много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.
Да закрием миналото на България
Наближава Нова Година и наред с пожеланията за весело настроение, получавам предупредително размахване на пръст, сочещ назад към не много далечното ни минало.
Иво Инджев ме подсети за корабите с бананите и новогодишно поникналите кръчмета, в които можехме да пийнем пелин в пластмасови чаши и да си кажем по някой виц на уше (че това време беше жътва за доностниците).
И си викам, мама му стара, и аз като Иво не искам да закриваме България, ама можем поне миналото си да закрием.
Ей така, драскаме му една черта на комунистическото си минало и забравяме за всичко лошо, което сме сърбали през онези години.
Чакай сега да се сетя какво лошо ще забравим след като му теглим чертата.
Малки заплати… ама то и днес не са големи.
Малки апартаменти… и днес ги правят същите кутийки.
Малка престъпност… Опа-а-а… Грешка.
Ниска култура…. Упс… Pak gre6ka.
Малко свобода… Тук няма грешка.
Я да отворя една скобичка за Свободата (
Къде ме бяха заковали мръсните комуняги?
Първо, не можех да кажа свободно, че не съм свободен.
Второ… второ-о-о… а, да, не можех да кажа, че управляващите са педофили, педераси, крадци, мошеници, полицаи, дебеловрати охранители и мутри.
Трето, не можех ЛЕСНО да изляза на запад, за да видя как свободно живеят там хората, по отношение на първите две точки.
Четвърто… няма.
Но и да има, сигурно не е много важно, щом не се сещам за него.
Четвъртото е била някаква мижава свобода, за която не си заслужава да се сещам.
Ей, че то много малка тая скобичка за Свободата.
Затварям я. )
Няма значение (голяма или малка скоба), щото свободата в скоби не се поставя.
Може днес да ме подслушват, но го правят със закон, който ДЕМОКРАТИЧНО се поставя на обсъждане и също толкова демократично се приема от мнозинството.
Щом мнозинството иска да го подслушват, къде се вре малцинството с малкия си… онова… глас.
Голяма била престъпността днес!
Е, и?
Мнозинството СВОБОДНИ граждани са доволни на свободата си, а малцинството се хваща за… онова… престъпността.
Културата била упадала, образованието също…
Е, и?
Свободата е над тези неща, другари… а-а… дами и господа.
Не може всичко да имате.
Или Свобода, или тъмно минало, което и без туй ще бъде задраскано.
Задраскваме тази страница от нашето минало.
Нататък… фашизъм.
Драскаме и него.
Робство… 500 години…
Византийско робство…
Богомислко гонение…
Свинар за цар…
Хан Аспарух, откраднал земя от крадеца Византия…
Да му сложим ли чертата?
Щото ако продължим да драскаме, няма да остане място дето да изникне сегашната ни СВОБОДА.
Спомням си, по време на тъмните комунистически години бях толкова глупав, че въобще не се сещах за свободата си.
По това време пиехме с приятели пелин от пластмасови чаши, премръзнали в КИЧОЗНИТЕ нацвъкани по центъра кошари и не се сещахме, че тази си радост дължим на лицемерните комунистически престъпници, които ни бяха отнели свободата.
О, само ако знаехме…
Ама то е казано, блажени са невежите.
А вие чувствате ли се блажени със СВОБОДАТА си днес?
Подобни писаници
-
podkrepa
-
http://mnogo.truden.com/ Truden
-
Dean Dachev
-
http://mnogo.truden.com/ Truden
-
anian
-
http://mnogo.truden.com/ Truden
-
http://karutzar.blogspot.com/ Цар Кару І



Коментирай чрез Facebook или само в блога