Забавно

Приказка за Градината (18) – за доброто и лошото

Здравейте мили дечица!

Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки. Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото. (още…)

Логика и Психология

Из “Трудни Разговори” (Стойността на Смъртта)

Започнах книга с работното заглавие "Трудни Разговори", та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа. Чете ли се лесно и поддържа ли интереса. Приемам всякакви критики и предложения :) И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са "атеистът" и "мъдрецът"? Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден ;) *** „Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът. Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще. И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще. За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства. Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана: „Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея. Обърна се към атеиста и попита: „Какво за смъртта? За моята или за твоята?“ „Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха. „Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна. Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“ (още…)

Проза

Приказка за Градината (17) – за Избора

[caption id="attachment_1408" align="alignleft" width="380"]Имате ли избор? Избор...[/caption]Здравейте, мили дечица :) Ей, да не сте ме забравили!? Щото аз не съм ;) Този път ще ви разкажа една много къса история от приказката за градината. Ако си спомняте, Бог бил избран за учител на селото, с подкрепата (спонсорството) на Яна. По онова време заплатите на учителите не били като днешните и Бог доволен от възнаграждението учителствал до пенсия. А и пенсиите по онова време не били като днешните, та париците му били пре достатъчни да си живее спокойно и достойно старините, без да се надява на коричките хляб от кофите за боклук. То и не се намирало хляб по онова време в кофите за боклук, щото хората уважавали хляба и каквото им останело, давали го на птичките, на сърничките, и на другите там животинки, които живеели в мир с хората, без да се плашат, че ще им изсекат горите и ще ги запишат в червената книга на човешката бездушност. (още…)

Проза

Приказка за Градината (16) – за Хората и човеците

[caption id="attachment_1275" align="alignleft" width="200" caption="Ан, името на Първия"]Ан, името на Първия[/caption]Здравейте мили дечица. В днешната приказка ще разберете, защо някои от вас са Хора, а другите са човеци. - - - Преди мнооого много години нашата България била мнооого много голяма държава. Границите ни са се разливали по далечни земи и са носели животворна влага на жадните за знание варвари и диваци, които днес владеят света. В онези далечни години, мили дечица, името БЪЛГАРИЯ е било име на Мъдрост, Мощ и Добрина. Толкова мъдри са били Българите, че когато Кирил и Методий измислили букви за славяните, Българите казали: "Абе така и така живеем с неграмотни славяни около нас, що да не вземем тия букви и да им ги набием в главиците руси". И взели Българите славянските букви и ги дали на Сърбите (та да им е лесно да псуват на хартия), на Румънците (които по-късно решили, че на romani не им отива славянско писмо), на Русите (за да си направят етикети за водката), на Украинците и Казаците, та да пишат писма до султана, и на всичките там славяни около Русия, та стигнали чак до Монголия даже. По-късно пак Българите запознали всички славяни с Бог, като им пратили хора и книжки, които да разкажат за Отца, Сина и Светия Дух, ама това е друга приказка. (още…)

Проза

Приказка за Градината (15) – за Доброто, което не познаваме

[caption id="attachment_1271" align="alignleft" width="300" caption="На мегдана"]На мегдана (снимка от http://goo.gl/EzQbj)[/caption]Здравейте мили дечица! Ето го и петнайстото издание на Приказката за Градината. В това декемврийско издание ще ви разкажа за непознатото Добро, чието рождение празнуваме на днешния и утрешен ден. *** Било 25 Декември и всички селяни друсали хоро на мегдана за рождения ден на Бог. Понеже е казано, че където двама или трима си говорят за Него, Той е там между тях, Бог естествено бил на мегдана, между селяните, маскиран разбира се като човек. (още…)