Приказка за Градината (13) – за играта

0

Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за най-хубавото нещо, Бог естествено.

Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де… Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе…
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или
„Бог, маминото, е ДУХ. Какво е Дух ли? Ми как да ти кажа… ДУХ.”
А сега де…
Ама никое добро дете не се смее (гласно) на тези обяснения.
Защото децата обичат (с голямо „О”) всички свои близки и не искат да ги наранят със смеха си.

Аромата на най-хубавото нещо
Аромата на най-хубавото нещо
Децата знаят какво е Бог, ама искат да си го обяснят с думички, и понеже вярват на думите на големите те винаги се обръщат към тях, когато им потрябва думичка или значение.

Ако питате мен, Мили Дечица, ще ви кажа:
Никога, ама НИКОГА не ползвайте думичка за Бог.

Вие най-добре знаете, че една игра може да има име, но никога не може да бъде разказана.
Играта трябва да се играе и едва тогава можем да я уестим.
Защото играта ни се разказва сама, докато я играем.
(Възрастните много добре го знаят и точно за това казват „Разказа ни се играта”)

Така е и с Бог.
Трябва да се приема като игра.
Ама не да казвате „Ще играем на Бог”, щото да играеш на нещо не е истинско.
Истинското е да играеш с нещо.
Да играеш на войници не е като да играеш с войници, а?
Аааааа…
Едно е да се правиш на войник, а съвсем друго е да играеш с ИСТИНСКИ войник.

Значи Бог е нещо като игра.
Играта никой не я вижда, нали?
Виждат се само тези които играят и колкото по-хубаво играят, толкова по-хубава е играта.
И колкото повече обичаме една игра, толкова по-ни е добре в нея и не ни се иска да се приберем в къщи, в тези малки стаи, пълни с глупави играчки и джунджурийки за възрастни.

Играта е най ама НАЙ-хубавото нещо.
Така е и с Бог.
Той е НАЙ-НАЙ-НАЙ-Хубавото нещо от всички неща на този свят.
Защото е НАЙ-НАЙ-НАЙ-Хубавата игра в целия свят за всички времена.
Ама нали се разбрахме, никога да не казвате „Хайде да играем на Бог”.
Казвайте „Хайде да играем с Бог”.
Не, не!
И това не казвайте.
Само си го помислете.
Даже ако не си го помислите ще е най-добре.
Направо започвайте играта.
Как се играе ли?
Е, хайде сега…
Това не е въпрос на малко дете.
Децата не питат как да играят.

И никога повече не питайте възрастните какво е Бог.
Те не знаят, но не се сещат да попитат вас.
А и нямат време дори за най-хубавото нещо на този свят, играта.

А аз трябва да свършвам с това продължение на приказката, щото да остане малко време и за игра.

Играта продължава, Мили Дечица.

Споделете, ако ви е харесало

Оставете Мнение

avatar
  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за