И Калинчо да не ми се прави на много остроумен, защото Пловдив не е много голям град, и всички се познаваме… Внимавай, и се приземи малко на Земята, Олиго…

Мисля че е доста по-разумно и доста лесно за изпълнение. Ако има някакво решение доктора да го предложи за да могат болките наистина да спрат!

Вярно е, че Д-р Людмил Димитров ми писа (не на шльокавица) да ми благодари за позицията ми, но не сме обсъждали паричен еквивалент на благодарността му.
Не го познавам (за пръв път чух за него от Калин) и от непознати пари не вземам.
Така ме е учила мама.

Знаеш, че не държа на Google PR и ако мислиш, че би помогнало на нашето момче, мога да изтрия всичко, което съм написал СРЕЩУ него (или каквото там трябва да направя, според SEO хитринките).

Надявам се, че урока ще се запомни и ще хване декиш.
Благодаря ти за приятелската позиция и напомняне.

Няма да говоря за другите интересни неща, които се случиха тези дни по темата, макар че си заслужава един роман да се напише. Длъжен съм обаче да посоча, че докторът или негови анонимни приятели, учтиво (на шльокавица) ме помолиха да махна линк поставен от Калин на сайт, който контролирам. Обикновено за такива неща „молят“ от структурите на МВР.

Това което ме притеснява в ситуацията е че ти Ники, умишлено или не, работиш срещу репутацията на Калин в нета. И в сайта си и в социалните мрежи. Да, ще кажеш – с неговите камъни по неговата глава. Може и да си го заслужава. Но той е младо момче и тепърва репутацията ще му е много нужна…

Помисли си какво ще направиш ТИ след края на „сагата“ с Д-р Людмил Димитров ??? Ще премахнеш всичко написано ? Ще напишеш хвалебствена статия, за да изтриеш „петното с което сме лекьосали“ Калин ???

Моля те, знаеш че много те уважавам, но мисли и ти, защото текстовете ти също се появяват във „възможни социални сайтове“ и вече моят параноичен мозък започна да пресмята крупните суми, с които ти е платил доктора за да очерниш нашето младо момче

(btw, моля хората без чувство за хумор да не отговарят на този коментар)

Вярно е, че не те познавам добре, но и не съм казал нищо повече от онова, което си извършил.
А те нарекох страхливец, след като ти отговори на статията ми за „синдромът Калин Василев“ не там където се полага. Защото като „SEO професионалист“ много добре знаеш как да не вдигаш популярността на една Интернет страница (и обратното).

Виж, момче младо…
Аз разбирам да напишеш една статия, в която да изразиш недоволство от нечия услуга или професионализъм, но когато наричаш човека „шарлатанин“ и разпространяваш статията си чрез всички възможни социални сайтове, това вече не е МНЕНИЕ, а преднамерено и добре организирано очерняне на една личност.
И точно заради това, синдромът си заслужи твоето име.
Синдромът на кучето, което захапва ръката, подаваща му храна, само защото мръвката е по-малка от очакваното.

Не знам как точно е мислил Калин когато е направил това, но знам как мислят младоци като него в подобни ситуации:
Ти не ме познаваш мен, бе. Ти не знаеш с кого си имаш работа. Ей сега ще ти покажа какво мога!
Е, затова не го е направил анонимно, щото трябва да видим СИЛАТА на неговия интелект.

Хуля ли те аз, като пиша за постъпката ти?
Не те хуля, разбира се, а показвам как не трябва да се отнасяме с хората.
Всеки е пример с живота си.
От теб взех лош пример и го кръстих на името ти.
Ако примерът бе добър, името ти щеше да бъде дадено на добър пример.

И не знам защо се дразниш, след като ти самият казваш, че човек има право на мнение.
Нямам ли аз това право?
Освен това, не те наричам шарлатанин и не ти поставям лични етикети.