Секс, или правене на любов

Та защо се разграничавам от църквата за „сексуалния контакт в рамки“.
Първо, не обичам рамките.
Като видя правило и ограничение, имам усещането, че съм третиран като престъпник или грешник.
Щото правилата и законите са за престъпниците и грешниците.
А аз не съм никой от тези два човешки вида.

Ама хайде да видим какво казва Библията за предбрачния секс
Аммм… май нищо не казва.
Библията говори много за сексуалния морал, но нищо не може да откриете в нея, като забрана за предбрачния секс.
Естествено, извънбрачния секс е прелюбодеяние и е неморално деяние, а аз никога не съм бил против морала.
Сключили сте брачен договор или просто сте си дали дума – вие сте се обрекли един на друг и всяка лъжа, всяка проява на неуважение, всяка изневяра е престъпване на свещенния съпружески оброк.
Сексуалната вярност не е закон, не е правило, а естествен израз на любов и уважение.
Изневярата е толкова низко деяние, колкото и да откраднеш парите на човека, който ти се е доверил да му ги пазиш..
Дори по-лошо!

Изневярата е проява на слабост, на липса на контрол, на просташка лакомия и ненаситност, на разюзданост, на неморалност.

Предполагам обаче, че Ивчо ме пита за сексът преди брака, като го бърка с извънбрачния секс.
Нямам представа как църквата е решила, че това е неморално и от коя част в Библията е „изсмукала“ тази забрана.
Църковниците трябва да се сетят, че мнозина не искат да се женят или омъжват и забраната за секс преди брака ги осъжда на липса на ласки, близост и секс, който в чистата си форма е израз на пълно себеотдаване на любимия човек.
Сексът като израз на любов е проява на пълно доверие и себеотдаване на любимия човек.
Екстазът на тялото е външна проява на духовния екстаз, и в такива случаи казваме, че правим любов (не секс).
Секс правим за удоволствие.
Когато правим любов, телата и духът се сливат в едно, извисяват се над земното, времето и мисълта.

Сега, ако вземем да го мислим на дребно, темата за секса извиква много въпроси:

• защо исляма позволява многоженството, а християнството го забранява?
• защо религиите не вземат под внимание физиологичната нужда за секс
• защо да нямаме извънбрачна връзка, ако брачния ни партньор не задоволява сексуалните ни нужди?
• и въобще защо трябва да поставяме рамки на секса?

Всички морални и житейски правила са родени от нуждата за контрол на личността.
Като кажем „контрол“, мнозина виждат в тази думичка отнемане на свободата, но всъщност контролът в много от случаите гарантира свобода и сигурност в обществото.
Освен това правилата не са абсолютен закон.

Понеже арабите са били нехигиеничен народ, дадено им е правилото да си измиват ръцете до лактите, но ако няма вода за пиене, измиването до лактите е смъртоносно правило.
Многоженството в исляма, идващ от арабите, е резултат на тяхната войнстеност и жестокост, която е била причина за войни, в които мъжете са умирали, а жените числено са ги превъзхождали. Добро е било тогава, да вземеш жената на убития си брат или приятел, но днес, когато жените са повече това правило е вредно за мъжете, защото богатия има няколко жени, а бедния живее без половинка.

Вредно ли е многоженството?
Според мен е вредно, защото при него любовта на духа се бърка с любовта на тялото.
Човешкият дух е като аромат от цвете.
Духне вятър и разпръсне аромата, и той (ароматът) започва да се скита по света.
Един ден среща себе си и си казва „о, това е част от мен, преди да ме разпръсне вятърът, и аз отново ставам едно с нея, отново съм завършен и съвършен в цялостта си“.
Така мъжът среща своята половинка в жената и жената в мъжа.
Ароматът на роза е добър, и ароматът на теменужка е добър, но те не са едно.
Можеш да поставиш няколко аромата в една ваза, но те не са Едно, допълват се, но не са цяло.
Розата винаги ще срещне себе си в розата, а теменужката ще намери себе си в теменужката.

Когато ароматът срещне себе си, той се съединява със себе си без правила, а поради естеството си, и така мъжът се съединява със жената, а едва по-после отива да заяви пред обществото „ние сме едно, и го поставяме на хартия, за онези, които не го знаят, но ние знаем, че сме едно и не ни трябва документ за това“.

Случва се така, че някои са забравили себе си и не помнят аромата си.
Срещнат добър аромат и си казват, ето това ми харесва, и се съединят, но след време виждат, че това отсреща не е от мен, не е Аз и естествено идва разлъката.
И това не е лошо, но не трябва да обвиняваме другия, че е друг аромат.
Ако има кого да виним, то това сме ние, че сме забравили аромата си, и сме се съединили с другия поради харесването си, а не поради любовта, съдържаща се и изявена в Единството на душите ни.

Не забравяйте, че църквата се е изродила в контролираща институция с цел забогатяване.
В Библията няма една думичка против секс преди брака, но те са решили, че нуждата за секс е добър повод за женитба, от която се правят пари и паство.
Но пък църквата удобно забравя забраната за даване на пари с лихва, забраната за убийство (войни), забраната за лъжа, забраната за насилие и прочие неудобни за властта забрани.

Та, обратно към секса;
Аз не съм против предбрачния секс, но твърдо съм против извънбрачния секс (изневярата).
Сега, мнозина хитреци, сладострастници и лакомници ще ми кажат, че ако не са открили своя аромат в съпружеската половинка, редно е да потърсят аромата си извън брака.
Да, редно е, и е позволено, но в момента в който сте разбрали, че партньорът ви не ви допълва като аромат, вие трябва да му го кажете, и да поискате да бъдете освободен от съпружеския оброк.
Погрижете се за щастието на другия и едва тогава тръгнете да търсите своето.
И не забравяйте, че с непълноценното си присъствие на чужд аромат в живота на другия, вие сте му отнели ценно време да намери своя си аромат.
Обичайте човека с когото сте делили живота си в търсене на себе си.

И понеже тази писаница е за секса, ще завърша с думите:
в живота си може да срещнете мнозина, за които да кажете „прави страхотен секс“, но може да срещнете само един, който/която да прави „страхотна любов“, и това ще е ароматът, който търсите.

Нищо подобно

• Fuck you and your spotlight (5)
• Apple ще съди Nokia (0)
• За овцете и дашните българченца (4)
• Поздравления, Труден… (0)
• Приказка за Градината (16) – за Хората и човеците (0)

...

Значи, вземате една чужда религия и нейните писания. (Не е нужно да ги четете или разбирате)
Събирате всички писания, които сте (и не сте) прочели в том I-ви, и казвате, че това е преди Бог да дойде.
После събирате всички писания от Ученици и следовници на Бог, и правите II-ри том, и казвате, че това е след като Бог е дошъл и преди отново да дойде.

