Преди няколко дни написах непретенциозната писаница “Има ли алтернатива политическата система?”
Коментарите във Facebook ме наведоха на по-дълбоки размишления като какво трябва да искаме?

1. Трябва да искаме по-голямо самочувствие!

“Ние ли сме най-умните, че да направим нещо, дето никъде по света го няма?”
“Много по-умни и по-напреднали от нас не са го направили, та ние ли ще го направим?”
“Дай ми пример, къде има такова нещо, че и ние да го направим.”

С такова мислене не се твори, а се копира. Тези които нямат самочувствие стават плагиати.
Това е робско мислене, ратайско мислене, стадно мислене, самоунижение и самопризнание в интелектуална непълноценност.
Та, първото нещо което трябва да поискаме е самочувствие на творци.
Трябва да искаме за себе си смелост за новаторство, да бъдем пионери, които не се страхуват от присмеха и размахнатия пръст на ГОЛЕМИТЕ.
Имаме го в кръвта си и някога сме били такива пионери. Обогатили сме света със славянската писменост.
Не сме се страхували и не сме се срамували да приемем нещо отхвърлено, да го направим свое и да го дадем на света.
Нашата смелост и необременено мислене е обогатило световната културна съкровищница.

В този ред на мисли и връщайки се към споровете за безпартийно ръководство, твърдението на песимистите, че никой не го е направил, за да го направим и ние, ми звучи по-скоро като обида към нацията.
Липсата на безпартийна демокрация най-вероятно идва от незаинтересуваността на големия капитал, който не вижда изгода за себе си в безпартийното управление.
На големият капитал му е нужен партийният модел, който лесно се корумпира, лесно се управлява, не позволява появата на случайни външни авторитети и лидери, не допуска вмешателство от вън и от долу.
Няколко партии обединени в картел стават вечни властници.
САЩ ни е добър пример за това как две партии царуват от началото на американската “демокрация”.
Политиката е станала професия, която печели от онова, което продава, а народът е станал потребител, който получава онова, което му се предлага.

Ние не избираме своите политици!
Ние гласуваме за онези, които ни предлагат партиите.
Твърдението, че избираме партийна програма е смешно и несериозно поне за България.
Отдавне не търсим добрата програма, а по-малкото зло.

2. Второто, което трябва да искаме, е да имаме необременено мислене.

Ние сме натъпкани със стереотипи.
Насадили са ни вярвания, които ни зомбират.

Партийното управление било предлагало конкуренция(!)
(Представям си пазар с различно производство червени домати.)

Партиите предлагат модели на управление.
Колко конкурентна е лявата идея за социално равенство, на дясната идея за свобода на капитала?
Ако погледнем към обществото си, 90% би трябвало да са ляво политически ориентирани.
А защо не са?
Защото в България отдавна не се гласува за политически програми, а СРЕЩУ политически партии.
Политическата “конкуренция” в България има ново име – “По-малкото зло”
Защото няма такова животно като политическа конкуренция. Поне не и в България.

Време е да почнем да се надяваме на себе си.
Трябва да се надяваме, че ще можем да изберем някой, който живее в съседния апартамент, на съседната улица, или колега с когото работим, или че те ще изберат нас, ако сме достойни и можем да се справим. Нашият избор трябва да зависи от положителните качества на избраника, а не от броят на отрицателните му качества.

Точно това предлага безпартийното управление – структура, опираща се на местно самоуправление с общински съветници, предложени от нас и избрани от нас.
От тези общински съветници ще се изберат народните представители, които ще гласуват законите, онези закони, които най-добре ще защитят семейството ни, съседите ни, общината ни и държавата ни.
Тези народни представители ще изберат министерски кабинет, който ще ръководи делата на държавата.

Ето, че безпартийното управление предлага държавна структура и няма нищо общо с анархизма, от който се страхуват всички (другият стереотип, който са ни набили в главиците).

Безпартийното управление не е комунизъм, при който някой Андрешко ще ни управлява.
Не че сега не ни управлява Андрешко, който ни остави в блатото, за да си осигури място на следващите избори.
Не! При безпартийното управление ние лично избираме измежду онези, които познаваме.
Ако си изберем Андрешко, той ще ви управлява, но поне ние ще сме си го избрали, и ние ще си го отзовем, не с протести, а на мирно събрание в квартала, общината, или областта.

