Това не е пророчество, а неизбежност в която светът се е озовал.
Мръсотията трябва да се изчисти.
Какво да помним за след войната:

1. Обичайте се!

Това не е куха мъдрост, но прекаленото й повтаряне я изтърка и изпразни от съдържание, както комунизмът обезличи думата „другар“.

2. Правете децата с Любов, а не със секс!

Това ще държи светът чист и не пренаселен.

3. Избирайте си чисти водачи!

Изправете ги пред вас, и ги попитайте какво са направили досега за вас, а не какво ще направят.

4. Запомнете четирите думи труд, дисциплина, отгговорност, уважение.

Тези четири са основата на здравото материално общество, със здрави моралални устои.
Възпитавайте децата си от малки на тези четири ценности.
Не всеки може истински да обича, но всеки спазва като свои, възпитаните в него правила.

5. Вашият морал е вашата крепост!

Никоя нация не надживява моралните си стени.
Уеднаквяването на моралните ценности е троянският кон на глобализацията.
Изтриването на националните морални ценности, обезличава нацията и я вкарва в стадото на лесно управляемата световна паплач.

6. Сексът и парите са най-ползваните манипулативни лостове!

Оставете сексът в леглото, а парите в личните си каси.
Не дискутирайте, дори не се шегувайте публично с тези двете.
Възпитанието по тях, оставете на семейството.
Манипулативното ползване на секса деморализира, а парите демонизират обществото.

7. Една нация – една държава!

Светът се държи на конкуренцията и взаимната помощ.
При глобализацията никой не се конкурира с никого и не помага на никого.
При глобализма, всяка помощ е привидна и всяка полза е лична.

8. Законът на баланса!

Никоя държава не бива да е по-силна от втората и последната (взети заедно) в йерархичния лист.
Създайте такъв международен закон!
Икономическият баланс е по-важен от икономическия растеж.
Военният баланс гарантира сигурност.

Ако спазвате тези 8 правила, ще имате поне хиляда години мир.

Подобни писаници

• Vesti.bg (как се оформя обществено одобрение) (1)
• За мен, за човеците и за разочарованието (14)
• Нова ТВ означена като ОПАСНА от FireFox (3)

Ние сме ПРОТИВ...

Демокрацията трябва да защитава правата на обществото и личността, като работи ЗА свободите и правата на личността и обществото.
Забележете: работи ЗА (вашите интереси)

Да, ама едрият капитал трябва да се погрижи и за своите интереси, които ма-а-а-алко се различават от вашите.
И как става така, че политикът и едрият капиталист намират баланса между вашите и техните интереси?

Ами много просто, започват да работят ПРОТИВ нещата и явленията, които накърняват вашите свободи, права и интереси.
Нищо лошо, нали?
Кой не би искал да се вземат мерки ПРОТИВ крадците, терористите, убийците, пиратите и всичко, което пречи на свободите и правата на личността?
Браво на такива правителства и мерки, които ни защитават със законите си ПРОТИВ пиратството, тероризма и всичко там останало, което ни пречи.

Браво на САЩ, които приеха Патриотичния Акт, с който може по най-бързият и БЕЗПРЕПЯТСТВЕН начин, без съд и за неопределено време да се затвори всеки враг на личността, обществото и държавата.
Браво!

Браво, че искат да следят личната кореспонденция и активност на престъпниците в Интернет, по пътищата и у дома.
Само така ще знаем какво и кога правят те.

Браво на законопроекти като ACTA, SOPA и PIPA.
Ще се опитват те да крадат труда на интелектуалците!
Ама ха!

И така, демокрацията се свива и незабележимо изчезва, работейки ПРОТИВ, а не ЗА.
Защото работейки ПРОТИВ престъпността, тя („демокрацията“) осакатява правото на личността да бъде невинна до доказване на противното.
Патриотичният Акт на американците третира всички като престъпници, щом позволява задържането без съдебно решение и за неопределено време.

Закон, който определя надзор върху вашата активност (в Интернет, телефон, работно място, пътища, у дома) ви третира като закононарушители и отнема вашите конституционни права.

Никой закон не казва „забранява се на престъпниците…“, защото по закон всички са равни и невинни, до доказване на вината и отнемане на правата.
Затова всеки закон, който отнема нещо от свободите и правата ви, е закон, който всъщност ви определя като престъпници.
Тази невидима нишка в закона, която ви определя като престъпници до доказване на противното, всъщност не работи против престъпността, а против правото на личността да бъде свободна и разграничавана от престъпника.

Когато законите работят ПРОТИВ, се стига до абсурдното твърдение, че спазването на човешките права осакатява борбата с престъпността.
Това внушение вече успешно работи и мнозина са съгласни да се откажат от някои свои права в полза на борбата ПРОТИВ престъпността.
От тук до диктатурата има само едно кимане на главата.

Все по-често ще виждаме два вида закони:

1) Закони, които са написани ЗА защита на правата, гарантират права и свободи, третират всички като равни и определят наказания за нарушителите.
2) Закони, които са написани ПРОТИВ нарушителите на правата, въвеждат забрани, отнемат права и свободи, и третират всички като престъпници, до доказване на невинност.

Първият тип закони осигурява свободи и права на обществото с отстраняване на нарушителите чрез наказания (съдебни решения)
Втория тип закони претендира да защитава обществото, като отнема възмножността да бъде извършено престъпление, чрез отнемане на права и свободи.

Сигурен съм, че вторият тип закони би се харесал на мнозина, но нека не забравяме, че диктатори като Наполеон и Хитлер не са тръгнали да превземат света без поддръжката на „свободните“ си граждани.

