Тази писаница няма да ви е интересна, ако нямате общи познания по Теорията на Относителността, която донесе Нобелова награда на Айнщайн.
[Поправка] Разгоря се спор във форумите на Дир-а, че Айнщайн не е получил Нобеловата си награда за Специалната Теория на Относителността. Наистина не е получена за това, но нека не пренебрегваме факта, че именно СТО вкарва Айнщайн в полезрението на научните среди, и онези, които го предлагат за наградата.
Това обаче не е обект на настоящата дискусия.
[Добавка] Понеже тази моя писаница се дискутира вече в няколко форума за физика, че и философия, реших да съкратя някои мои мисли, които разводняват дискусията, а и са маловажни за дискутираната материя. Заедно с това, по-долу ще добавя уточняващи и насочващи дискусията точки.
—
Преди време бях публикувал в това си списание един експеримент, който опровергава твърдението на Айнщайн, че скоростта на светлината е крайна и еднаква за всички наблюдатели.
Да си призная, тонът с който представих експеримента бе доста предизвикателен и дори обиден не само за онези, които се занимават с наука.
Получиха се искри, пламъци, размяна на несдържани коментари и… изтрих писаницата с всичката помия в нея.
Преди няколко седмици реших да предложа експеримента в най-популярния форум за физика в Интернет – Physics Forums
Естествно не съм очаквал възторжено приемане на моята гениалност 
Но не съм и очаквал арогантно-пренебрежителното отношение и сляпото неприемане на факти, от хора които наричат себе си УЧЕНИ.
Влакът в който светлината се движи по-бързо
Ето го експеримента.
Светлина-1
Много бърз вагон с движи в посока на ляво.
На предната стена на вагона, която е изведена вън от него е поставен светлинен източник.
На задната му стена има детектор на светлина.
В определен момент светлиният източник, ще излъчи пулс светлина (или един фотон през двоен прорез, ако така е по-лесно да се види и мисли) към детектор „А“ в другия край на вагона и вън от вагона.
Докато светлината пътува към другия край, влакът ще измине определено разстояние.
Изчисляваме колко ще е разстоянието и на мястото където детектор А ще приеме светлинния сигнал поставяме детектор В вън от вагона.
Сега двата детектора ще приемат светлината едновременно.
Един източник, една емисия, два детектора едновременно приемащи светлината, но различно разстояние, изминато от светлината (долната картинка)
Светлина-2
Учените физици естествено се впуснаха да опровергават опровержението ми, с тяхната си теория, която не би трябвало да е вярна, ако експериментът ми е верен; според теорията на относителността времето за А и В щяло да върви различно, едновременността е относителна за А и В и дори се стигна до НОВ ПАРАДОКС, при който разстоянието, което светлината изминава до детектор А е ПО-КЪСО от дължината на вагона (!)
Реших, че с последното не мога да споря, защото би било глупаво да споря с човек, който твърди подобна глупост (все пак се опитах де…), но най-учудващото за мен бе арогантното и безцеремонно пропускане на обяснението ми с (още…)
