Труден » Българи помияри

Аплодисменти в BurgasInfo

Труден — Sat, 09 Jan 2010 00:33:45 +0000

Долната снимка с надписа под нея, е взета от BurgasInfo, раздел „Аплодисменти“ в страничната лента.

Добре е, когато младежите влизат в библиотеката, а не използват само Интернет, за да се доберат до информация. За някои бургазлии книгата все още е предпочитано средство за релаксация.

Аплодисменти(!)
За какво!?
За помиярския език, рендосан в Бургаската библиотека, или за цинизма и двуличието да хвалим книгата, на интернетски език?

Бай дъ уей (да им ползвам езика, та дано ме разберат), не знаят ли в BurgasInfo, че Интернет е най-голямата Библиотека, която човешкото съзнание може да си представи?

Shame on you, BurgasInfo, за културата и за ИНФОто ви.

Подобни писаници

За Патриотизма и Нихилизма

Труден — Thu, 19 Nov 2009 23:27:25 +0000

Поставям тази писаница в категориите „Българи помияри“ и „Контра“, защото е обидна за всички помияри и е „контра“ на писаницата Великобългарски мистицизъм.
В списанието на Longalon съм виждал страхотни интелектуални напъни, като се почне от религията та се стигне до зашеметяващото прозрение за връзката между патриотизма и мистицизма в българското съвремие и минало.

Сега… някои ще кажат, че Труден пак си опуска дългият език по адрес на толкова призната личност като автора на най-популярното (според статистиката) Българско Интернет списание.

Искам да ви открехна малко, мили приятели.
Какво значи ПОПУЛЯРНОСТ?
Много го четат ли?
Да?
А защо го четат мнозинството?
Щото го харесват…
А защо мнозинството го харесва?
Щото са като него…

Статистически обаче, мнозинството е простолюдие, ниско интелигентно, всеядно…
Мнозинството са плебеи, радващи се на хляб и зрелища, почитатели на чалга-безкултурието, интригите, жълтите новини, скандалната свобода на езика и нравите.
Плебеи… по рождение, по участ и душевност.

Та, когато размахвам острието на езика си, правя го срещу посредстеното мнозинство.
(Извинявай, Longanlon.)
Сигурно за това и не съм популярен сред мнозинството, и много се радвам на този факт.

- – -

Национализъм и Патриотизъм, скъпи приятели и всички останали скъпи мои сънародници не е „да си по-добър от другите“ както Longanlon предполага, че патриотите го разбират.
Патриотизъм и Национализъм значи, че ние виждаме себе си като не по-лоши от другите и искаме другите да ни виждат като не по-лоши от тях.
Никой Патриот не иска да бъде виждан като помияр, ровещ из чуждите кофи за боклук, и естествено, Патриотът не се върти около чуждите кофи.
На НЕ-патриота не му пука какво другите мислят за него и България. За НЕ-патриота е важен пълният корем.

Когато Патриота се обръща към миналото си, той търси в него корените на своето родово достойнство, защото ако не знаеш къде са ти корените, няма да знаеш кои плодове са твои и кои чужди. Ще станеш крадец и хрантутник.

Когато Патриота отхвърля чуждото, то е защото не иска да обиди майчиният хляб, избирайки франзелата. Прави го от любов към Майка България и Българския Род.

Няма род на света, който да е записал в историята си само унизителни събития.
Във всяка национална история присъстват повече победи и постижения, отколкото падения и загуби.
Затова и Българския Патриот вижда Българската история като път на победи и постижения, мили ми Longanlon.

Децата се възпитават с приказки за добри герои и добри дела, та затова и всяка национална история е препълнена с такива герои, дела и подвизи.

Мистицизъм -> Патриотизъм?
Това обобщение е кухо и празно от интелектуално съдържание.
Няма основа.
Във всяка история присъства определена доза религиозна, духовна та дори и мистична подправка, но в основата й винаги е стояла земната жилка на земните ни човешки нужди и стремежи.
Ако Ванга е казала, че България ще е велика, Тя сигурно е видяла бъдещето на нашето величие, но дори и да не е, искала е да ни накара да се чувстваме значими и горди с произхода си.
Не е много интелигентно да отнемаш тази благородна и сплотяваща надежда, Longanlon.
Бъди УМЕН, приятелю.