Та, думата ми беше за невидимата манипулативна нишка, която аз наричам „Демокрация ПРОТИВ“.
Общество, което приема този тип „демокрация“ бързо става роб на тирани и диктатори.

Подобни писаници

• Клеветата в Българските закони (16)
• Дискриминация и тъпа демокрация (0)
• Демокрация за 40 стотинки (4)

Гледайте този сериал.
Няма нищо общо или подобно на „Стъклен Дом“.

Сигурно се мислите за свободни личности, за личности с остро перо или език…
Мислите си, че променяте нещо?
Свободата днес се е наместила на острие, което внимателно поставяме в скъпа кутия, до следващото представление.
Тя вече e част от развлекателната програма на тълпата.

Не знам дали може да се намерят български надписи за сериала, но ако разбирате Английски език, НЕПРЕМЕННО го гледайте. (Има надписи на английски, ако ви е трудно да разбирате акцента на актьорите)
Subtitles Black Mirror episodes 1 to 3

Подобни писаници

• Клеветата в Българските закони (16)
• Да закрием миналото на България (7)
• SEO заложници (безотговорна свобода) (16)

Нищо подобно

• Българско, Българка и Българин с главно Б в Българската граматика (4)
• Овча приказка (за)в бъдеще време със сексуални (под)мисли (1)
• Десет малки тайни (5)
• 30 щастливи години (6)
• Хрупкави ягоди (0)

Безгласни бюлетини

Преди двадесетина години гласувах за първи път.
Поне тогава така казвах.
„Гласувам за първи път – казвах аз, обсебен от „великата си мъдрост“ – защото през комунистическо, моят глас не беше ГЛАС, а бюлетина.“

М-да…, човек като помъдрее и бързо вижда глупостта си.
Ама понеже не бях мъдър, трябваше политиците да ми покажат какъв съм ГЛУПАК.
Само за една година (има-няма) разбрах, че и при демокрацията гласът ми не е глас а бюлетина.
От тогава, та до днес НЕ ГЛАСУВАМ.
И така, вече двадесет години не желая да бъда бюлетина в торбата на някой политик.

Тишо ще ми разправя, че ще гласува, за да може да ги държи отговорни (тях, политиците).
Кого ще държиш отговорен ти бе, бюлетина смачкана!?
Отговорност може да се изисква от човек отговорен, човек с достойнство, човек, който усеща срам за глупавите си дела.
Я ми посочете един такъв политик в България.
В днешния политик няма срам.
Той е ГОРД, че от телохранител е станал министър, от бандитски бос – управник на България, от преследван педофил – народен представител, от крадец на автомобили – общински управник.
Тия ли ще ги държите отговорни бе, бюлетинки пожълтели?
Тия трябва в затвора да ги вкарате, ама понеже не можете, се правите на ГОЛЕМИ – ще ги направя управници, за да ги държа отговорни.

На предните избори ми се подигравахте и ме учехте, че ако не гласувам, гласът ми отива за Доган.
По си е друго да те работи българин, па бил той и дебеловрат охранител с речник на овчар, за който вие сте лош материал, щото не сте достатъчно дойни.

Я ми кажете какво ще стане ако не гласувате?
Същото.
Само че то ще стане без вашето съгласие.
Все ще има там 20-30% жалки бюлетинки, но вие, ВИЕ ще имате правото да кажете: ей дебеловратите, ние не сме ви избрали. Ще стоим на улицата и няма да си тръгнем докато не чуете гласа ни.
А иначе ще си останете в урните, защото до там стига силата ви като глас.

За да осъзнаете до къде сте довели България с вашия глас и безгласие, погледнете, ама честно погледнете в мечтите си и в мечтите на съседа си.
Сега виждате ли?

Та защо Тишо е умен, ама не много?
Защото, колко (много) умна може да е една бюлетинка.

Подобни писаници

• Апокрифна приказка (1)
• Въпрос към ГЕРБ и всички пожарникари в политиката (39)
• Вашият ИЗБОР (2)
• SPAM – Нашите политици са нежелани (1)
• Ще гласувам с невалидната бюлетина (14)

...

Експериментът (ако не ви се чете предложената връзка):
На участниците казват, че ще правят експеримент върху способноста на човек да се учи, когато е наказван за грешките си.
На участниците им се дава апаратура, която може да увеличава напрежението за токовите удари, които ще служат за наказание на обучавания.
Разбира се токовите удари са били фалшиви, а „обучаваният“ е бил подставено лице, но студентите, които са играели ролята на учител, не са знаели това.
Обучаваният е трябвало да имитира болка и ужас при електрическите удари.
В стаята с участника в експеримента, който е имал ролята на учител, е имало и професор (ръководителят на експеримента), който „следи“ обучението и поощрява наказанието.
При грешен отговор на подставенто лице, студентът пуска токов удар, който при всяка грешка се увеличава в с 15 волта.
Когато студентите поглеждали към професора, той авторитетно одобравял повишаването на волтажа с думите:
1. Моля продължете или Моля, давайте нататък.
2. Експериментът изисква да продължите.
3. Абсолютно необходимо е да продължите.
4. Нямате друг избор, трябва да продължите.

26 студента са стигнали до 450V напрежение и 14 са се отказали преди това.