3. Трябва да искаме доверие в себе си и вяра в успеха.

“Това е утопия!” е най-разрушителната мисъл.
Да, тя не само че не гради, но разрушава доверието в нашите духовни ценности и интелектуални способности.
Политиците винаги ще казват, че безпартийният модел е утопия, и ще ни убедят в това, защото те държат медиите и парите, които са най-изпечените убийци на неудобни идеи.
Всеки политик ще ни донесе вода от девет не, ами от 99 кладенеца, за да ни убеди, че нашата вода не струва.
Но ние не трябва да загубваме доверието в себе си, и вярата, че ще успеем да докажем верността на своята идея.
Партиите са червени кардинали, които ни казват, че народът трябва да се върти около тях, а не те около народа.

Имайте доверие в себе си!
Луда идея е, че може да се прави революция без оръжие, но Ганди го направи.
Луда идея е, че може да се пише конституция в Интернет, но Исландия го прави.
Луда идея е било да се откажеш от робите си, но днес лудост е да искаш узаконяване на робството.

***

Докато във Facebook обсъждахме идеята за безпартийно управление се появиха доста разумни аргументи от страна на противниците на тази идея.

Ето някои от тях:

1) това не е ли анархизъм, който изключва държавата като социална структура?

Не, това не е анархизъм.
– Държавната структура се запазава. Запазва се и избирателната система с малки промени.
– Изборите за Народно Събрание тръгват от изборите за местно управление.
– В определените квартални и селски секции се провеждат събрания и избори за общински съветници
– общинските съветници избират измежду си областни съветници
– областните съветници избират измежду си народни представители за Народното Събрание
– Народното Събрание избира Министерски Съвет
– Министерския Съвет си избира Министър Председател

Ето, че избирайки общински съветник, ние избираме онези, измежду които ще се изберат Народни Представители.
– първо, пестим пари за два вида избори и
– второ упражняваме пряк контрол върху своите избраници.

Нужен ли ни е президент, като политически помирител и модератор?
Да? Не? Както си го решим.

Никой избраник, от общинския съветник до народния представител няма постоянен мандат.
Всеки може да бъде отзован на събрание на своите избиратели: общинският съветник може да бъде сменен от кварталната секция, областният съветник може да бъде отзован от общинският съвет, а народният представител може да бъде отзован от областния съвет.
И това може да се направи на всяка сесия на съответния съвет или Народно Събрание.
(Може да се помисли дали кврталният съвет има право да отзовава свой избраник, който вече е Народен Представител.
Може би това решение е по-уместно за Общинския или Областния съвети.)
Така че, ако народният представител не си върши работата, рискува да бъде отзован на следващата сесися от Областния Съвет, който го е изпратил в Народното Събрание и да бъде заменен с друг, по-съвестен и по-работен.

2) Кое му е по-добро на безпартийното управление пред изпитаното партийно управление?

Структурата, описана в първата точка е по-добра, защото всички избраници са местни и са познати на своите избиратели като съседи, колеги и общественици.
Не е като партията да изпрати своя си човек от Плевен в Коиловци, където никой не го познава.

Горната структура предлага добра защита срещу корупция, първо защото е по-трудно да се купят двадесет независими кандидати, отколкото лидерът на една партия, който нарежда как да се гласува.
Партийният лобизъм и мръсните игрички ще изчезнат.
Няма партийни интереси, черни каси, разпределяне на бизнеси, партийни обръчи и т.н.
Няма определен мандат, няма 4 годишен имунитет.
Държавното управление е основано на местното управление.
Ще има пари (данъци) за държавен апарат, и общи държавни разходи, ако има пари за общините и областите.
Министър Председателят няма да строи магистрали, защото това ще правят областните управители с областни фирми, а той ще се занимава с нещо по-полезно.

3) Не са ли общинските и областните интереси същото което са и партийните интереси. Няма ли да имаме тогава 28 партии, които да се боричкат за власт и интереси?