Сега може да чакате Бог.

Какво, обидно ли ви се струва това сътворение на църковен Бог?
Е! Погледнете в църквата.
Виждате ли нещо по-различно да се е случило там, освен чакане на Бог, докато правим кръстоносни походи, трупаме пари за църквата, градим й палати и катедрали, в които да се събират повече църковници и… повече пари, разбира се.

Всички знаят моята любов към Бог.
Но не онзи бог, който църковниците чакат, а Онзи, Който твори Добро СЕГА, и който вижда доброто във всички хора, без разлика на цвят, църковност, религия, богатство, пол и другите там разлики.

Заговорих се за Бог в един НАУЧЕН форум.
Бях много добър докато казвах, че има Бог, но в момента в който казах, че Любовта на Исус е видна не само в християните, бях наказан със сто тояги омраза и 10 дни без право на охкане.
Имам здрава гърбина и здрав Дух, та нося на бой и омраза.

Та за Бог и Синовете му идеше дума в този разговор с българската наука.
А, и за Любовта на християните, която им е ЗАКОН за спасение.

Чакайте да ви кажа първо за Любовта (не случайно я пиша с главно „Л“, щото само тя може да се провикне от кръста „Прости им Господи (на убийците ми), защото те не знаят какво вършат“)

Та Този същия с Любовта, идва като Син-пратеник на Бога и казва: „Ето ви Закона на Отца, и ТРЯБВА да го спазвате, както спазвате дишането си, за да се пренесете в царството ми, което ми е дадено от Отца“
И какъв е този закон, питате вие.
Много кратък и НЕ-лесен (Труден) за изпълнение.

Цитирам:

Матея 22:36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
Матея 22:37 А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
Матея 22:38 тази е първа и най-голяма заповед;
Матея 22:39 а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
Матея 22:40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

Не е нужно да се учи 4 години теология, за да се знае Учението на Иисус, нали.
И най-простия поп може да запомни тия две заповеди, на които се крепи закона.
Който ги изпълнява ще има своето спасение.
ОБАЧЕ, църквата е сметнала това за НЕДОСТАТЪЧНО.
К’во е това учение, дето само с Любов ще се спасиш.
Трябва ти и Бог!
Е хубаво де, нали си го имаме?
Да, ама ако някой ти каже, че и друг Бог е дал такова учение, той ще гори в пъклото.

Като погледна църквата отстрани и ми прилича на Apple Inc. – иска да постави патентни права на Любовта и нейният приносител.
Ама ние си обичаме Иисус и без да слагаме авторски права на думите Му.
Още повече, че Той самият се отказва от тях:

Иоана 7:16 учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;

И вижте колко изтънко им го добавя:

Иоана 7:17 който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

Демек, нали се разбрахме там с двете заповеди, ако вършите волята на Отца, със сигурност ще разберете дали ви лъжа с измислици. Един вид, ще дойдете, ще видите.
И хич да не си мислите, добавил Иисус, че ще отидете при Отца (и мен), само за дето ми викате господи, господи.
Я да го цитирам аз:

Матея 7:21 Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Ето пак на тази воля, поставена като закон в две точки, набляга Синът.
Ми щото хората бързо забравят.
А поповете даже по-бързо.
Е, не всички попове де… и хора.

Та приказвам си аз с тия научни църковници, както и с вас, а те: „къ’в е тоя ню ейдж? Такова нещо няма място в науката“.
Чакай бе, викам аз, к’ва наука!? За любов говорим, за Иисус… да ги смятаме ли, да ги чертаем ли?
А те фрас, резнаха ми езика в научния форум (след десет дни ще ми го върнат обаче)

И ако искате да знаете, казвам им (преди да ме резнат) Иисус сам е казал, че не е единствен син на Бога, и всеки, който има Любовта на Бог е Негов Син.
А те: къде бе?
И аз почвам да цитирам, ама не можех да стигна далеч.
Ама на вас ще го изцитирам по-пълно.

Ето го от устата на Иисус:

Иоана 20:17 Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.

Ето и от Давид (и той е Син божи):

Псалтир 2:7 ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих

Че и синът на Давид е Син Божи (за Соломон иде реч):

1 Паралипоменон 22:7 И каза Давид на Соломона: сине, имах насърце да построя дом на името на Господа, моя Бог,
1 Паралипоменон 22:8 но биде към мене слово Господне и ми се каза: ти си пролял много кръв и си водил големи войни; ти не бива да градиш дом на името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред лицето Ми.
1 Паралипоменон 22:9 Ето, ще ти се роди син: той ще бъде мирен човек; ще му дам спокойствие откъм всички околни врагове, затова името му ще бъде Соломон. В негови дни ще дам на Израиля и мир и спокойствие.
1 Паралипоменон 22:10 Той ще построи дом на името Ми и ще Ми бъде син, пък Аз нему – баща, и ще закрепя престола на царството му над Израиля довека.

Ама да не си мислите, че Бог е бил благосклонен към Соломон заради съградения храм?
Няма такова нещо.
При Бог няма шест-пет. Щом имаш Любов, значи си от Него.
И го казва ЛИЧНО в прав текст:

Откровение 21:7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Та, ето ви мили приятели и мили църковници какво значи да си роден от Дух.
Ми то е толко просто – щом си роден в/от Дух, кой ще те роди? – Бог разбира се.
И щом Бог те ражда в/от Дух, какъв ти е Той? – правилноооо, Баща ти е.
А ти какъв си му? – Син
Жените да не се притесняват.
И те са синове,че да не се караме кой в кухнята и кой за дърва.

И така…
Пазете закона!
Две точки са и не са трудни за помнене.
1-во Любов към Бог
2-ро Любов към ближния.

Всичко е в тия две точки; Любов в двете, Бог в Първата и нас във втората.
Ако има недоволни, то е защото не мислят за Любов, Бог и за нас, а за себе си.

Подобни писаници

• Запазените права на църквата (1)
• Онзи Който Съм (7)
• Приказка за Градината (13) – за играта (0)
• Приказка за Градината (12) – за последователите (5)
• Приказка за Градината (11) – за Родителя (1)

Снимка от Mike Grandmaison

Божиите Хълмове

(Робърт Бърнс – „Джон Ечемиченото зърно“)

На Николай Сисоев

Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и оня дъжд, сънуван не веднъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?

Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! -
а твойте хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.

Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.

Сега ще се заровя във земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай, и по-нататък,
но само от любов за да умра.