Убеден съм, че 99.99% от вас са били участници в ситуациите от горните експерименти.
Самият аз, днес бях жертва на „полицейското“ държание на един модератор в един форум.
Замислих се за България и за първи път се почувствах виновен за това че я напуснах преди 16 години.
Може би аз щях да бъда един от онези, които няма да седнат на таблото с елктрическите превключватели и щях да разбия носа на онзи, който ме кара да ги ползвам.

Сигурно нямаше да се съглася с овластяването на простаци, който на момента започват да се гаврят с народа като с играчки за низките си страсти.
Сигурно щях да викам по улици и площади, че това е експеримент.
Хораааааа, това е експеримент, с който искат да видят до колко може да носите на унижения и тормоз.
Хораааааа, старите ви майки и бащи гладуват и се борят за живота си, вместо да се радват на заслужената си почивка.
Хораааааа, тези мутри дето ви водят за носа, до вчера бяха престъпници (и още са). Не ги овластявайте доброволно. Не влизайте в тъпия експеримент за няколко обещания, за един европейски паспорт и за едно светло бъдеще, което чакате от 60 години.
Хораааааа, изберете си певци и хлебари да ви ръководят, и ако усетите че увеличават волтажа или стават полицаи, сменете им местата в експеримента.

Да, ама не останах в България…
Отидох в друг експеримент.

Подобни писаници

• Пак да кажа: НЯМА ДА ГЛАСУВАМ (1)
• Циганската карта на Атака (3)
• България – Пират номер Едно (7)
• Ще има ли турци в правителството (7)
• Дискриминация и тъпа демокрация (0)

Без да си кривим душиците, трябва да признаем, че Интернет потребителите са по-ИНТЕЛИГЕНТНАТА част от обществото.
Вярно е, че има доста интелигентни хора, които не се интересуват и не са се докосвали до заразата на Интернет, но пък нека се запитаме, колко инелигентни са онези, който доброволно се отказват от най-голямата библиотека в света и най-богатата научна, културна и новинарска информация, която някога е била на разположение.

С това наум ви предлагам поредната си писаница.

***

Знаете ли как започнаха промените в Близкия Изток и Африканския Север?
Започнаха с няколко стотин „демонстранти“ на централния площад и няколко десетки хиляди журналисти предлагащи ни горещи новини от горещите места.
Това бе достатъчнпо за Европейският Съюз да предложи военната си подкрепа, за да осигури безопасността на мирните граждани ( и да свали Кадафи и няколко други от власт)

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, без подготовката на медиите, които подсигуряват обществената симпатия и одобрение, военната намеса би изглеждала като агресия и намеса във вътрешните работи на една независима държава.

Какъв е изводът?
Всяко правителствено решение се нуждае от манипулативните услуги на медиите.
ВСИЧКО В ЕДНА ДЪРЖАВА Е ВЪЗМОЖНО БЛАГОДАРЕНИЕ на ГЛАСЪТ или МЪЛЧАНИЕТО на МЕДИИТЕ.
Всяко действие на всяко правителство е подплатено от медийно манипулиране, което да доведе обществото до съгласие или примирение със съответните решения, действия или бездействия на правителството.

В моята писаница вземам за пример VESTI.bg защото те са най-яркият ми познат пример за безотговорно и нагло манипулиране на обществото.
Не ме разбирайте грешно, моля ви.
Аз също бях техен ревностен читател (до днес) и виждах Vesti.bg като обективни и интересни новинари.
Е, Българският им език малко куца и в началото ми се струваше, че е дребен пропуск, който може да се поправи.
Уви, забележките от страна на техните читатели и молбите да се ползва литературен и незамърсен Български език е подминаван от редакторите с непочтително невнимание.

Продължаваме да четем във VESTI.bg за АРГУМЕНТАТИВНИ и ИНТЕРПРЕТАТИВНИ анализи на матурата по Българска литература, ПРЕСИРАНИ граждани и свободи, ЮЗЪРИ и куп още обезличаващи езика ни умнотии.

Ще кажете, какво пък толкова – езикът ни се развива.
Един език се развива с липсващите в него думи, които заемаме от чуждите езици.
Когато обаче си имаме думичките, а ги заменяме с чуждици, това е преднамерена манипулация за обезличаване на езика.
Ако горното не е вярно, то замърсяването на езика е следствие от неграмотността на новинарското издание.
Неграмотните новинари са толкова опасни, колкото и лъжливите новинари.

Логичен е въпросът, защо биха искали да обезличат езика ни, или да ни накарат да пишем на латиница, както някой си президент бе предложил.
Ами защото така ще станем овце от общето стадо, без собствено блеене, цвят, мнение, отношение и т.н.
Ще бъдем сивота в сивото безличие на един БОГАТ ГЛОБАЛЕН език (Английския).

Това е опасно, но по-опасното е манипулативното двусмислие, мълчание или изопачаване на истината, предлагана на гражданите.
ДА, мълчанието е манипулация.
Подминаването на една новина е толкова опасно, колкото и поднасянето на лъжлива новина.

Обществото е саморегулиращ се организъм.
Ако съседите си метат двора, ние не трябва да мятаме чисто пране.
В обществото нещата трябва да са в съзвучие, за да бъде то в добро икономическо, политическо и социално здраве.
Това съзвучие се основава и поддържа от медиите, и когато една новина е премълчана, ние рискуваме да си напрашим прането, защото Vesti.bg не са ни казали, че съседите в Испания си метат двора.
Да, това ваше любимо новинарско издание (а и много други) пропуснаха да отразят многохилядните протести в Испания.
(О, извинтете ме, Vesti.bg са пуснали едно видео без коментар, заровено някъде, където никой да не може да го види)

Стотици хиляди Испанци излязоха на площадите и лагеруват денонощно на тях, за да изразят недоволството си от политиката на защита на КАПИТАЛА, пренебрегваща благоденствието и свободите на обикновения гражданин.
Спонтанно, без повода ня няколко стотин милиарда евро дълг, или съкратени помощи, Испанците мирно показват на своите политици, че след изборите нещата няма да вървят в старото корито.
Правете си сметката, казват Испанците.
И това е подминато от любимият ви Vesti.bg
Защо?

