Морални Норми и Как Да Познаем Кое е Морално и Кое Не

0
морални норми
морални норми

Прекалено много хора не знаят разликата между обективно и субективно, което води до дълбоки противоречия и грешки в тълкуването на морални, етични, обществени, културни и други човешки норми.

„Духа вятър“ е обективно обстоятелство, а „вятърът е неприятен“ е субективно твърдение, защото не всички усещат вятъра като неприятен.

Започвам с горното пояснение, защото днес прочетох, че моралът е нещо относително, но не субективно (!)
Не знам какво точно значи „относително, но не субективно“. Самата писаница обаче бе опит да се докаже, че моралът не е нещо обективно. И не е нещо, което е валидно за всички, а е норма с относително значение, възприета от обществото. От което би следвало, че моралът може да се променя в зависимост от нуждите и желанието на обществото.

Дали е така обаче?

Моралът е онова нещо, което определя правилата, осигуряващи мир и благоденствие в обществото.

Точно затова моралните норми осигуряват доброто за всеки член на обществото, а неспазването им е във вреда за обществото.
Забележете, че моралните норми не са като етичните и останали обществени норми. Моралните норми са поставени върху основата на добро/зло за обществото. Обратното в моралните норми е винаги зло за обществото.
Пример: моралът повелява хората да се обичат един друг. Ако хората се обичат, обществото ще живее в мир, разбирателство и благоденствие. Обратно, омразата между хората е зло и вреди на обществото.
Моралът повелява да не крадем, и това е добро за обществото. Обратно, кражбите са зло и са вредни за обществото.
Същото важи и за „не убивай“, което е добро, а убиването е зло.

Няма по обективно твърдение от това, че любовта между хората е полезна за общество. Следователно моралното правило, обичай хората не е нито субективно, нито относително в своята истинност.

Ако е вярно твърдението, че моралът е нещо относително, бихме могли морално да легализираме убийството. Тогава да убиваш би било добро, и според правилото, че обратното в моралните норми е винаги зло, да не убиваш ще бъде зло. Да крадеш – добро, а да не крадеш – зло и т.н.
Както се вижда и за най-простичките измежду нас, моралните норми не могат да бъдат относителни.

Ако в някои общества кражбата и убийството се разглеждат като нещо допустимо, то не е защото те са приети като морална норма.


Напротив, или в тези общества не спазват моралните норми, или все още не са стигнали до най-простичката идея, че което е добро за всички, е добро за всеки един поотделно.
Не е нужно да търсим такива общества, за да анализираме проблема.
Достатъчно е да погледнем нашата западна цивилизация, която е изградена на основите на Християнството, според което убийството и кражбата са забранени с морален и законов код. Ние все още се избиваме един друг във войни, потъпквайки морала, поради страх от закона, или заради някакви придобивки.


И тук вече идват всички доводи с които се стремим да оправдаем липсата на морал в обществото ни; правим войни, за да осигурим демократични права и мир, продаваме оръжие, за да се бранят нашите приятели от своите (и наши) врагове. Имаме врагове, защото не се обичаме един друг, а не се обичаме, защото всеки иска да има повече и т.н. и т.н.

Това очевидно погазване на моралните норми ни дава свободата и правото да погазваме „по-незначимите“ и малко под въпрос морални норми, като осъждането на хомосексуалността, например.

Някои си мислят, че преди години било нормално да се осъжда хомосексуалността, защото хората били глупави и защото демократичните ценности не били познати на глупавите ни предци (!)
Никой не си задава въпроса, защо хомосексуалността е била обявена за неморална и вредна за обществото. Не си мислете, че човешките права са записани с появата на САЩ или друга цивилизована държава.
Хората са имали права откакто човечеството съществува и човешките права са били защитавани с писани и неписани закони и морални правила.

Защо мислите, че е прието за неморално да ходим голи и да правим секс където ни свари нагонът?

Защо не се опипваме един друг сексуално на публични места, защо не говорим на висок глас за секс и не си разказваме сексуалните предпочитания пред всички в трамвая?
Ами защото с отпадането на задръжките, наречени благоприличие, ние отключваме слободията, в която няма ясни граници между позволено и непозволено, между добро и зло, между правилно и неправилно. Човек започва да се пита, ако това ми е позволено, защо онова ми е забранено. Стига се до там, че свободата се превръща в инструмент за погазване на съществуващите морални норми и закони. И така човечеството се превръща в животинска сган без морални норми, без правила, без закони, без ценности.

Но какво общо има това с осъждането на хомосексуалността като неморално явление. Каква е причината хомосексуалността да попадне в групата на неморалното?


Причината е същата, поради която не ходим голи и не правим секс където ни свари нагонът.
Но как така?
Много просто.
Човешката сексуалност е видима по природа – мъж и жена.
Ние не трябва да полагаме усилия и с действия да показваме нашата сексуалност. Тя е видима по природа, но незабележима като присъствие в обществото. Ние общуваме с мъже и жени, а не със сексуални субекти.

Какво се случва обаче, когато хомосексуалността се легализира в обществото и бъде изведена от групата на неморалните явления?


Някои от вас са хомосексуални, а всички останали са виждали или общували с хомосексуални. Тяхната сексуална ориентираност не е видима по природа и трябва да се покаже чрез ясни действия и държание, за да обърне вниманието към себе си в търсене на партньор.
Това прави сексуалността видима, дори бих казал агресивно видима в обществото. И ето че решението на мнозинството да облече дрехи и да не показва сексуалност е погребано под „човешките права“ на малцинството.


Умопомрачително е, че правото на мнозинството да защитава своите морални норми и морални ценности е отнето от малцинството под предлог, че човешките права са по-важни от моралните ценности.

От тук нататък сексуалността в обществото ще става все по видима и натрапчива. Мода, изкуство, култура, възпитание, благоприличие – всичко това ще бъде преформено от морално легализираното присъствие на хомосексуалността в обществото. И вече е видно, че всичко това се прави, за да служи на хомосексуалната част от обществото против моралните ценности на мнозинството.
Ще се размият границите на прилично и неприлично, на морално и неморално, на добро и зло. Свободата ще премине в слободия, културата и изкуството ще бъдат заместени с кич и чалга, които да гъделичкат сексуалния нагон…
Но защо ли говоря в бъдеще време?

Споделете, ако ви е харесало

Оставете Мнение

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за