За мен, за човеците и за разочарованието

14

Идиокрация
Идиокрация
Не съм писал отдавна в списанието си.
Оправдавах се със заетостта си. Много работа, обещания, ангажименти…
Днес като си помислих няколко минути, ми светна, че цялата ми тази заетост е всъщност бягство от прозаичната човещина.

Човек е много прозаично същество.
А когато се прави на душевно и интелектуално извисен, човек е просто… просто… ПЛАГИАТ.
Да!
Повечето човеци (хората са само 1%) имат представа за ценностите и душевността, от книжките прочетени между две кюфтета.
„О-о, колко красиво (или точно) го е написал! – мисли си човечецът – Все едно, че аз съм го казал(а)“
И става душевен плагиат…

Човеците даже не могат да се докоснат до посредствеността си.
Клишетата са станали удобни кресла от които човеците самодоволно оглеждат околността.
За тях няма вътрешност, а само околност.
Всичко е ОКОЛО тях.
За „вътре“ не се сещат, защото там е книжна пустота.
Пустиня от думи, папагалски заучени и поставени между златните корици на невежеството.

Стиховете се пишат с малки букви и няколко запетаи.
Прозата е бълвоч, подправен с непознати чуждици и жаргон, който днес е белег за интелигентност.
„Креативността“ на помиярите…

Вече не мога да прокарам граница между доброто си и лошото настроение.
Забил съм се в дърводелството, защото дървото има характер интересен за общуване.
И няма его, и не говори (простотии), и се подчинява (до някъде) на логиката и красотата.

Една „приятелка“ от Facebook обяви, че ще трие приятелите си (!)
Даде им шанс да защитят „приятелството“ си…

„Идиокраси“ е много добър филм.
Случва ми се всеки ден.

Получавам нежелани писма в които ми предлагат по-голям пенис, по-големи цици, намалено тегло, дипломи за висше образование, страхотен секс (и хапчета за секс), евтини джунджурийки, пиратски програми, опрощение от Бог, биснес успехи, загриженост за моята сигурност (в Интернет и в живота)…

Продават се любов, загриженост, съпричастност, приятелство, съпружество.
Можеш да си купиш успехи. Всякакви.

Не ми казвайте, че ме разбирате!
Ако някой от вас усеща написаното като свое, или е плагиат или е Аз.
На останалите предлагам РАЗОЧАРОВАНИЕТО от мен.
Ако го приемете, не сте Аз.

П.П. Не! Не съм „мръднал“. Болестта е във Вас.

14
Оставете Мнение

avatar
14 Коментари
0 Отговори на коментари
0 Следящи разговора
 
Най-гласуван коментар
Гореща нишка от коментари
4 Автори на коментари
Arman HovsepyanмаринМирослав ДжокановТруденKonstantin Dimitrov Скорошни автори на коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Васко
Гост

Виж ти, съвпадение. Този филм го гледах днес от първия ред със особено усилен звук. Понякога ме е яд, че все още ми става тъжно за екземпляри с тунелно съществуване.

Valentina Georgieva
Гост

И докато се чудя дали е истина, че не съм и аз екземпляр с тунелно съществуване ми хрумна, че може и да съм такъв, че може и да съм плагиат или да съм ти, защото дори да си мисля че Аз съм аз, дали е така :(. Смятам че когато някой се е възхитил на друг, то тогава му се е поискало той да е този на когото се възхищават за същото, но не е ли важен факта че е все пак плагиатствайки той дава оценка на нещо което харесва макар в тоя момент да е от части себе си… Прочети нататък »

Konstantin Dimitrov
Гост

Нали това е целта ни приятелю?
Нали се стремим да продуциламе съществуването си сред този поп-фолк-лоризиран свят и да „измъкнем“ поне 100 човека, 10, още един само…
„Не е добър признак да се чувстваш здрав в един болен свят“
Мир Вам!