Сигурен съм че имате отговора, защото сте достатъчно интелигентни, щом ползвате Интернет и четете моите писаници
КАПИТАЛЪТ, съсредоточен в САЩ и Европа се нуждае от петролът в Северна Африка и Близкият Изток.
Този капитал ще вложи малко от себе си в няколко стотин „демонстранти“ и няколко хиляди „журналисти“ за да се настани там, но ще КРИЕ от вас всеки опит на обществото да излезе от клещите му.
КАПИТАЛЪТ ПЛАЩА за ОГЛАСЯВАНЕТО и за МЪЛЧАНИЕТО.
Така капиталът формира обществената нагласа и отношение.
Активността или бездействието на едно общество е в ръцете на КАПИТАЛА, защото той държи медиите.

Вашият любим Vesti.bg, или което и да е новинарско издание оформя вашето НЕистинско отношение и примирение.

Българи и Българки,
Братя и Сестри,
Вие не сте овце или добичета, които могат да бъдат залъгвани.

Силата на медиите е в широкият им и лесен достъп до масите.
„Кой е Труден – мислят си във Vesti.bg – Колко ще го чуят него, и колко десетки хиляди по-много ще ни чуят нас.“
И тази нагла мисъл е вярна, ако е вярно, че моите приятели са безлични овце.
Но те не са.
Аз нямам безлични приятели и читатели
Всички вие сте светлата сила, която ще променя и ще дава уроци на бездарните си водачи.
Всъщност вие сте водачите (ще станете), а водачите ще ви слугуват.

Нека дадем урок на Vesti.bg а чрез тях и на останалите новинари.
Ако вече сте ползвали бутончето „Харесвам“ (Like), на страницата им във Facebook, отидете и отменете (най-долу в ляво) вашето харесване за няколко седмици поне.
Кажете и на вашите приятели да го направят.
Пратете ги да прочетат тази моя писаница, поместете я на вашата стена, разпространете вашето решение чрез Twitter или напишете нещо в личното си Интернет Списание.
Нека дадем УРОК на онези, които се опитват да ни оформят като безличностни мекотели.
Поне за седмица, ако не за месец, се откажете от вашият новинар и му дайте да разбере защо го правите.
Това ще е нашият Мирен и Интелигентен Бунт срещу недобронамерено манипулативните медии.

***

Имах сън (наистина имах), че говоря пред насъбрало се множество.
Говорех за красотата на Душите ви и светлата сила на вашето Съзнание.
Беше нощ, но площадът бе озарен от светлина бликаща от множеството.
И се зазори.

Подобни писаници

• Какво да знаем за след войната (0)
• Борислав Сарафов – златоуст (10)
• Заблуди и манипулации по Закона за Електронните Съобщения (39)
• За мен, за човеците и за разочарованието (14)
• Нова ТВ означена като ОПАСНА от FireFox (3)

(Статистиката е от Internet World Stats)

Разгледайте внимателно горната таблица.
Тя показва статистиката на Интернет потребителите в света.

Интернет отдавна не е само информационна среда.
Той е вече (и най-вече) социална среда. Място за живот.

Не се подсмихвайте иронично и не бързайте към клавиатурата, за да ми кажете колко грешни са изводите ми.

Най-човешкият белег е способността ни да общуваме със слово.
Словото ни е извело от животното и ни е направило хора с духовни, морални, интелектуални и културни ценности, които всекидневно обменяме поежду си.
Ние живеем чрез словото, което ни обогатява духовно, интелектуално и културно.
Животът ни без словото се определя с думичката съществуване.

Значи ние, Интернет потребителите, живеем и в Интернет като социална структура и среда.

От всичките 803,850,858 Европейци, 425,773,571 живеят и в Интернет.
Ако приемем, че това са хора с прилично финансово, интелектуално и културно състояние, то би значело, че  по-големият процент от движещата сила на Европа живее и в Интернет.

Най-голямата полза от това е, че всеки има лесен достъп до информация и култура.
Най-голямата вреда е, че всеки има възможността да влияе на тази информация и култура.

Културният, интелектуален и духовен прогрес е воден от нуждата низините да се издигнат на нивото на висините.
Върховете низспускат светлината на своите ценности към низините и така ги приближават към себе си.
Забележете думичката низспускат и приближават.
Дистанцията в това приближаване държи ценностите, морала и културата живи и стойностни.
Защото дистанция предполага стремеж към извисяване, стремеж към върховете.
Културата трябва да осветлява, а не да слиза в низините.
Само така дистанцията се запазва и стремежът остава животворящ.

Уви, Интернетът, като лесно достъпна общителна среда, унищожава дистанцията между върховете и низините.
В Интернет върховете се съвокупляват с низините и раждат платото на посредствеността.
Творците на култура и духовни ценности, подмамени от възможността да направят своите ценности лесно достъпни за тълпата, слизат при нея, предлагайки й онова, която тя иска, а не онова, което й е нужно.

