Част от Градината

Снимка от ahp_ibanez

Така-а-а…
Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му.

Може ли да си представите? – за пръв път Бог казва нещо на смях (както човек казва нещо на глас)
В това е една от разликите между Бог и човек: човек говори на глас, а Бог говори на смях.
От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в… как да го нарека? “предупредително” настроение.
(В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят “заключения”, защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно. Край на скобичките.)

“Ох, ох… Боли… Махни се от мен!” – връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше.
Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно…
Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката.

“Какво значи ‘боли’?” – попитал Бог.
“Ми такава тежест да ти се стовари отгоре, и теб ще те боли!” – сърдито отвърнала купчинката пръст.
“О, значи когато паднах върху теб, си ме усетил, и това значи ‘боли’? – смешно(гласно) си направил извода Бог (както може да забележите, Бог не си вади “заключения” а прави “изводи”)
“Не се ли радваш на това?” – продължил той.
“На кое!?” – зачудила се купчинката пръст.
“На това, че те боли. Защото иначе нямаше да ме усетиш, и можехме да се разминем” – щастливо се засмял Бог.

Купчинката го погледнала с оня странен купчински поглед, в който се виждат бели лекарски престилки и тапицирани килии, и отговорила с въпрос:
“Кой си ти?”
“Аз ли? – зачудил се Бог на въпроса – Не виждаш ли? Аз Съм.”
Това прозвучало в ушите на купчинката като вой от сирена на линейка.
Леко се отдръпнала настрана и малко по-меко запитала:
“Как се казваш, те питам? Не мисля, че “Аз Съм” говори много за теб.”
“Знаех си аз, че не мислиш – радостно възкликнал Бог, зарадван от правилния си извод в предишната серия на приказката – Това беше второто нещо, което ЗНАЕХ от както НЕ ЗНАМ.”
Този отговор донасипал прах в и без това обърканото безмислене на купчинката пръст, и тя запрашила между дърветата на градината, страхливо обръщайки твърдото си камъче, за да провери да не е преследвана от Аз Съм.

Бог останал сам на поляната, търпеливо чакайки утре, за да продължим приказката.

Лека нощ, дечица мили!

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

Оставете Мнение

4 Мнения по "Приказка за Градината(2) – Кога боли?"

avatar
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
trackback

[…] Тестът е такъв: аз ви казвам, че повечето от вас са купчинки пръст, дяволчета, а вие ще трябва да ме обичате за тези мои […]

stir
Гост

Интересно, но има и болка поради отдалечаване от Бога. А приказката ти е страхотна!

trackback

[…] Приказка за Градината (2) – Кога боли? […]