Общините и областите нямат свои интереси вън от своите граници, където се събират данъци и се изгражда икономическа структура. Интересите на общините е да се подобри икономическото състояние на общината, което ще се получи само, ако се създадат условия за това. Кой ще създаде условията? Не Народното Събрание, а общинския съвет ще трябва да го направи, и ако има някакви боричкания, те ще са вътре в общината и областта.
В Народното Събрание се вземат решения за общите дела на държавата, а там местните управления нямат свои лични интереси. Поне не такива, каквито интереси имат партиите днес в общите държавни дела и решения.

4) Партийното управление не е лошо, но лоши хора се намърдват в партиите.

Трябва ли ни по-сериозна причина за да определим партийната система като лоша!?
Нямаме никакви гаранции срещу лошите хора в партийните върхове.
Намърдала се някоя мутра на партийния връх, върви я сменяй.
И тази мутра, корумпира партията, а от там и държавната система.
Гуши се мутрата и заделя в черните партийни каси парици за следващите избори. Създава партийни обръчи.
Знаем, че парите печелят изборите.
Имаме си примери и за партийни мутри,  за партийни обръчи, за купени и за фалшифицирани избори.
Партийното управление не било лошо(!)
Не трябва да забравяме, че партията е сбор от личности със олигархична структура, която не позволява качествен партиен и обществен контрол.

Всички национални бедствия и катастрофи са ни докарани от партии (разбирай група от личности).
Колко от тези виновници имаме в затворите? 0 (нула)
И кое му е доброто на това!?

***

Не искам да раздувам тази писаница, защото и така е достатъчно дълга и не конкуретна на късите лозунги с които са ни пълни главиците в тия бурни дни.
Ако някой има нещо да допълни, ползвайте коментарите или форума на моето списание.

На добър час, и да не забравяме какво трябва да искаме.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

9
Оставете Мнение

avatar
6 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Todorka KoldanskaVmTodor TodorovIvan PavlovTruden Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Moncho Monev
Гост

ЛОШО!!Местният богаташ, ще купи много лесно 20 общински съветници и ще прати депутати които му трябват!!Депутатите също се купуват лесно и то ако си заслужава да прокарваш някакви СВОИ интереси.И най-вече милионерите това чакат!!

Ivan Pavlov
Гост
Ivan Pavlov

Значи партиите не са съществували винаги а са възникнали през 19 век (http://www.britannica.com/EBchecked/topic/467631/political-party), но винаги е имало групи защищаващи общи интереси и опитваща се да прокарат политики изгодни на тях – клики, родове, фракции … . Та после с парламентарната система не случаайно са се развили партиите, които поне трябва публично да обявяват за “какво се борят” преди човек да ги избере.Така че махането на партиите въобще не е прогрес а голям скок 200 години назад. Хората винаги ще се сдружават за да защитят по-добре интересите си – и 240 напълно самостоятелни и независими и непознати един за друг депутати да… Прочети нататък »

Todor Todorov
Гост

 Според мен,това е едно/да не кажа единственото/разумно решение за излизане от положението в което се намираме.От близо 10 дена си задавам въпроса ;какво може да направим в ситуацията, в която се намираме?накъде ще тръгнат нещата?какво ще стане от тук нататък?Мислите ми се въртяха все около това,което прочетох по-горе.Заставам изцяло зад тази идея за управление и излизане от дълбоката криза,до която ни докараха управляващите от 23-4 г. насам.

Vm
Гост
Vm

Когото и да оставим без контрол, ще натвори всякакви глупотевини – механизми за контрол!

Todorka Koldanska
Гост

НАДЯВАМ СЕ ИЗБОРИТЕ ДА СА ЧЕСТНИ.ПАРТИЙНИ САМОЗВАНЦИ ДА НЯМА.КОРУПЦИЯ И ВЛАСТ ДА НЕ ПРИСЪСТВА.ДУМАТА НА НАРОДА НА ПЪРВО МЯСТО.БЛАГАТА НА ХОРАТА ДА СЕ ПОДОБРИ.РАБОТНИ МЕСТА ЗА ВСЕКИ.ЗАКОНА ЗА ДЕТЕТО НА ПЪРВО МЯСТО.И ВСИЧКИ ДРУГИ НУЖДИ НА НАРОДА./НАДЕЖДАТА И ДЕЛАТА И ОБЕДИНЕНИЕТО/ ДА ЗАПАЗИМ НАЦИЯТА.