Георги К. Бояджиев

Благодаря ти, Жоре

Подобни писаници

• Отказвам се! (0)
• Граматическа несъвместимост (4)
• Калин Донков и Георги Константинов (снимка) (9)
• Честит Празник на Поезията и Музиката (4)
• Лилаво (0)

Църквата и нейните запазени права

Чудно заглавие,а?
Какви запазени права може да има църквата!?
Това е правото, единствено нейните служители да ПОЗНАВАТ Бог,
правото единствено нейните служители да разбират и тълкуват ВЯРНО древните писания, събрани в Библията,
правото единствено тя (църквата) да бъде учител на Смирение, Любов и Добрина,
правото само нейни служители и посочени от нея да бъдат изявители на Любов, Смирение, Състрадание и Добрина.

Сигурен съм, че има още запазени права, за които можете да се сетите, но тези са достатъчни за настоящето ми размишление.
А аз размишлявам така:

Роди се и живя между нас една Свята жена, Която познавахме като леля (баба) Ванга.
Тази светица отдаде живота си в услуга на хората.
Поучаваше ни на Любов, Разбирателство, Състрадание, Смирение и Вяра в Бога.
Кръщаваше в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Изяви Славата и Добрината на Бог с чиято помощ помагаше на нас.
Построи църква в името на Бог.
Остави ни със заръката да се обичаме и да се уповаваме на Бог.

Църквата обаче я видя като нарушител на запазените й права.
Как така Ванга ще поучава хората във вяра към Бога!? – това е запазено право на църквата
Как така Ванга ще помага на хората!? – това е запазено право на църквата
Как така Ванга ще строи църква с парите си!? – това е запазено право на църквата.
Реввност!
Завист!
А ревността и завистта избуяват в грях.
Каин уби брат си от ревност, колко му е да очерним една светица, която е „разговаряла с мъртвите“.

Матей гл.17
1 И след шест дни взе Исус Петра, и Якова и Иоана брата му, и възведе ги на гора висока насаме,
2 И преобрази се пред тех; и светна лицето му като слънце, а дрехите му станаха бели като светлината.
3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия че се разговаряха с него.

И Иисус е разговарял с „мъртвите“.
Но нека напомним на всезнаещата църква, че:

Лука 20:38 А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.

Със живите при Бога е говорела Ванга, но на комунистическо промитите Българи, нямаше как да бъде обяснено, че мъртвите са живи при Бог.

Защо, питат църковниците, Ванга гледаше на захар?
А защо Иисус намаза очите на слепеца с кал от пръс и слюнка?
Не можеше ли просто да каже „Ти виждаш“ и да прогледне човека.
Защо Моисей издигна телец в змиското поле, та да не умират захапаните от змиите, когато погледнат към него?
И Иисус и пророците са ползвали обрядни и мистични ритуали и техники, заради слабата вяра на човеците.
За да се чувстват удобно хората, когато ходят при Нея и за да й вярват, ги е карала да носят захарче.
Защото захарчето е мистичното зрънце вяра, което прави връзката между човека и Пророка.
Но не е истина, че не е пророкувала без захарче.
Мнозина са ходили при нея и без захар и пак ги е приемала и им е помагала.

Най-голямото, но и най-“тънко“ поднесеното обвинение към Ванга е че е пророкувала(!)
Защото било казано:

Матей гл.7
22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? —
23 но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!

Да, така е писано, но предхождащият стих казва:

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.

Не всеки… НЕ ВСЕКИ
Не всеки е лъже-пророк, не всеки прави пари с името на Бог, не всеки пророкува, за да заблуди.
Има и истински Пророци.
Такива като Ванга, изпратени ни за да изявят божията Любов и Слава.

Иисус също е бил обвиняван от фарисеите, както днес църквата обвинява Ванга.
Ето как Той е отговорил на обвиненията:

Лука 11:18 Също така, ако Сатана се раздели сам против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам демоните чрез Веелзевул.

Не знам дали църквата си дава сметка за отношението си към Ванга, но погледнато отстрани то се вижда като опит на Сатаната да ни държи настрани от добродетелите изявени от Ванга.
Значи, който кръщава в името на Бога е от Сатаната, който помага на хората е от Сатаната, който строи църкви е от Сатаната, който пророкува и той е от Сатаната.
Всичко това правеше и Иисус.
А Той е от Бога и е Бога.
Но виждате ли как Сатаната обърна нещата, ползвайки писанията на Светците!
Стана така, че който върши делата на Иисус е от дявола, а който ги забранява и анатемосва е от Бога.
Църквата заключи вратите си за следващи Пророци, защото всеки пророк рискува да бъде обявен за слуга на Сатаната.
Мисля си, че с подобни дела църквата свършва най-трудната работа на Сатаната.
Отнемайки ни Ванга, църквата ни отнема всичко свято и добро на което ни учеше Тя, и ни кара да се съгласим със злобата, завистта и равнодушието.

Аз съм кръщаван в Българска Православна Църква, но за мен е срам да принадлежа към един събор, който отхвърля най-ценните християнски добродетели, проявени в светица като Ванга.

Срам и позор за църковния елит и клир, които поддържат или подминават равнодушно злословието срещу светицата Ванга.

Подобни писаници

• Онзи Който Съм (7)
• Как да си направим Бог (1)
• The contribution of Richard Dawkins (0)
• Бизнес с духовните стремежи на хората (10)
• Приликата между човек и Бог (0)

1) Издразни ме Комитата, който позволява на смотаняци да пишат глупости в блога му, а после се сърди, дето не съм видял, че автора не е Комитата, а Стойчо.

2) От около седмица, че и повече ме ядосва неблаговидният, долният и низък начин с който Българската православна църква се опитва да грабне вниманието на позабравилите я миряни, а по-точно, дразни ме плюенето по Светиите Ванга и Дънов.

Не са светии ли?
Ванга и Дънов не са светии?
Кой ви казва това?
От къде знаете, че не са светии?
Аааа… църквата не ги е канонизирала като такива.
Че как църквата може да знае дали са или не са светии?
Дънов може да е отлъчен от църквата, но отлъчил ли го е Бог от Себе Си?

Как църквата съди хората без да има това право, защото е казано НЕ СЪДИ, ако не си Бог или Светия, защото само Бог и Светиите могат да се произнесат за нечия святост или светотатство.

Коринтяни 6:2 Или не знаете, че светиите ще съдят света?

Чудно е как един сбор като църквата, която трябва да учи на любов, смирение и добротворство, се обръща срещу ценностите, дадени ни от Христос и анатемосва, и заклеймява поддръжниците, и изявителите на тези ценности и добродетели.

***

Знаете ли как стоят нещата в църквата?
Като в мизерния ви живот.
Вие плащате за политиците, които ви грабят вместо да ви пазят от грабители, плащате и за църквата, която ви води в крамоли, заблуди и грехопадение, вместо в Любов и Път към Бога.
Да, църквата ви води в грехопадение, щом отлъчва такива като Дънов, които са се опитвали да ви учат на Любов и Добротворство.
Църквата която злослови срещу Ванга се опитва да ви отлъчи от Нейните Ценности, а тия ценности са ценностите на Христос
Тя кръщаваше в името на Бог, Сина и Светия Дух, отдаде живота си за да помага на нуждаещите се, построи църква в името на Бога, а църковниците изливат върху името й своя отвратителен бълвоч.
Кой се противи срещу Доброто и Любовта? – дяволът.