Труден
Гост

Васко, пак ли съвпадения, бе братле 😀
Вале, прочела си ме много конкретно.
Аз също се съгласявам с истини, възхищавам се на поезия, музика, живопис, радвам се на филми (като „Идиокраси“ например).

Едно от нещата, които ме дразнят е начина по който хората четат, слушат, казват „да“ и „не“.
Това, което най-ме дразни в мен е, че не си оставям място за изненади.
Една дума или един бегъл поглед са ми достатъчни, за да разбера човекът срещу мен.

Ти си ми ясна и ми харесваш 😀

Труден
Гост

Константине, такава ми беше целта, но вече не съм сигурен.
Мисля, че хората са родени „спасени“ или „загубени“.

Konstantin Dimitrov
Гост

Бате Ники,
Хората се раждат свободни и още преди да научат първите 101 думи биват „промивани“ от преките си създатели.
Всеки има шанс да БЪДЕ!
Тук сме за да дадем рамо и ръка и вода на всеки, който търси!

Труден
Гост

О, ако знаеш как се моля да си прав, Константине, приятелю.
Ако нямах тази надежда, сигурно щях да си тръгна мно-о-го отдавна.

В една своя книга Максим Горки много добре описва отказа на съзнанието да се съгласи с действителността.
Дете потъва под леда и ужасеният свидетел тича към дома си питайки се: „Имаше ли дете?“

Мирослав Джоканов
Гост

Ники, ако ми позволиш бих ти задал 2 въпроса.
1) Случва ли ти се да завиждаш понякога на „невежите“?
2) Според теб има ли истина в максимата, че колкото по-просветлен е един човек, толкова по-нещастен става?

Труден
Гост

Миро, по принцип не завиждам,
1) но по някога ми се иска да имам „щастието“ на глупците. Ама само по някога…
2) Това е АБСОЛЮТНА истина.
Много ме дразни разбирането, че просветлените мъдреци са в „блажен мир“.
За „мир“ съм съгласен, но не и за „блажен“.
Разбирам и съм съгласен с предопределеността на положението, но не мога да се чувствам щастлив (или в мир).

Мирослав Джоканов
Гост

А не би ли трябвало по-знаещият, по-просветленият да се отнася благосклонно към невежите и да се стреми да им помогне и те да станат „просветлени“? И то не от благородство, ами напротив – от егоизъм да прави това. Защото един човек, дори и ‘богат’, дори и живеещ в дворец, няма как да е щастлив, когато хората покрай него са ‘бедни’. Просто защото се чувства самотен. И това го кара да им подава ръка, да ги учи как и те да си построят своите дворци, за да може след време да обсъждат заедно своите дворци. Разбира се, говоря метафорично. Ще се… Прочети нататък »

Труден
Гост

И аз ще ти отговоря метафорично, Миро.

Летял си орела високо в небето и видял долу в полето купчинка пръст.
Спуснал се и кацнал до нея.
Огледал я; дупка в средата, а от дупката наднича къртица.
„Здравей – поздравил орелът. – Какво правиш в тази дупка?“
„Здравей – отвърнала къртицата. – Това е домът ми.“

До тук с метафората, щото нито в метафорите, нито в реалността, къртиците не летят с орлите.

marin_kostov1
Потребител
marin_kostov1

То и и маймуните не могат да летят ама някои го правят и то до луната не знам това дали е правилно.

marin_kostov1
Потребител
marin_kostov1

започнах много да мисля и за това се оттеглям за малко , тези думи все едно нямат стойност – простете ми.

Arman Hovsepyan
Гост

Интегрирането на индивида в обществото в което е принуден да живее, променя начина му на мислене.
Въпрос на ретроспекция и четене е да видиш всичко около теб с други очи.
Очите са прозорец на ума и светлината която влиза,тя не трябва да се филтрира от егото и от логиката,които водят до пълно заблуждение.
Усилието, което е нужно да разграничим нашата действителност от реалността е огромно.
Не съм болен!