Longanlon изхожда от разбирането, че национализмът е грешно нещо, а не от факта, че национализмът в България е грешно разбиран.
За него (Longanlon) патриотизмът е едва ли не отживелица в новите тенденции на глобализация и е ненужна лигавщина, която смотаните националисти защитават със зъби и нокти.

Не ме интересува историческия спомен и изкривяванията, предизвикани от него.
Интересуват ме истинският патриотизъм и национализъм.
За тях е тази писаница.

Нацията не е народ, не е етнос, не е лингвистична, религиозна или културна общност. Нацията е група от хора с обща историческа памет и общ проект за развитие в бъдещето (Е.Ренан). Което ще рече, че основното при създаването на една нация е общото желание да живеем заедно. Иначе можем да говорим различни езици, да изповядваме различни религии, да сме с различни цветове на кожата – какво от това? Американците са нация въпреки всички тези различия, швейцарците говорят на 4 езика и т.н.

Та, проблемът в българската нация е, че историческият ни спомен е препълнен с фалшификати, всеки самозван историк-врачка-бескрупулен политик нагажда историята според собствените си нужди. А общ проект за бъдещето просто няма. Няма и идеи, около които да се обединим, за да градим общия си дом. Любовта към родината не е идея, както не е и национализъм.

Граматиката е много дребно нещо в разикваната тук материя и не трябва да сме дребанави, нали
А то иначе ще се впуснем в дребни неща и интелектуални сърбежи.

Според скромното ми мнение патриотизмът е любов към родината, семейството, приятелите и т.н., докато национализмът (поне в балканската му разновидност) е стремеж за налагане на една нация над другите. Т.е. едното е позитивно, а другото се основава на негативизма. Специално на Балканите ВСЯКА нация се утвърждава, отричайки останалите, защото балканският национализъм не е подплатен с национални идеи, които да обединяват. Аз лично бих се радвал, ако българската нация се организира около републиканските принципи, Човешките права, любовта към земята и труда, културното развитие… Има толкова много градивни идеи, защо е нужно да се ровим в историята за измислени примери? Историческият закон, който комунистите бяха наложили за основен принцип на „класовата борба“ така, както нацистите използваха природния закон, за расовото деление, е напълно противоестествен и вреден.

Що се отнася до нихилизма, Тургенев използва този термин в романа си „Бащи и синове“, за да охарактеризира базаровщината, т.е. едно изгубено в лутане поколение, което е прекалено разглезено, за да промени обществото, и прекалено интелигентно, за да не си задава въпроси. В българския случай го няма нито едното, нито другото, защото от доста време тънем в интелектуална (чалгарска) и материална (жанвиденовска) мизерия. По този повод ще допълня, че Longanlon не е част от мнозинството/тълпата, защото блогосферата е изключително малък кръг от хора. Освен това в този кръг има друг малък кръг, пишещ смислени текстове. А сред смислено пишещите хора пък има още по-малко, които знаят къде се слага пълен член и не допускат глупави граматически или правописни грешки. Така че преди чужденците да започнат да учат български, може би ние самите трябва да се научим да говорим и пишем правилно.

Колкото до славния корен – ако наистина сме християни, би трябвало да счетем, че всички хора сме с еднакъв корен и че гордостта е смъртен грях, защото всяко големеене е само по себе си нелепо сравнение с Господа-Бога. Но за жалост не сме истински християни. И основният ни проблем е, че не знаем какво точно сме.

Според скромното ми мнение патриотизмът е любов към родината, семейството, приятелите и т.н., докато национализмът (поне в балканската му разновидност) е стремеж за налагане на една нация над другите. Т.е. едното е позитивно, а другото се основава на негативизма. Специално на Балканите ВСЯКА нация се утвърждава, отричайки останалите, защото балканският национализъм не е подплатен с национални идеи, които да обединяват. Аз лично бих се радвал, ако българската нация се организира около републиканските принципи, Човешките права, любовта към земята и труда, културното развитие… Има толкова много градивни идеи, защо е нужно да се ровим в историята за измислени примери? Историческият закон, който комунистите бяха наложили за основен принцип на „класовата борба“ така, както нацистите използваха природния закон, за расовото деление, е напълно противоестествен и вреден.

Що се отнася до нихилизма, Тургенев използва този термин в романа си „Бащи и синове“, за да охарактеризира базаровщината, т.е. едно изгубено в лутане поколение, което е прекалено разглезено, за да промени обществото, и прекалено интелигентно, за да не си задава въпроси. В българския случай го няма нито едното, нито другото, защото от доста време тънем в интелектуална (чалгарска) и материална (жанвиденовска) мизерия. По този повод ще допълня, че Longanlon не е част от мнозинството/тълпата, защото блогосферата е изключително малък кръг от хора. Освен това в този кръг има друг малък кръг, пишещ смислени текстове. А сред смислено пишещите хора пък има още по-малко, които знаят къде се слага пълен член и не допускат глупави граматически или правописни грешки. Така че преди чужденците да започнат да учат български, може би ние самите трябва да се научим да говорим и пишем правилно.

Колкото до славния корен – ако наистина сме християни, би трябвало да счетем, че всички хора сме с еднакъв корен и че гордостта е смъртен грях, защото всяко големеене е само по себе си нелепо сравнение с Господа-Бога. Но за жалост не сме истински християни. И основният ни проблем е, че не знаем какво точно сме.

С немалка доза удовлетворение обаче трябва да кажа, че възмущението ти, което си описал тук, е отлична илюстрация и доказателство за идеите, които развивам в статията. Ти с неподправено вдъхновение се захласваш по най-елементарните националистически митологеми, уважавайки „майчиния“ … хляб (?!?), копаейки за корени, заставайки зад религията и самозвани екстрасенси, приемайки историята като „стремеж“ а не като наука.

Ако смяташ, че за да бъдеш велик, необходимо и достатъчно условие е вярваш на детски приказки – пожелавам ти успех, няма да ти преча. За съжаление обаче, ти не искаш само това – ти (имам пред вид националистическата идеология по принцип) издигаш в култ собствените си вярвания, правиш ги сакрални, свещени, неподлежащи на критически анализ и неизискващи доказателства и обосновка. Точно това имам пред вид, като говоря за мистицизъм.