помощници в пътя.

Нали знаете как се правят спортни рекорди.
Поставяш “пречки” и бариери пред себе си и почваш да ги преодоляваш в тренировки, но не ги премахваш.
Щото тези пречки и бариери държат тялото и духа ти постоянно силни и в готовност за победа.

Пречките които ни помагат.

Кой е този глупак, който ще си губи времето да изкопае равен път през планината, щом като може да метне раницата на гръб и да тръгне по нагорнището, през реки и ручеи, през усои и дъбрави, покрай пропасти и други красоти, които никога не сме приемали като пречки, а само като красота в живота ни?
А и нали пътят нагоре предполага изкачване; ще бъде ли път нагоре, ако премахнем стъпалата, бариерите, пропастите, буйните потоци, каменистите пътеки и трудностите?

Няма такова нещо в живота като пречки и мъки по тяхното премахване. Има бариери и радост от тяхното преодоляване. Има пречки които ни помагат.
Някои бариери, както казах по-горе, сами си ги поставяме, за да заякнем в тяхното преодоляване, а други са поставени пред нас от треньора, който знае къде ни е слабостта и къде да натисне, за да заякнем.

Малцина са шампиони, и още Иисус е казал, че малцина ще минат през тесните врати на Царството Небесно, но животът е като Олимпийски Игри.
Виждате ли, не казваме Олимпийски СЪСТЕЗАНИЯ, а ИГРИ.
Не е важна победата, важна е радостта от играта.
Каква радост, ако плачеш и проклинаш препядствията пред победата!?
Гепардът и без тренировки е победител в спринта.
Ама вие искате да победите във вашата си дисциплина.
Хубаво де, ама не се напъвайте и не мислете за тренировките като за ПРЕЧКИ и БАРИЕРИ, които трябва да премахнете.

Отдавна съм казал, че с анализ, можеш да “убиеш” всяко нещо.
Ето, нека анализираме своя враг.
Нашият страх ни е враг.
Как да го анализираме и да го преодолеем (няма да го убиваме или да го премахваме, щото понякога страхът много помага).

Зашо ме е страх от моя началник?
Защото от него ми зависи заплатата и израстването в службата.
Това ли е единственият началник, който дава заплати и предлага издигане в службата?
Началникът ли ме издига, или моите умения ме издигат.
Ако началникът си мисли, че от него зависи моето издигане, значи аз съм третиран като роб.
Нужен ли ми е такъв началник?
Не!
Значи мога да направя и да кажа каквото смятам за правилно, без да се страхувам от началника си, защото и без туй не ми трябва началник, който ме третира като роб.
Нещо повече – началникът ми трябва да знае, че не се страхувам от него, а го приемам така, както приемам най-близкия си приятел – без страх.

Коя друга пречка-враг да анализираме?
Нямам пари.
ГОЛЯМА “ПРЕЧКА”.
Беден си, но не си гладен, нали?
Не си.
Богатият гладен ли е?
Не е.
Има ли разлика?
Няма.
Да, ама богатият може да си купи каквото поиска и да отиде където поиска.
Къде искам да отида аз и защо?
Какво искам да си купя и защо?
Искам да видя Рим (примерно), и то не толкова заради Рим, а заради пътуването до там. Обичам да пътувам, ама нямам пари.
Я чакай…
Що пък точно Рим?
Щото е далече и щото изисква повече пари, и така оправдавам ИСКАНЕТО СИ да имам повече пари.
Не мога ли да отида до Витоша, до морето, до съседния град или село, или просто да изляза в полето и да послушам птичките и щурците?
Ще изгубя ли нещо, освен мечтата си да посетя Рим.
Нищо няма да изгубя, а и мечтата ще си остане.
Я да се поразходя до реката с приятели на риболов и студена биричка.
Опалаааааа…. Няма проблем, няма пречка, нищо не сме убили, нищо не сме премахнали.
Всичко си е там където си беше, освен нашите ЖЕЛАНИЯ, които приземихме и впрегнахме в наша полза и за наша радост.

Диии…
Така се стига до вратите на Царството Небесно.

Модерната в днешни дни истина, че промяната трябва да е в нас е полу истина.
По-горе направихме два анализа; променихме ли нещо?
Не!
Ние сме си същите, дори със същите си мечти.
Променихме мааалко своето ИСКАНЕ и изхвърлихме страховете си.
Страхът не е от нас, а от вън.
В нас не е имало страхове, когато сме се родили.
Другите са ни ги набили в главиците.
Когато ги изхвърляме, ние не променяме себе си, а изхвърляме чуждото от себе си.
Мечтите ни, и те са ни дадени от вън.
Когато ги побутваме настрани с крак, ние не променяме себе си, а се връщаме към себе си, към своята себедостатъчност, към Совбодата на необвързаността. Връщаме се към Свободата на НЕ-ИСКАНЕТО, когато сме приемали онова което ни се дава, и не сме мечтали за онова, което другите получават.
Защото всеки получава своето си, а мечтаейки за чуждото ставате алчни крадци и завистници.
Никой не поглежда към бедния.
Никой дори не иска да знае за мечтите му, а те също са върхове за покоряване.
Къде е нагоре и къде е надолу?
Кое е Успех и кое е падение?
В тези въпросчета стоят по-големите пречки за преодоляване.

(Ако искате да анализираме някоя пречка, драснете в коментарите 😉 )

Подобни Писаници:

  • Няма намерени подобни писаници!
Споделете, ако ви е харесало

1
Оставете Мнение

avatar
0 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
0 Comment authors
Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за