Африкански майки

0

Днес излизах с колата от фермата (в Йоханесбург) и току до портата срещам две черни жени.
Кимам им през прозореца на колата докато се разминаваме и в главата ми тутак си ми се отваря мъъъъъничка мисъл, като в медитация. Нали знаете, изведнъж хоп! чужда мисъл в твоята глава…
Та мисълта беше „Български жени“.
От де накъде пък африканските жени ще ми припомнят за Българските жени.
А де…

Правя едно кръгче около съседските ферми и пресрещам жените от другата страна.
Спирам колата и се усмихвам срущу тях, щото ако не се усмихвам ще вземат да се притеснят, че този бял мъж ще ги хване в някакво нарушение.

„Абе, гледам ви вас, пък се сетих за Българските жени и искам да ви щракна на една (или няколко) снимки“ – казвам им аз.
„Ооо, няма проблем. Снимай.“ – отговаря ми едната и намества всичко по нея да е на ред.

И аз снимам няколко пъти, но ви предлагам само две от снимките.

Африканска майка, носи дърва за огрев и малкото си, докато се разхожда
Африканска майка, носи дърва за огрев и малкото си, докато се разхожда
Африкански майки на разходка
Африкански майки на разходка

„Та какво си се присетил за Българските жени“ – пита ме другата.
Що пък да не си побъбря с жениците викам си.
„Я седнете да ви разкажа“ – каня ги на изсъхналата трева край пътя.
А те се смеят.
„Не може, щото трябва да свалим дървата от главите си, а после трябва двама мъже да ги вдигнат. Те нашите мъже край реката това правят, събират дърва и ни товарят.“
„Е, хайде тогава друг път ще ви разказвам, че то е дълга приказка“ – измъквам се леко аз, пожелавам им приятна разходка и запрашвам по своите си мъжки задачи.

Оставете Мнение

avatar

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за