Когато една мъдрост се постави в тълпата, тя се приема не като хранителен хляб, а като накит за украса.
Тълпата обича да се украсява с чужди ценности и когато го прави, мъдростта се ползва като клише и се превръща в кич.
Ето ви няколко цитата извадени от така наречения Facebook status:

Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.

Можеш да постигнеш всичко, което искаш в живота, като просто помогнеш на достатъчно други хора да постигнат онова, което искат. – Зиг Зиглар

Не можеш да определиш среща на вятъра, но можеш да оставиш прозореца отворен.

Уни-формата не трябва да прави ума униформен.

Да обичаш значи да надминеш себе си.

Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.

Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!.

Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва никога.

Моля ви не се обиждайте, ако сте познали себе си в някой от горните цитати.
Нищо лично нямам към никого, а и нищо от горното не е ваше.
Това е отвара от окосена билка, и тя нито има вашия вкус, нито пък аромата на живата билка.
Клише с аромат на кич…

„Виртуал“ е прякорът на Интернета сред Българите.
Виртуалът не бил истински, а виртуален свят и живот(!)
Кой е истинският живот, оня в който думите ви се чуват, или онзи в който се четат?
И коя е истинската култура, тази „на хартия“, или тази в Интернет?
Коя е истинската Библия, хартиената, или електронната, и кой е истинският Христос, познатият от църквата, или познатият ви от Интернет?
Къде е границата между РЕАЛЕН и ВИРТУАЛЕН свят и въобще, можем ли да делим живота по този начин?

Лесната възможност човек да публикува и да бъде познаван, отваря глада на егото.
Познавам много интелигентни и културни хора, които са или биха могли да бъдат творци, и които с творчеството си могат или биха могли да влияят.
Забелязвам как техният глад за аудитория, ги кара да слязат долу при тълпата, прекарвайки своите ценности през нейната призма.
Приятели, не може да поставите диамант в евтина обковка и да се надявате да създадете шедьовър.
Ще създадете кич.
И това се прави в днешно време.
Човешката култура се равнява с тълпата.
Затова и водачи са ви медийни палячовци като Берлускони и пожарникари-охранители като Борисов.
Творите чалга и полицейски песнички, мятате клишета на тезгяха за обща лапачка, ръкопляскате на стихоплетсва, Бог не излиза от устата ви, за да влезе в душата ви, слушате рап, почитате Холивуд, гледате порно и не знаете как се прави любов, а любовта бъркате със страст.
Не всички, но мнозинството от вас.

Обичам да говоря и пиша във второ лице множествено число и така да се отделям от онова, което не харесвам.
При все това, пиша го не за тълпата, а за онези, които стоят над нея.

Всяка стока има своята цена само сред богати купувачи.
Не хвърляйте бисери на свинете, защото те не могат да ги оценят, стъпкват ги и ги покриват с мръсотията си.
Демокрация в културата няма.
Демокрацията е за политиката, но и там властват богатите.
В културата трябва да има аристокрация и плебеи.
Трябва да има дистанция, за да има висота.
Само тогава културата е стойностна.
Популизмът в културата ражда кич, принизява твореца и го смесва с тълпата.
Културната аристокрация трябва да се отдели от плебса!
Културата не е поле за толерантност и демократична търпимост.

- – -

Ние Българите сме особен сорт.
Като свята личност сме, преди своето просветление.
Не помним кои сме и какво сме дали от себе си, но Бог помни доброто ни.
Забравата ни е превърнала в послушна тълпа, не помнеща първенството си, но Бог помни.
Пътят, назад към нашето първенство, минава през нашата култура и духовност.
Трябват ни лидери аристократи.

Подобни писаници

• Бизнес с духовните стремежи на хората (10)
• Форматиране на овче ниво (2)

Обаче се спрях.
Викам си, абе не може да съм толкова смотан, че да не видя какво зло съм донесъл с тази библиотека.
Може пък председателят да се опитва да виртуозничи на струните на смотаната псевдоинтелигентност.
Замислих се още малко, и реших, че е първото – не съм смотан.

Цитат:

И че най-сетне законите в България действат.

Тласък на няколкогодишната дискусия даде акцията на ГДБОП, с която беше разбит най-активният пиратски сайт за книги. И всичко това по сигнал на издателите, преводачите, художниците, писателите и други безпрос-ветници (в смисъл на противници на четенето, и по-общо на просветата). Апологетите на свободното четене се позовават на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. Там се разрешава безвъзмездно възпроизвеждане на книги от публичните библиотеки, ако са за образователни и научни цели. Не са чели обаче целия закон, в който ясно се казва, че това право е само за публичните библиотеки и образователните институции и възпроизвеждане означава снимане с копирна техника.

Г-н Председател, или говорите през главата си, или интелигентността ви не е достатъчна, за да прецени нашата.
Споменатият член 24 в точките 9 и 10 гласи:

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани
произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов
шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Сега, не знам какво иска да внуши г-н председателят с думичката „публични„.
Да не би да искате да кажете държавни, г-н председател, или такива дето са си платили да бъдат общодостъпни, или пък библиотеки, които плащат данък за това, че не правят печалба с книгите, които отдават за четене.
Да, ама законите не се тълкуват със синонимни думички, и ако е написано ОБЩОДОСТЪПНИ, то значи ОБЩОДОСТЪПНИ, и библиотека значи библиотека, ако не е уточнено с коя точка от закона трябва да тълкуваме значението на тази думичка.

