Седял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…
Ето че вече е утре и можем да продължим.
„Какво?“ – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.
Смехувам си с него….
Още си смехувам…
ОК (това на Български значи нещо като „добре“), ясно…
Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.
Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре.
Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре.
Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре.
„Ама утре никога няма да стане днес…“ – изсмях му аз.
„Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате“
Съгласих се че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин.
(още…)