Властта на църквата е като властта на политиците.
Вие им давате своето съгласие да правят с вас според както на тях е угодно.
Във вашето съгласие е тяхната сила.
А вашата сила е в Любовта.
Не ви трябват политици и църква.
Трябва ви Любов, с която да познаете себе си.
Вие сте онова, което познавате като себе си.
Онова, Което не познавате в себе си е Бог.

Когато Моисей попитал Бог за името Му, Той му казал:

Изход 3:14 Аз съм Онзи, който съм. Така ще кажеш на израилевите синове: Онзи, който съм ме изпрати при вас.

Моисей все още не познавал себе си достатъчно добре, но там край пламтящата къпина Той разбрал, че Бог е Онзи Който Съм.
Виждате ли, Моисей е стигнал до Себе Си като Бог, без помощта на църквата.
Пътят към онзи който сте е път навътре, където няма път за друг освен за Един Пътник.
Такива като Света Ванга и Свети Дънов могат само да ви доведат до пътечката и да ви изпратят по пътя, но вие сами трябва да навлезете навътре по нея в тъмните и непознати дебри на Онова нещо, което сте.

Всеки от нас напуска този свят с едно определено познание за себе си.
Ако сте стигнали до Онзи Който Съм, вие не умирате, а се завръщате в Себе Си.

Това е първото нещо, на което е трябвало да ви научи църквата.
Това е първата надежда, която е трябвало да получите от нея.
А какво имате днес? – пари, страсти, ядове, желания, власт, врагове, грехове на себе си ( и няколко добрини за цвят), планове за бъдещето, завист, злоба, омраза и малко радост…
Но нямате Онзи Който Съм, защото църквата не ви е разказвала за Него със Слово, което да освети вътрешния ви мрак.
Но затова пък църковни изчадия пишат книги за „богопротивността“ на Дънов и Ванга.
Църквата не иска да познавате тяхната Любов, Смиреност, Добротворство, Състрадателност и Всеотдайност.
Дяволът не иска такива ценности във вас.
Дяволът иска вашето съгласие.
И не че сте съгласни с него, но сте се ПРИМИРИЛИ.
Но примирението не е Смирение, приятели мои.
Примирението е съгласие с греха и робуване на дявола.

А на Комитата искам да кажа:
Комита, подбирай си приятелите, за да не падат върху теб камъните, изпратени по тях.

Подобни писаници

• Запазените права на църквата (1)
• Как да си направим Бог (1)
• The contribution of Richard Dawkins (0)
• Бизнес с духовните стремежи на хората (10)
• Приликата между човек и Бог (0)

Днес си прегледах вчерашното настроение и реших, че нямам право да се гневя за глупости.
Първо защото хората ги е страх да коментират писаници, в които се раздават морални тупаници и в които хвърчат публицистично неиздържани слюнки и искри.

Днес искам да се самонакажа и да си повторя писаницата на вече охладена глава.
Започвам.

- – -

Click here to view the embedded video.

Пуснете си тази песничка на най-интелигентната Българска певица, Миленита.
Отпуснете се.
Затворете очи и се понесете в други светове, с други цветове… червени, сини, зелени, пак червени, пак сини…
Понесете се назад във времето, когато вашите деди, баби, майки и бащи не са познавали Интернета и са се развличали не с четене на глупости и гледане на порно филми, а са ходели на кино за 15 стотинки (25, ако ще се целуват на последния ред), а след това в близката сладкарница са хапвали паста мир за 10 стотинки и са пиели боза за 6 стотинки.
Доброто старо комунистическо време.
Също като по времето на доброто старо османско присъствие (днес е вече парламентарно), когато дядо ви чорбаджи Стойчо, е отсядал в страноприемницата, където даже и пари не са му искали за баклавата, щото си е имал „ош-беш“ с кадията Юсуф ага.

Не ви харесва ли?
Какво? Не чувам от музиката…
А, не ви се ходи в срамното ви минало.
Що бе?
Кой каза, че е срамно?
Това минало е било дядовото ви и бащиното ви щастливо настояще.

Не знам кога дядо ми е решил, че не му харесва безплатната баклава и приятелството с Юсуф ага, но Руснаците усетили лошото му настроение и хоп стоварили войски на Дунава.
Ура-а-а – викала родата ми от тая страна на реката – Дядо Иван иде да ни освободи от османското присъствие.
Ура-а-а – викали войските руски от другата страна – Идваме да умрем за свободата ви.

Какво?
Не са викали така ли?
Може и да не са го викали, щото да не притесняват Българите, ама всеки знае, че на война се мре.

Сега, никой не знае, какво е викал Руския цар, ама това не ни интересува, щото той не е умирал за свободата ни.
Турили сме му един паметник пред Българското Събрание, ей тъй като благодарност за решението да прати войниците си да мрат за България, а на тях сме издигнали много паметници по всички краища на България.

Ако ви прилича на урок по история, може и да не четете.
Пуснете си youporn.com, пуснете си малко чалга, и утре излезте да събаряте руски паметници.
Ама ако ще събаряте, трябва да знаете защо, та не е лошо пак да си пуснете горната песничка и да продължите да четете моето добро настроение.

Настъпили тъмни години за нашия отруден и експлоатиран Български народ.
Немският ни цар се съюзил с най-голямото страшилище на всички европейски времена.
Този съюз му гарантирал заграбването на всички Български земи в които Българите се радвали на чуждо присъствие.
Това негово неблагоразумие извикало на всеобща борба работници и селяни и Балканът се напълнил с няколко стотин шумкари (така им викали фашистите).
Нашият немски цар толкова го дострашало от всенародния гняв, че забранил да се открива фронт срещу братския руски народ, който вече бил и съветски.
Този път руския войник минал през България без бой и кръв.
Помнели дядовците ни, и това им било отплатата за миналите руски жертви.
Наизлезли всички Българи по улиците и поздравявали с песни и цветя руските войници.
А те весели, яхнали танкове, коне и каруци, минавали през България отново като освободители, този път от фашистко присъствие.

Някои днешни двойкаджии по история казват, че съветската армия ни била окупирала.
Не-е-е…
Хич не е вярно, и може да се докаже със филмовите ленти.
Веселби е имало и празненства.
Окупаторите не влизат през празничната арка, а през дъжд от куршуми, като при Сталинград.
Да е имало сталинградска битка в България…?
Не е имало.
Значи дядовците ви са обичали Руснаците, както днес вие обичате Американците.