Да, въпросната Читанка.инфо не е пиратски сайт според точката на закона.
Господин председателят Веселин ТОДОРОВ се опитва да вмени вина, опитва се да внуши отрицателно отношение и осъдителност, неклеветявайки с не припознатите от закона думички „пират“ и „сайт“.

Хайде да поразмишляваме защо думичката в закона е ОБЩОДОСТЪПНИ а не публични, държавни, или регистрирани по някакъв закон библиотеки.
Ми то е много просто, бе господин председателю.
Извън България има много повече Българи отколкото в нейните граници.
Всички тези Българи, вън от България, са част от Българската нация, част от културата й и част от онези, които са ПЛАЩАЛИ за тази култура.
Тия граждани също имат право на достъп до Българското културно наследство.
В ЮАР няма книжки печатани от „Труд“ и защитени с купени от „Труд“ авторски права.
Понякога ми се налага да прочета нещо, отнасящо се към моите занимания, проучвания, или просто така, за обща култура.
Ако Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ имаше отдел с електронни копия на нужните ми книги, аз бих си ги свалил от там.
Доколкото разбирам, вие, господин председателю, сте склонен да се съгласите със закона, АКО той би се отнасял за Националната Библиотека или някоя друга библиотека, по смисъла вложен в тази думичка от близкото ни социалистическо минало.
Е да, но Националната Библиотека очевидно не се грижи за Българите вън от България и София.
НО, забележете, ако го правеше, тя не би се различавала от „пиратския сайт“ Читанка.
Тя би била ОБЩОДОСТЪПНА в Интернет и не би събирала такси за рагистрация и отдаване, защото би било против закона, да взема пари за книги, чиито авторски права не притежава.
Народната Библиотака, ако имаше общодостъпен отдел за електронни копия на книгите, издавани в България, би била същата като „пиратския сайт“ Читанка.
Загубите на прекупвачите на авторски права биха били същите.

Та, г-н председателю, ако толкова сте загрижен за законноста, първо прочетете внимателно закона, и ако сте убеден, в синонимната неточност на ползваните в закона думички, бихте могли да се обърнете към Народното Събрани, за поправки в закона.
Предложете да бъде определен фонд за Националната Библиотека, който да закупи сканиращи апарати и всичко необходимо за една електронна библиотека, която да е ОБЩОДОСТЪПНА и безплатно да предлага всички книги, издавани някога и сега в България.
Това би било напълно законосъобразно.
При предложението си подчертайте, че тази електронна секция на Националната Библиотека, не трябва да бъде като библиотеката на Google.
Google правят пари със съдържанието и услугите си, рекламирайки на всяка своя страница.
Google са ДЛЪЖНИ да спазват закона, който изрично подчертава: ако това не служи за търговски цели.
(Ако аз бях писал закона, бих добавил и „или с цел извличане на печалба“, защото пари се правят не само от продажаба на електронни копия на книги, но и от рекламите в електронната библиотека и в книгите.)
Та, Google хич не се притесняват от издателите и притежателите на авторски права, а от законите, които изключват правенето на пари с електронни книги, когато те са включени като съдържание, поместено в рекламна среда.

Цитат:

Никак не било честно, че библиотеките можели да дават книгите безплатно, а пиратските сайтове – не. Но и тук има разочароваща новина. Директива 92/ЮО/ЕИО задължава библиотеките да плащат за безплатното предоставяне на книги по системата за права за публично отдаване (Public lending rights). България е една от малкото страни в Европа, в която тази система не работи. Просто защото законодателството ни не е направено в съответствие с европейското… А държави като Белгия, с подобно на нашето население, събират годишно по 5-6 млн. евро от тези права. Сигурно защото в Белгия са по-глупави от нас. Може да очакваме скоро алчните издатели да се разправят и с библиотеките.

Забелязва се пристрастието ви към определението „пиратски“, г-н председателю.
Тази евтина техника за обществено манипулиране ви поставя доста по-ниско от интелектуалното ниво на защитниците на „Читанка“.
Би трябвало да се сетите, че те са над средното интелектуално ниво, при което са необходими по-фини методи за промивка и манипулация.
Както и да е…
Не съм юрист, но предполагам, че УМНИТЕ Европейци събират lending fee (такса за публично отдаване) само за онези услуги (отдаване), които се заплащат или изискват регистрационна такса.
Никой закон не прибира данъци и такси за дейности, които не носят печалба.
Ако библиотеката не изисква регистрационна такса и/или такса за отдаване, тя не би трябвало да пълни хазната с пари, които не е спечелила.

Ама хайде да не се впускаме в правни спорове.
Що не си поприказваме за морал, етика и култура.
Да почнем от Културата.
Всяко произведение написано от Българин или Българка е заплатено с парите на нацията, които (пари) са обучили, окултурили и обгрижили Българския автор.
Ние Българите сме СЪЗДАЛИ нашите Автори, с нашите пари, внимание, любов и грижи.
Творчеството на нашите автори е отплата към нас Българите.
Ние не искаме това творчество безплатно, разбира се, и си плащаме за него, веднъж като си купим книгата, втори път като си я копираме на DVD (с таксите включени в цената на дисковете и записвачката) и ако решим да си го принтираме, плащаме с таксата включена в цената на копирната машина.
Хайде сметнете сега, колко пъти всеки от нас е платил „пиратското“ копие на книгата свалена от „пиратския сайт“ Читанка.