Църквата винаги е била един от творците на история.
И макар лично на мен това да не ми харесва, бих застанал зад църквата вместо зад безверието на чалгарите, рападжиите, сексуалните революционери, чуждопоклоничеството, алчните политици и безскруполни капиталисти.
Ако не беше църквата, приятели, днес щяхме да ходим с чалми и да говорим на някакъв турски диалект.
Тя е посявала заблуди, но и Родолюбие. След всяко слизане надолу, църквата ни е извеждала към нова висота.
Заслугата на църквата в България не е толкова религиозна (обръщаща ни към вярата в Бог), колкото обединяваща и сплотяваща Българския род.

Често съм говорил против църквата, но само по отношение на вярата.
Като обединител, Българската Православна Църква заслужава нашето уважение, почит и благодарност.

Затова и Родолюбците уважават и обичат нашата църква.

Да не ви досаждам с дългите си размишления.
Размишлявайте сами, когато чуете или прочетете хора като Longanlon.
Който и да е патриотизъм е по-добър от националния нихилизъм.
Ние Българите никога не сме страдали от великодържавни апетити и стремежи.
Прекалено интелигентни сме за тази низост и никога няма да настигнем Американците, Германците и Англичаните в техния национализъм.

Ние Сме Българи.
Може и да не ви се вярва, но пак ще бъдем Велики, защото от Велик Корен произлизаме.
Ще дойде време, когато чужденците ще учат Български език, за да измерят стойността на Истинското Величие.

Нищо подобно

Помияри във Facebook

Труден — Tue, 11 Aug 2009 20:42:00 +0000

Ако сте влизали поне веднъж във Facebook, няма начин да не сте забелязал простотията, която го залива във формата на всевъзможни олигофренски викторинки (quizzes), с най-невероятни въпроси и отговори.
За нас Българите тази простотия доби окончателно олигофренски вид, с ползването на латиница, в тези „високо интелектуални“ бисери на ученическия кич.

Помиярски език и интереси

Съвсем по български: „ако ще е гарга, рошава да е“ (ако ще сме помияри, най-миризливите да сме)
Най-разочароващото е, че доста „българи“ не се притесняват да са помияри, да участват в тези викторинки и да разгласят резултата, изписан на латиница.

Подобни писаници

Помиярски език от Netlog

Труден — Sat, 01 Aug 2009 21:09:26 +0000

Откривам нов раздел в моето списание и го именувам „Българи помияри“

Помиярите са един сорт кучета (и хора) дето ровят из чуждите кофи за боклук и си вземат къде каквото им хареса.
Ако не сте помияри, знаете, че всичко, което е в кофата за боклук е без стойност (за изхвърляне), но ако сте помияр ще кажете „НЕ! В чуждите кофи за боклук има много полезни неща.“

Та, ето ги първите помияри: http://bg.netlog.com/
Тия помияри от няколко месеца ме тероризират с покани да се запиша в техният NETLOG.
Е, най-накрая се записах, че да ми мирне главата и за да разбера, че съм попаднал между кофите за боклук, където освен ненужни неща и помияри можеш да срещнеш и свестни хора, които се вмирисват на помия в това мръсничко място.

Защо ми е такова мръсно отношението към нещастните помияри, ли?
Ми защото почна да ми се вмирисва душицата между умници, които ме карат да Shout-на на приятеля.
Умирисах се на помия от място в чието МЕНЮ има „Лог“, „Брандове“, „e-mail“, „регистрация“, „ЯКИ събития“, „акаунт“ и какви ли не помиярски лакомства.

Благодаря ви NETLOG, но вие не сте кухня по моя вкус.
Съветвам ви да съберете помиярите, които са ви превели МЕНЮТО и да им кажете, че някои български псета все още държат на авторитетният лай и не обичат да се хранят с помията от чуждите кофи.

С Неуважение: Бау-Бау-ауууу…