А, че се сетих за американците.

Те не са обичали Българите, както Руснаците ни обичат.
Те никого не обичат заради черните му очи.
Американците са особен сорт човеци, дето първо пускат бомби на главите ви, а после ви стават приятели и ви помагат да построите разрушеното.
Така и над България пускали бомби, разрушавали и убивали мирните ви дядовци и баби.

Американците са демократи (и републиканци), но ако някой от вас се срамува от селското си потекло, да се сърди на тях.
Защото ако не бяха избили толкова софиянци и софиянки, дядо ви или баба ви, можеха да се оженят за софиянка или софиянец и сега можеше да си имате едно апартаментче в Люлин.

Но пък от друга страна трябва да сме им благодарни, че толкова малко са избили.
Ами ако вместо Хирошима и Нагазаки бяха избрали София и Кюстендил…?
Не ми се мисли.
Сега НАИСТИНА всички софиянци щаха да са селяни.
Затова признателни софиянци им издигнаха паметник, на който обаче не пише „Благодарим ви, че не сме селяни“, за да не се обидят някои министри.

Каква ирония на УМНОСТТА!?

Паметник на Българските летци, загинали при американските бомбардировки

Паметник на американските летци , избили българските летци от паметника в ляво и няколко хиляди софиянци

Тези летци от левия паметник са загинали, убити от летците от десния паметник, а летците от десния паметник са загинали от защитниците от левия паметник.
Нещо такова…
Но! защо и едните и другите са заслужили паметник?
Все едно да кажем, че летците дето пуснали бомбите над Хирошима и Нагазаки, заслужават паметник.
Да, ама ще кажете вие, едните са атомни бомби хвърлени върху мирни жители, а другите са малки бомби хвърлени върху мирни жители, нали.
За умрелите това не прави никаква разлика, май…
Ама нищо де.
Американците са ни приятели сега, и заслужават да им издигнем паметник задето са ни избивали докато сме били врагове.
Така поне ще ги запомним. Гледаш паметника на бабиния си убиец и се сещаш „Е-е-х, можеше и аз да съм софиянец сега… Ама за акъл да ми е. Никога повече срещу американците, и срещу руснаците, и срещу немците, и срещу евреите, и срещу турците… абе, срещу никого.“
И ето как един паметник на американските герои бомбардирали София, поставя първия камък в основите на България-Швейцария-на-Балканите-която-ще-е-срещу-никого.
Дано не е и срещу себе си.

(пуснете си пак музичката)

И ето тук (срещу себе си) стигаме до нашите най-черни и тъмни години, годините на светлото комунистическо бъдеще.
Няма грешка. Те са минало, но се помнят със светлото бъдеще.
Бъдеще, ама не като утре, а такова, дето утре никога няма да бъде.
Не ми казвайте, че вашият дядо не е мечтал за светло бъдеще, а е умрял в беленския затвор с двете ГОЛЕМИ мечти, да взриви мавзолея и да събори паметника на съветската армия.

Моят дядо нямаше мечти.
„Аз строя къщи – казваше той – кога време за мечти?“
Събуваше се бос и сядаше на стъпалата пред къщата.
„Коле, дядовото, царе и господари винаги е имало. Живков не е цар, ама е господар. След него друг ще дойде. Аз съм строил къщи при царя, строя ги и при Живков, ако съм жив и след него пак къщи ще строя.“

Дядо ми…
С неговото неосъзнавано достойнство на човек, издигнал се над властта.
Точно! Над властта! Защото той не служеше на никоя власт, а на човека до себе си. Строеше къщи.
За дядо ми всички бяха добри хора, които заслужават хубави къщи.

Вчера бях бесен на човеците, които се опитват да изкарат светлото комунистическо бъдеще като най-тъмните години на България.
Не, приятели двойкаджии (по история), онова време не беше време на унижение, страх и мракобесие.
Никой не протестираше, защото нямаше за какво, а и нямахме право да протестираме, защото казваха „няма за какво да протестирате“.
Докато не решихме, че искаме да протестираме, задето не можем да протестираме.
Ето днес го можем, ама ни мина мерака.
После искахме да имаме, онова, което имаха на запад.
Днес го имаме, но и това не ни радва. Искаме да събаряме паметници.
Да съборим паметника на онези, които дядовците ни посрещнаха с хляб, сол, музика и цветя, а издигаме паметник на онези, които дядовците ни сваляха с аеропланите си, защитавайки София.
Добре, че дядо ми си замина.
Иначе щеше да хване теслата и длетото, та чак в София на паметника на американските летци.
И знам какво щеше да издълбае на него:

„Избихте софиянците, и оставихте селянията.“

Подобни писаници

• Паметник за Рузвелт, Сталин и Чърчил (5)
• За овцете и дашните българченца (4)

снимка от ere.net

Дашна демокрация

* * *

Същото правят и човеците в България, само че вместо БЕ-Е-Е се чуват какви ли не глупости и УМНОСТИ.

Ако сте учили история сигурно знаете, че България в новата си история винаги е била безхарактерната и страхлива подлога на силния на деня.
Не че България го е искала, но такива са й били управниците.
Когато насреща се е изпречвал някой политически побойник с големи мускули и апетити, Българският политически компас винаги е сочил… свалените ни гащи.
„Навели сме се на вашата милост, и като ще ни работите, сигурно ще ни подхвърлите поне една апетитна хапка и кърпа, та да се обършем от плодовите ви опити на голия ни задник“.
„Турското присъствие“ по нашите земи ни е научило, че трябва да сме СЪС, а не ПРОТИВ, защото второто изисква дупе да ти е яко, а първото само да е дашно.

Ясно е, че сме дашни и се обръщаме като фурнаджийска лопата, но защо имаме кучешкия адет да лаем по предишните си господари и да сме недоволни от миналото си, което някога е било началото на „светло бъдеще“.
Овчемъдрието на „най-големият“ ни политик Ст. Стамболов е стигнало до там, че е поставило България под немско царуване, защото султана е отказал поканата му да стане отново единодържец на Българите.

Човеците Български винаги са викали „Ура“ за своето бъдеще и У-у-у-у… на своето минало.
Така е и при днешната ни най-нова и „най-демократична“ история – всички предишни години са У-у-у-у…
Но има едни 45 години, които са най-Ууу.

През тези 45 години сме били с онези, които освободиха България от „османското присъствие“ и Европа от фашистка диктатура.
За първото, признателна България им издигна паметници.
Издигна им и за второто.
Днес обаче се оказва, че двадесетте милиона загинали руснаци не заслужават паметник в София, че и в България.
Защо ли?
Е,ми защото вече сме демократи, а онези които са мрели в боевете срещу фашизма са били комунисти.
Комунистите са ЛОШИ и даже 20 милиона убити им е малко за паметник.
Паметник заслужават само демократите, като ония американски летци, бомбардирали София в борбата срещу фашистка България.
За тези демократични американски летци, дашна България издигна паметник в София, като благодарност за разрушената ни столица и избитите „фашистки“ мирни софиянци.