Живеем в технологичен век, в който скоростта на комуникациите отдавна не е тази на пощенския конски фургон.
Времето ни е стотици пъти по-скъпо от времето през средните векове.
Преди години можех да срещна приятеля си и да му дам назаем книгата, която съм купил.
Днес му я изпращам по електронната поща.
Имам ли право да заема на приятелят си книгата която съм закупил?
Никой не може да ми го забрани.
Имам ли право да я копирам? Разбира се, че имам това право.
Мога ли вместо оригинала, да заема на приятеля си копието на книгата.
Кой може да ми го забрани?
На колко човека имам право да заема книгата, която съм закупил от „Труд“.
На колкото си поискам.
Законът ми го позволява, ако не ползвам книгата за генериране на печалба.
Моята библиотека е в моя личен Интернет сайт.
Аз обичам и уважавам всички и законът ми позволява да отдавам книгите си не само на приятели, но и на непознати.
Законът ми позволява да имам ОБЩОДОСТЪПНА Библиотека, която всеки може да ползва безплатно.

Няма пиратство.
Има приятелство и грижа за културата.

Пиратско е отношението на купувачите на авторски права, които се опитват да заграбят националното културно богатство и да печалбарстват с Българската Култура.
Не е лошо да правите пари от НАШАТА Култура, доколкото парите, които правите от нея я поливат и я правят да расте и плодоноси.
Вие трябва да сте сеячите на култура.
Когато платите за семето и го посеете, трябва да го отгледате в богата реколта, която да изхранва не само вас, но да пълни и хамбарите за гладния за знания Български народ.
Ако не го правите, скоро България ще затъпее и ще трябва да си изнесете бизнеса в УМНАТА Белгия, където хората ще имат не само пари но и нуждата да си купят вашите книжки.

Морал и етика…
Не е морално и етично в една държава като България, където хората все още броят стотинките, да наричате жадните за знание с обидната дума „пирати“.
Още по-неморално и срамно за нацията ни е, когато това определение идва от издателствата на книги и от председателя на УС на асоциация „Българска книга“.
Аз се срамувам за вас, г-н ТОДОРОВ.

Срамувам се и за управниците ни, които подеха срамната кампания срещу електронните библиотеки в България.
Хак да им е безкултурието, но е недопустимо и срамно да не зачиташ законите, които трябва да пазиш и употребяваш за добруването на нацията.

Вместо това пазителите на законите, приеха поръчката и манипулативно поднесоха на обществото изкривена интерпретация на закона.
Подсолиха манджата с думичката „пирати“ пробутаха несъществуващата в закона думичка „публични“ (библиотеки), и подковаха интересите на купувачите на авторски права.

Ще завърша с един съвет към търговците на култура.

Ако ще търгувате, правете го честно.
Когато някой автор дойде при вас и каже, че иска да ви се продаде, трябва да му кажете следното:
„Уважаеми културисте, ще те купим, но на по ниска цена, защото ако творчеството ти е безценно, ти няма да ни се продаваш, а ще чакаш ние да дойдем и да ти предложим пари, за да издадем няколко хиляди от безценните ти книжки.
Освен това, времената се промениха и оскъпиха. Хората бързат да правят пари и да живеят, и вече ползват Интернет и мобилни телефони. Твоите бисери там са безплатни, защото се ползват за изследвания, проучвания, анализи и ограмотяване, които законът третира като безплатни нужди, защото са в основата на човешкия прогрес.
От което следва, че нашите печалби ще намалеят с няколко процента, които ще вземем от твоя джоб.
Ако искаш, г-н авторе, можем да ти отпечатама колкото бройки ти трябват, без да те купуваме, а ти си прави сметката.
Ще ти начислим само 10% печалба върху материалите и труда и 10% за разпространението на културното ти наследство.“

Ако сте толкова (много) честни и толкова (малко) алчни, законът, културата, джобовете и душите на всички страни от „пиратския спор“ ще са в пълнотата си.

С Уважение (което се надявам да заслужите):
Николай Сисоев-Труден

Нищо подобно

• Какво да знаем за след войната (0)
• Приказка за Градината – Началото (2)
• Предбрачният секс и сексът извън брака (0)
• Vesti.bg (как се оформя обществено одобрение) (1)
• Аз съм ви приятел, вие не сте. (21)

Вчера попаднах на Видове дивеч – презентация от Longanlon, когото по някога чета с неудоволствие (не обичам арогантността, яздеща идеалите на тълпата), и се замислих върху другият вид дивеч – Българският блогър.

Чета Български, Английски и няколко Руски блога, но тук ще пиша само за Българските.

Знаете ли каква е разликата между Българската и Английската (да кажем) интелигентност?
Българската инелигентност е „интровeртна“ (introvert).
Не, не точно…
Тя е по-скоро „ego-introvert“, обърната навътре не като опит за себепознание, а като намерение за себе-изява.
Българска черта е това „его-интровертство“ (да ме простите за чуждиците, ама се опитвам да бъда разбран от нашите интелигенти), и тази наша черта ни е изяла стотици години благоденствие, изтрила е държавни граници, национална самоличност и духовни и морални ценности.
Българите сме станали национално безлични „личности“.
На нас ни харесва чуждата демокрация, чуждите идеали, чуждите ценности, чуждото владичество (500 години сме го харесвали и продължаваме да го харесваме). Харесват ни чужди конституции и закони, чужди предприемачески (бизнес) модели, чужди моди, чужда музика… абе харесва ни чуждото.

Ако някой реши да направи нещо свое, върху му се спускат хиляда и един умници, да му кажат как трябва да се направи, щото в чужбина ТАКА го правят.

Та така е и с мнозинството от нашите „блогъри“ (Интернет писачи).
Колко вида блогъри има в България?
Колкото в чужбина и още няколко.

