Труден

Труден, много труден...

Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.

Простота, Простотия и Съвършенство

Простотата е Съвършенство.
За разлика от Простотията, която простаците са усъвършенствали до непоносимост.
Ама ние не сме простаци (поне не всички от нас) и се радваме на Простотата, както простакът се радва на кича.
Затова днес реших да зарадвам себе си и вас (които не сте прости) с новото външно оформление на моето списание.
Харесва ли ви, а?
Хе-хе
Знаех си аз…

Липсва ми Простотата.
Мно-о-го ми липсва.
Все по-често си мечтая да се замъкна на някое пусто и незнайно място, където да съм сам със себе си, с Простотата и в краен случай с жената, щото ще ме ревнува, ако съм сам.
О, жените много ревнуват, когато мъжът остане сам със себе си.
“Защо така се е вглъбил? Какво толкова намира в себе си, което аз нямам” – мисли си жената.
А мъжът си мечтае да не си мисли за нищо.
Даже и за нищото ако може да не мисли, ще е най-добре.

Поне си намерих нов Прост дизаин за моето списание.
Като ми се прииска Простота, ще си пусна компютъра, ще вляза в Интернет, ще си отворя списание и ще си го гледам на простичкия си, 1 метър и двайсет и седем сантиметров монитор.
От време на време ще поглеждам във Facebook, където имам около 120 приятели, от които нито един не се има за простак и ще се радвам на Простотата им.
RSS четецът (Google Reader) ще ме подсеща от време на време, че светът още не е опростял и все още живее своят засукан, пълен с новини живот.
Ще прочета някоя простотия и ще се развеселя (или натъжа).
Шефът ще ми звънне и ще ме попита защо не чува машините в работилницата да бръмчат, а аз ще му кажа, че съм на цокалото в тоалетната (how simple is that!), и няма да съм го излъгал, защото простотията ми разваля стомаха и ме гони до клозета.
Обичам клозета.
Там съм сам със себе си и с миризмата си.
И се сещам, че не всичко на този свят е “цветя и рози” (кой простак е измислил този тъп израз?)

Липсва му Простота на този свят.
Чудя се, как от такъв Прост (Съвършен) Бог се е пръкнал такъв сложен просташки свят.

Господи, Опрости Душата ми!

Подобни писаници

18 септември 2009 |

Коментари, които не са написани на Кирилица, ще бъдат изтривани, независимо от тяхното стойностно съдържание.

Arman Hovsepyan

Николай ти си голям бонбон.

марин

Така си е простите неща не трябва да се усложняват.

Труден

Пак усложняваш, Марине :)

Глей сега; метафората е като математиката.
2+2=4
Не можеш да обсъждаш метафора или да я променяш.
2+2 никога няма да е различно от 4

Има успешна, неуспешна, разбрана и не разбрана метафора.
Всяко допълнение е усложнение.

марин

Да допълня само още че реката може да съществува и в различни състояния, част от реката може да се испари и да лети , друга част може да бъде испита от някоя двукрака маймуна и да стане част от маймуната.

Труден

Точно така, Марине - НЕмисленето е щастливото разковниче.

Човек е като река, която се движи между хълмовете. Пътят е очертан предварително и е единственият съществуващ Съвършен път. Водата се движи по съвършенството на най-малкото съпротивление.

Но ако си река и искаш да промениш пътя си, трябва много яко да блъскаш бреговете, за да ги изрониш, да ги пробиеш и да си направиш път. Цял живот ще блъскаш, за да стигнеш там където всички реки се вливат

марин

Напипах аз пътя и то доста успешно.Гледам да не мисля а оставям всичко да си дойде от вътре. Не мисля предварително какво трябва да купя от магазина , просто влизам и взимам това дето ми харесва , и в работата е същото не мисля как трябва да забия пирона ,просто го взимам и го забивам по идеалния начин красиво.Действително по този начин постигнах душевен мир и покой. Просто съществувам.

Труден

колкото повече се опитвам да мисля ,да търся логика и смисъл все по лошо става

Щото ти липсва простота, Марине.
Логиката е Простота, вътрешност на зрънцето, в което спи оня кълн, от който се разлиства Живота.

Колко е сложен един стрък жито със стеблото си, с листата, с класът с осилът по него, люспи, завиващи всяко зрънце...

Сега тръгни обратно и ще стигнеш до простотата на кълна.

марин

Не знам при другите хора как е ама аз колкото повече се опитвам да мисля ,да търся логика и смисъл все по лошо става ,това поражда вътрешно противоречие.Добрия художник просто рисува и създава красота , започне ли да мисли -кое, как и зашо , става сложно.