Колко пошло, усукано, промито, просташко и (вие допълнете) може да е човешкото съзнание, та да издига паметник на убийците си, а да събаря този на освободителите си.
Или ще кажете, че Съветската Армия не ни е освободила от фашисткия режим?
Не, сигурно не ни е освободила…
Те са имали ИНТЕРЕСИ в България, която са ОКУПИРАЛИ за 45 години, както преди това изгониха турчулята, пак за собствения си интерес.

Вижте, какво мили българчета с плитки мозъчета, ниски челца и неблагодарна памет.
Вие не знаете какво е Благодарност, та затова и искате да рушите и да заровите в забвение, онези, които проляха кръвта си за вас.
Да, вие на мъртвите трябва да сте благодарни.
Те за вас, за братята си славяни, за братята си Българи са умирали.
Те не са знаели имперските и комунистически тайни планове и мизерни кроежи за разделение на света.
Те не са познавали властта.
Те са познавали единствено честта и гордостта, на освободители.
Умирали са за родината и за вас, чижденците от България, които те са наричали братя, а вие днес наричате „имперски или комунистически окупатори“.

Милички дашни българчета,
Не Руснаците, умрели за свободата на България са виновни за вашето 45-годишно „комунистическо робство“.
Вашето малодушие и страхливост са ви виновни.
Вашата ДАШНОСТ и днес ви прави лизачи и дребни робуващи душици.

Да ви припомня ли, че не вие донесохте демокрацията в България, а оня Руснак с белега на главата.
Защото ако той не беше решил да си свали ръката от гушата на България, вие нямаше да посмеете да си вдигнете гащите и да се изправите.
Всъщност вие не сте си вдигали гащите.
Само си обърнахте задника на запад.

Подобни писаници

• Паметник за Рузвелт, Сталин и Чърчил (5)
• А ние с тебе се обичахме във други цветове (4)

Според мен, основните причини да се впуснем в общуване са три:

1. Нуждата да споделим
2. Нуждата да се учим
3. Надеждата да научим другите

В тези три причини, според мен, се вмества всичко за което се сетите като вид и потребност за общуване..
ОБАЧЕ, никой не се замисля над факта, че общуването е лична потребност.
Често, впускайки се в общуване, човек си мисли, че го прави заради другите, заради техните нужди, за да помогне, за да промени, за да утвърди, заради истината, и пропуска да отбележи, че личната нужда стои в основата на тези причини.

С раждането си, човек започва да опознава света като нещо външно, нещо, което не е Аз.
Бебето захапва ръчичката си и „си казва“, ТОВА СЪМ АЗ.
Захапва пелената или играчката и разбира, че това НЕ Е АЗ.
Всеки резултат от това начално общуване дава отговорът за Аз: Това съм Аз, това не е Аз.

Така първото общуване със света поставя началото на РАЗДЕЛЕНИЕТО – Аз↔НеАз, и това разделение трябва да донесе знание за Аз, чрез познанието за Не-Аз.
Началната брънка на веригата от знание, която наричаме Аз е поставена.
Заобикалящият ни свят (нашите родители, приятели, училище, учители…) започват да оформят Аз по свое подобие и нужди.
Нашите предпочитания, ценности и избори са оформени и зависими от общуването ни с външното.
Така външното, като живеещ организъм ни предава „генетичния си код“ и ние естествено се идентифицираме с и чрез него.
По-късно като част от този организъм, Аз ще предаде част от себе си при оформянето на друго Аз, и ще го направи чрез общуване.

Общуването е процесът, който произвежда Аз като социален продукт.

Аз Общува със Себе Си

В тази писаница няма да разглеждам общуването като несъзнателен допир с околното, но ми се иска да кажа няколко думи за влиянието на околната среда върху личността, и как това несъзнато, не-активно общуване, се явява основа за нашето „живо“ общуване.

Всеки допир, поглед, звук, аромат и вкус са общуване, и не случайно различните култури обръщат къде повече, къде по-малко внимание на естетическото оформление на обитаваната среда.
Няма да ви разказвам как съвременният живот в малките пространства на големия град, ни отнема красотата и спокойствието, и променя душевния ни мир в душевен бардак.

Всяко общуване започва от Аз и завършва в Аз.
Ако сме в мир, започваме общуването в мир.
Ако сме в бардак, общуването ни започва от бардака.
И всяко нещо, което даваме от себе си в общуването идва от мира или от бардака.

Когато общуваме, ние се стремим да дръпнем другата страна в себе си и да покажем своите ценности, своето виждане, своята оценка, своя свят.
Един несъзнателен поглед към красивото, и то попива в нас, за да бъде предадено на друг, чрез общуване.
Елементарно, ще кажете, но мнозинството не осъзнава, че веднъж заразени с красивото, или с грозното, ние приемаме всяко общуване със заразените си сетива.

Измамените са станали подозрителни, излъганите са предпазливи, жертвите на насилие са станали по-страхливи, и естествено е това да се отразява в общуването.
Съвсем естествено е злобният да вижда злоба срещу себе си, лъжецът – лъжа, а крадецът – опит за кражба.
Затова, когато Аз общува, срещу себе си има себе си.
Аз Общува със Себе Си.

Всяко общуване започва с опита да се харесаме на другата страна, защото само ако бъдем харесвани, ще можем да дадем нещо от себе си.
Само ако бъдем харесани, ще доведем другата страна до своите ценности, и това е най-важното, защото общуването е размяна на ценности.

Аз дава, за да вземе. Аз дава на себе си.

Не е задължително даването да е с преднамерената цел да вземем, но понеже общуването е размяна, получаването е като да се намокриш, след като си влязал във водите на общуването.

Само онези, които не познават себе си биха твърдили, че общуването може да бъде безкористно.
„Корист“ е „печалба“ с търговска стойност, но в общуването винаги има печалба (не търговска) за Аз.
Аз може да не осъзнава, че се впуска в общуване за да спечели, но крайният резултат винаги е обогатяване ако не с друго, то поне с опит и информация, а това е печалба.

Какво иска да спечели в общуването Аз-а?

1. Знание
2. Приятелсво
3. Признание

Ако се сетите за нещо друго, то влиза в едно от трите.

Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.
Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.
Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.

Аз е убеден, че ги има, и търси да ги сподели в общуване.
Ако Аз търси нещо в интелектуалната, културната и духовната свери, то е да намери своите ценности в другите.

- – -

Кой е правилният начин на общуване?
Няма ПРАВИЛЕН начин да го правим.
Общуването е като сексът – ако не се съобразяваш с партньора си, ще го оставиш незадоволен.

