Труден

Аз съм ви приятел, вие не сте.

Твърдението в заглавието е валидно за 90% от моите приятели.
Аз съм 100% приятел, но само 10% от онези на които съм приятел ми отговарят със същото приятелство.

Ей сега ще ви кажа какво имам предвид.

Ето, да кажем, ние сме приятели.
Вие сте ме харесали от няколкото разговора или мои писаници, които сте прочели.
Пили сме и сме яли на една маса и сме си допаднали по всичко до което сме се взаимо-докоснали.
Приятели!
И един ден, когато си мислите, че сте стигнали до висотите на своите интелектуални или духовни ценности аз ви приземявам не, ами ви разбивам долу в пустинята на вашето невежество с една дума „СМОТАНЯК“.

Аз знам сега какво си мислите.
„Как ти може да знаеш за моето невежество, бе-е-е-е!? Ами ако ти си невежият смотаняк? А?“
И вече не сте ми приятел/ка.

Но аз не съм се отрекъл от вас.
Аз съм същият приятел, който толкова харесвахте преди да станете смотаняк.
Ако съм ви приятел, то е защото не сте били смотаняк.
Аз не уважаваам смотаняците.
И когато един ден видя, че се превръщате в такъв, аз искам да спася приятеля си, и ви казвам:
„Виж какво приятелю, превърнал си се в смотаняк. Върни се към себе си.“

Е, не винаги така пряко го казвам, но „приятелите“ много точно ме разбират.
Уви, не така точно реагират…
Не знам защо така се получава.
Всъщност знам, но не ми се иска да е така.
Явно смотанякът преобладава в 90% от онези на които съм приятел и най-естествената реакция е тази на смотаняка; обида, спорове, скандали, заклеймяване, отричане от „онзи, който мислех, че ми е приятел“.

Сигурно си мислите, че имам конкретен повод за тази писаница.
Не, нямам, но ако 90% от приятелите ми са смотаняци, аз живея всекидневно с рискът да бъда отречен.
Много е трудно да живееш с приятели, които са потенциални смотаняци и които всеки момент биха се отрекли от теб, защото си искал да ги спасиш от невежеството в което живеят.

Ще ви кажа един признак по който да измерите своето невежество.
Ако тази писаница ви се струва обидна, вие сте невеж смотаняк.
Обидата е най-доброто мерило на невежеството.
Обидата идва от гордостта, от неспособността на егото да приеме своето несъвършенство.
А какво по смотано от ГОРД ЧОВЕК?
И преди да започнете спор за стойността на човешката гордост, помислете си за стойността на човешкото смирение.

Мили приятели, не бъдете смотаняци.

Приятелството е като златото.
Можеш да го загубиш всеки момент, ако човекът, който го държи се отрече от теб.
Ако вие държите в ръцете си това злато, обичайте човекът, който рискува да го загуби, посочвайки слабостите, грешките и невежеството ви.
Този човек държи вашето злато.
Не се отричайте лековерно от него.

А онзи, който си мълчи и се съгласява с вас в невежеството ви, не държи злато, а мръсотия, която ще ви изсипе, когато се насити от златото ви.

Нищо подобно

• Аз общувам със себе си (7)
• Faceless US soldiers and donkeys (0)
• Приказка за градината (7) – за граматиката (4)
• Да изберем своя Зума (0)
• Приказка за Градината (6) – за изсмивача (0)