Приказка за Градината (12) – за последователите

5
Стръвни последователи
Стръвни последователи

И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват.
Те били истински последователи.
Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват.
После друг кривне и те след него.
Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите.
Да-а…
Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването.

И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи.
Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името “Бог”, последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог.

Отива Бог до поилото, селяните след него.
“Що ви е, бре!? – чуди се Бог. – Коня си ще поя…”
А те: “Хубав кон… Ще гледаме как го поиш.”
Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде.
“Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?” – чуди се Бог.
“По колко пъти сдъвкваш?” – гледат го в устата и броят последователите.

Накрая Бог се примирил (както обикновено прави) и свикнал (освен в нужника) със следващите го тълпи.
А селяните го следвали, наблюдавали и питали за всичко.

“Е, ама вие много питате” – често негодувал Бог.
“Искаме да станем като тебе” – отвръщали селяните и попивали всичко от казаното и видяното.

Минало се не минало време (няколко години) и селяните почнали да си шушукат около Бог.
“Що си шушукате?” – зачудил се Той.
“Ми като си Бог, чудеса можеш ли да правиш?” – изплюли шушукането селяните.
“Е, че бива ли да не мога? Що за Бог ще съм ако едно чудо не мога да направя?” – подсмихнал се той.

Селяните се отдръпнали в по-широк кръг и зачакали.
“Що има сега?” – огледал кръга Бог.
“Чакаме чудо” – потрили ръце селяните в приятно очакване.
“Ама то тъй не става – засмял се Бог – Всяко чудо си има времето.”
“Тъкмо де… Време е да докажеш че си Бог – изтъпанил се един селянин напред и му подал овчарска гега – На, ако ти трябва тояга”

Бог така се разсмял, че ако не била гегата щял да падне от смях:
“Мили последователи мои, за всичкото време през което ме следвахте, нищо от онова, което аз правех не ви направи като мене. Ако направя чудо, пак от мен ще е правенето а от вас гледането…”

След този ден шушукането все повече се чувало около Бог.
Имало и такива, които не искали чудо, а искали само да са близо до Бог и да се радват на компанията му. Те не били много, но точно с тях Бог не се чувствал самотен в тълпата от последователи.

Един ден той им рекъл:
“Вървете с мен да ви покажа Царството си. То не е далече.”
Мълвата веднага се разнесла – Бог ще показва царството си, което хич не е далече.

По ранни зори всички последователи били готови за път.
Вървели те, вървели докато стигнали до едно голямо синьо море.
Спрял се Бог на брега, заобиколен от последователите.
“А сега накъде? Къде е царството” – зачудили се всички.
“Оттатък морето” – засмял се Бог и тръгнал по водата.
“Чудо, чудо… чудо-о-о…” – развикали се всички последователи.
Спрял се Бог (леко полюшван от вълните) и се обърнал към брега:
“Сега имате доказателсвото. Идвайте.”

По водата след Него тръгнали само онези с които Той не се чувствал самотен.

Приказката продължава, мили дечица.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

5
Оставете Мнение

avatar
5 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
anianТруденmarin_kostov1 Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
marin_kostov1
Потребител
marin_kostov1

С оглед на това че в приказката е написана истината трудно може да бъде изразен коментар , освен че доста хора ще се опитат да минат през морето , едни ще опитат да го преплуват , други ще опитат с лодка , трети ще опитат под вода с плавници и щнорхел , четвърти ще стигнат само до глезена щото водата им е студена. Дано да има такива дето просто да прескочат морето с една крачка . Аз лично съм от тези на които е трудно да преминат морето , но пък не е невъзможно.

Труден
Едитор

Няма много начини за преминаване на морето, Марине.
Онова море е за ходещите като Бог (по вълните на Любовта), а не за луксозни яхти и туристически кораби 😉

marin_kostov1
Потребител
marin_kostov1

От многото хора дет съм виждал секи твърди че начина за преминаване на морето за всички бил различен и не дават да им обясниш че начина е един. Ми ша хващат плавниците и шнорхила.

Труден
Едитор

Ми ша хващат плавниците и шнорхила.

😀

anian
Гост
anian

“Спрял се Бог (леко полюшван от вълните) и се обърнал към брега:
“Сега имате доказателсвото. Идвайте.”…

Защо да не?
“Оттатък морето” -сигурно си заслужава!?