Има обаче неправилен начин на общуване, и това е, когато подхождаме с цел да бъдем харесани.
Все едно любовник да каже на любовницата, „глей к’ви мускули имам, глей к’ъв съм хубав и смятай к’ъв секс ще ти извъртя“, а потентноста му стига само за една минута.

Когато се опитваме да бъдем харесани, ние всъщност лъжем, за да покорим вниманието и доверието на другия, а след това започваме да го инфектираме с нашата интелигентност, култура и духовност.
А какво, ако сме с мускулест език, а с импотентна интелигентност, култура и духовност?
Какво, ако сме смотаняци, които още не знаят, че са такива, защото другите в стремежа си да ни се харесат, не са ни казали колко сме смотани?
А?

Сега си спомням, че бях определил най-чистото отношение при общуване, като подаване на солница.
„Би ли ми подал солницата?“
„Да, заповядай.“

Никой не се опитва да се харесва.
Никой няма изгода в общуването.
Солта е евтина и обща. Служи за овкусяване.
Никой не би искал манджата да е безвкусна.

Добрият готвач не се опитва да се хареса.
Той прави манджата по свой вкус, и ако познава добре себе си, ще знае пристрастието си към различните подправки и ще ги ползва умерено.
Добрият готвач знае колко са различни вкусовете на хората и затова слага солница на масата.

- – -

Матей 13:13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
Матей 13:14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

ВИНАГИ в общуването си с другите оценяваме според интелекта, културата и духовните си ценности.
Ако другият е смотан, това най-вероятно идва от нашата смотаност.
Ако другият е груб, сигурно грубата ни същност го съди.
Ако не го разбираме, сигурно е от глупостта ни.
Кой от вас би казал, че думите на Исус от горния цитат се отнасят лично до вас?

- – -

И все пак, как да общуваме така, че да е полезно за нас и другите?

Според мен, човек не трябва да е двуличник в общуването.
Когато се опитвате да се харесате на другите, помислете си, дали това което им показвате сте вие.
Не ползвайте чужди ценности като калъп от който не можете да се измъкнете.
Когато говорите за любов, извадете я от себе си, а не от книжките.
Когато говорите за култура, ползвайте своята, а не назубрената от книжките.
Когато говорите за свобода, застанаете насред свободата си и не я бранете. Свободата не се брани. Дишайте от нея, така че да ви видят как дишате свобода.
Не се опитвайте да бъдете популярни.
Ако имате единадесет приятеля (но това е много), след смъртта ви ще ви обикне поне още един и той може да промени света с идеите ви.
Повече се радвайте на приятелите си, и по-малко говорете.
Общуването е от душата, а не от езика.

Какво ще кажете вие, приятели?

Подобни писаници

• Приятели (2)

Атеизъм

Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.
На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.

ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.

Какво да кажем обаче за атеистите?

Според направените проучвания оноло 12.7% от жителите на земята не са религиозни (не принадлежат към никоя религия, но не са обявили, че не вярват в Бог) и само 2.5% са атеисти (вярват, че Бог е измислица и няма такова нещо).

По принцип тълпата е стадо. Бързо хваща вяра на всичко и лесно се води.
ОБАЧЕ, тълпата по някое време усеща измамата и даже след десетки или стотици години се връща в правия път.
А и винаги се намира някой, който да събуди тълпата и да й покаже този прав път.

В дългата човешка история атеистите не са успели да отворят очите на тълпата и да я вкарат в „правия път на безверието“.
Защо е тази упоритост на тълпата?
Или може би е безсилие на атеизма?

Атеистите са МАКСИМАЛИСТИ
Те са хора с много ясно очертана рамка на светоглед, макар те най-често да призовават, да погледнем вън от кутията (out of the box).
И ми е чудно какво виждат вън от кутийката си, след като са напъхали всичко в нея, а вън е невъзможността да има Бог.

Ако Бог е непознаваем, логиката казва „нека той да ме познае“ и остава надеждата.
Ако Бог е несъществуващ, логиката казва „няма надежда“.
При второто остава надеждата да си напълним стомасите, да се порадваме на благополучие, да изчукаме нещо и да оставим след себе си нещо за изчукване, и нещо за онези след нас, които ще си пълнят стомасите и ще се надяват на благополучие.

Какъв е смисълът?
Няма смисъл за атеистите.

В един web site прочетох въпроса „ако атеистите не вярват в Бог, значи ли, че тяхното творчество е лишено от духовност?“
Разбира се, че е лишено от духовността, която Бог спуска върху нас.
В творчеството на атеистите липсва онази духовност, която вярващият има като стремеж към нещо по-добро от онова, което сме.
За атеиста доброто е онова, което познава във себе си и то е крайно.
За вярващия, доброто е съвършенството на Бог, към което се стремим, и то няма краен израз в нашия земен живот.
Тази духовност има дълбочината на бездънно небе.

„Съвършенството на Бог“ е любимата закачалка за атеистичния интелект.

Ако Бог е съвършен, питат те, защо е водил древните народи в кръвопролитни завоевания?
Защото такива са били хората в онези времена и чрез такива хора е трябвало да остави знанието за Себе Си, което е стигнало и до днес.

Ако Бог е съвършен и наистина е Добър, защо още в началото не е показал лицето си като лице на добър Бог, какъвто е Исус, питат умно атеистите.
Защото хората тогава са били дори по-лоши от онези, които разпънаха Исус заради учението на Любовта.
Хората са били толкова лоши, че е трябвало да им се каже, че не е добро да се убива, да се краде, да се прелюбодейства, да се злослови.
Били са толкова лоши, че майки са изяждали децата си по време на глад.
За такива лоши хора само страхът от наказание, може да възпита уважение към човешките права и свобода.

Ако Бог е добър, питат атеистите, защо е обявил хомосексуализма за отврат.
Защото хомосексуализма, като отклонение върху естествения човешки нагон има опасно деморализиращо влияние върху обществото.
Как?
Човешката сексуалност е поставена на везните на двуполовостта, където женското уравновесява мъжкото.
Мъжът има по-агресивно изразен сексуален нагон, който се уравновесява от женската умереност и либидо, което се нуждае от по фини методи за сексуално предразположение.

При хомосексуалистите липсва равновесието на двуполовостта.
Сексуалният нагон и при двамата е агресивен и е естествено да бъде агресивно присъстващ в обществото.
Няма нужда да ви показвам снимки на разголени хомосексуални паради или педераси с меки китки и полюшващи се бедра, които крещят за внимание.
Свободното битуване на хомосексуализма в обществото привнася в него тази сексуална агресивност в поведението, и откритост, която пък е основана на нуждата да се покаже сексуалната ориентация.
Докато нормалните хора няма нужда да показват своята сексуална ориентация, защото тя е видима по природа, хомосексуалистите трябва да я покажат, и така в общественото пространство се появява открито разхождаща се сексуалност, която много естествено търси вниманието на себеподобните си.