Праведващият интелигент

Той е изключително интелигентен и с високи, но чужди морални и духовни (ако ги има) ценности.
За този блогър  стойност има не направеното от предците му, а написаното и направеното от чужденците.
И тези чужди „стойности“ са аршинът с който той мери Българския ръст.
Точката от писания закон има абсолютна стойност за „праведващия интелигент“, а точката е толкова по-силна, колкото повече чужденци я ползват.

В този ред на мисли, този вид блогъри са изключително политически и социално ангажирани и те с всички сили се стремят да имитират и приспособят чуждото на родна почва.
Те са издънки на онези „праведници“, които заведоха България в Европа като неравноправен и послушен плебей.

Ама да не си помислите, че този вид блогъри са смотаняци.
Не! Праведващият интелигент е много свестен, но многото книжки, които е прочел са му отнели желанието и способността да напише нещо свое.
Вместо това „праведващият интелигент“ казва: „Всичко е написано преди нас, от доста по-умни от нас. Ние само трябва да го преписваме със свои думички“.

Доброто в „праведващият интелигент“: той се стреми да заведе България до най-доброто, което имат чужденците.
Лошото в „праведващият интелигент“: не обича чужденците, защото не се стреми да им даде най-доброто от България, от което следва и съветът, който искам да дам на този вид блогъри – не обичате другите, защото не обичате и себе си, и не уважавате себе си, защото уважението към другите се е превърнало в поклоничество (лизачество).

Чудех се дали да давам примерчета за всеки вид блогъри.
Що пък не?
Може да си създам лични врагове, но пък ако нямам врагове, поставям под съмнение личността си.
Освен това Аз съм ви приятел, вие не сте.

Пример за праведващ интелигент: Комитата

Интелигентстващият посредственик

Няма да обиждаме мнозинството, щото не е демократично, но всеизвестно е, и логически изведено, че мнозинството е посредствено и обича да си въобразява, че управлява, или че може да направлява в правилната посока.

Интелигентстващият (не ме корете за измислената дума) посредственик има голяма аудитория, точно защото посредствеността е многолюдна, и много се радва на ръкоплясканията.
Интелигентстващият посредственик е много популярен.
Той е хранително зрелищен. Той дава възможност за изява на тълпата в коментарите на своите писаници, защото мнозинството, чувствайки го като свой, изразява одобрението си с лекота, бълбукаща от душата.

Този вид блогъри са втвърдители на посредствените нужди, интереси и ценности на тълпата.
Една популярна писаница за религиозните будали, дискриминираните хомосексуалисти, шибаните политици или дупките по улиците,  го прави герой на мнозинството.
Той е враг на чалгата само защото това го прави популярен сред елита на посредствеността.

Пример за интелигентстващ посредственик: Longanlon

Интелигентният критикар

Критикарът е човек с болезнено чувство за справедливост.
За него, подминаването на грешката е равнозначно на духовно самоубийство.
Критикарът се опиянява от чуждите грешки, защото за него те са израз на личното му превъзходство.
Чуждата грешка е пиедесталът, на който критикарът поставя своето величие.

Критикарът не се интересува от причините за грешката, не извежда полза от грешката, не проявавя съчувствие към прегрешилите, няма прошка, няма уважение.
Чуждата низост издига моята праведност, е мотото на критикара.

Примери за интелигентнен критикар: Иван Бедров, Иво Инджев

Критикар

Същото като горното, но без проява на интелигентност.

Пример за критикар: Ангел Грънчаров

Професионалистът

Може да ми се чудите на акъла, но това е един от видовете блогъри, които аз най-ценя и уважавам.
Като казвам „професионалист“ нямам на ум професионалният блогър, а онзи професионалист, който е изнесъл предприемаческият си дух в Интернет, следвайки нуждите и пазара.

Блогърът професионалист е обикновено доста интелигентен и себеотдаващ се.
Преценил Интернет пространството като евтино поле за пазарно присъствие, блогърът професионалист се отличава с умерена алчност и творческа мисъл.
Не е изключено ако попаднете на такъв, да ви бъде предложена безвъзмездна помощ, или дори да се опитат да ви предложат да им станете колеги и да печелите заедно, едни такива ГОЛЕМИ ПАРИ, дето никъде не се правят с толкова малко труд.

Примери за професионалисти: Огнян Младенов, Пламен Петров, Тодор Христов

Знам как се пише добре и го правя

Ако си мислите, че този вид блогъри са на изчезване, ще ви зарадвам с мнението си и ще ви върна надеждата.
Има ги все още, и то в прилично количество.

Добре пишещият блогър е най-често високо образован, интелигентен, с високи нравствени, културни, морални и духовни ценности.
Той чете чуждото, но не за да го преразкаже, а за да намери своето в него.
Пише с лекота и вярва, че напъването при раждане помага само в родилните домове.

Обича красивото, критиката му е приятна, с чувство за хумор и уважение.
Обича и милее за Българското.

Мога да продължа в този дух на възхищение, но е уморително и вредно.

Пример за този вид блогъри: Блогуващият с птици
Моля допълнете в коментарите този пример, с вашите любими блогъри.

- – -

Има още няколко вида блогъри, които ще поставя в раздела Защото и другите пишат.
Няма да ги коментирам.

Ако мислите че съм пропуснал много важен блогърски вид, драснете един коментар и не забравяйте да дадете връзка, потвърждаваща примера ви.

Подобни писаници

• Медии ли са блоговете – що за тъп въпрос? (2)