От тук нататък сами бихте могли да си обясните как хомосексуалността уронва морала, а от там ценностите и всичко останало. Затова и Бог е забранил хомосексуалността като обществено призната категория.

Атеистите не вярват на хората, което ги прави хора без чувство за уважение.

Ако Бог е добър и иска да Го следваме, защо до сега не се е показал на никого, питат атеистите.
Историята на човечеството е изпълнена с имена на пророци, които са видяли Бог, или са получили откровение от Него.
Но атеистите НЕ ВЯРВАТ на хората.
За тях всички пророци са лъжци или луди.
Затова и евреите са ги избивали с камъни и разпъвали на кръстове.
Ние Българите имахме щастието да живеем с една от най-големите пророчици на всички времена.
Мнозина (хиляди) са били свидетели на нейната дарба, но това не е доказателство за атеистите.
Защото те не са видели, или защото науката някога ще може да даде обяснение за чудесата направени от Ванга.

Атеистите са с много голямо Его. Те завиждат и са ревниви.

Защо Бог се е открил на теб, а не на мен, питат атеистите.
Защото ти не вярваш в Него и не Го търсиш, а аз мисля за него през целия си ден.
Защото никой не би ти дошъл на гости, ако знае, че го мразиш и не вярваш в добрината му.

На атеистите им липсва логика и добрина.
Липсва им и интелигентност.
Защото всеки интелигентен човек би взел, би прочел и би разбрал поне едно от всичките писания за Бог.
Всеки добър човек би приел възможността да има нещо по-добро от него, нещо по-висше.
Добрият човек би се радвал да е семенце от калдаръмче, в нозете на Еверест.
Логично е да градиш живота си край богати хора и да се надяваш още по-богати съседи да ти дойдат.
Атеистите обаче не признават богатство, което ръцете и очите им не са познали като свое, и не се радват на надеждата за живот с по-богат съсед.

И за да съм верен на себе си, ще завърша с:
Атеистите са смотаняци.
И никой атеист не трябва да се обижда, защото атеизмът в същността си е присмех и обида към всички вярващи.

Подобни писаници

• The contribution of Richard Dawkins (0)
• Proto-Homo Sapiens – новият „праведник“ (35)
• Бизнес с духовните стремежи на хората (10)
• Приликата между човек и Бог (0)
• Как да си направим Бог (1)

Ще ви разкажа за вторият изстрел.
Когато полицията дойде, намериха само една разплескана гилза и никаква следа от куршуми.
Полицаите бяха в шаш.
Предположиха, че пистолетът е ползвал патрони с по-малък калибър, но според тях, от разстоянието при което бе стреляно, изстрелът би трябвало да е достатъчно точен и силен за да ме нарани или убие.
Най-смущаващото за тях бе липсата на куршуми в стаята.

Една седмица по-късно приятел ми дойде на гости със семейството си, и докато ги настанявах в патиото пред стаята, където бе опитът за обир, погледът ми попадна на това стъкло от прозореца в ъгъла на стаята.

На средното прозорче стоеше куршум

Това е прозорец, който се отваря като щора. На средното стъкло лежеше куршум.
Това бе куршумът от втория изстрел, който бе даден от около метър и половина, че дори и по-малко, ако се има пред вид, че стрелецът е опънал ръката си срешу мен при изстрела.

Не бе трудно да възпроизведем с моя приятел какво се бе случило.

Изстрелът бе даден от тук.

Стрелецът е на мястото на клетката

На снимката се вижда клетката на папагала в патиото. Докато бяха избутани вън от стаята, този с пистолета бутна клетката и остана на нейното място. Другият отстъпи назад да му открие пространство за стрелба. Аз бях вътре в стаята, в дясната страна на вратата (началото на пердето).
Оня опъна ръката си срещу мен и стреля.
Не почувствах нищо, защото главата ми бе вече изстръпнала от ударите с водопроводния ключ, или просто адреналина ме пазеше от болката.

Сега идва най-интересното.
Куршумът би трябвало да се забие или в главата ми или в стената, някъде в другия край на стаята.
Вместо това, той е минал през пердето, но не там където се вижда на горната снимка, а някъде в средата на прозореца, на около метър и половина в дясно.

Следа от куршума в пердето

Куршумът се е отклонил на около 60 градуса, което може да се обясни с белегът на дясната страна на челото ми.
Не се усмихвайте скептично.
Нищо друго не би могло да го отклони в тази посока и да го прати през пердето в решетката на прозореца.

Следа от куршума в решетката на прозореца

От тук куршумът е продължил на дясно през пердето и се е спрял върху стъклото от първата снимка. Просто е кацнал върху него, след като е загубил скорост от удара в решетката и минаването през пердето.

Ето и обща снимка на мястото.

Стрелецът е на мястото на клетката

Стрелецът е на мястото на клетката.
Аз съм вътре където започва пердето.
Куршумът минава през пердето, някъде преди средата на прозореца, удря се в решетката, продължава през пердето и се спира върху стъклото най в дясно (дръпнал съм пердето, за да се вижда мястото)

Има ли логично обяснение за случилото се?

Най-логичното обяснение е че куршум с по-малък калибър, при излизането от цевта не се завърта от каналите на цевта а започва да се върти като че е с изместен център на тежеста.
Ако бе попаднал в челото ми в момента когато е завъртян по дължината си, както се е случило, когато е ударил решетката, сега нямаше да пиша това.
Куршумът ме е удраил с предната или задната си част докато е бил в момент на завъртане.
Било е допир за стотна част от секундата и това го е отклонило към прозореца.

Друго обяснение нямам.
Къде е първият куршум е все още загадка за мен и полицаите.

Ако се питате дали това е чудо, не се притеснявайте да дадете положителен отговор.
С голи ръце изгоних двама въоръжени  престъпници.
Два изстрела от около метър разстояние бяха неуспешни.
Полицаите и всички тук в ЮАР не са чували за подобен случай на съпротива срещу въоръжени престъпници.
Фактът че съм жив се приема като чудо в този случай.

Сега като оглеждам случая от разстояние си давам сметка, че начинът по който съм действал не ми е присъщ.
Не че не бих се съпротивлявал, но едва ли моите бойни умения и сила (едва 65 килограма съм) биха били достатъчни да се справя в тази ситуация.
Нужно ми бе чудо и го получих.

Мисля, че ще трябва да ви разкажа някои неща за чудесата, които са ми се случвали.
Абонирайте се за писаниците ми чрез RSS , за да не пропуснете чудесата ми

Подобни писаници

• Опит за въоръжен грабеж у дома (20)