много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.
Аз винаги съм казвал, че демокрацията е правото на простотията да управлява.
Защо?
Защото мнозинството са прости хорица, които живуркат живота си в търсене на малките удобства като пълен стомах, топло легло и здрава дрешка на гърба.
При демокрацията мнозинството печели и на власт идват представителите на живуркащата класа човеци.
Какво му е лошото на това?
Лошото е, че простотията взема връх.
В Южна Африка, където живея има ДЕМОКРАЦИЯ (горе описаната).
(още…)
Аз много се надявам, че докато изсмея тази приказка (ако въобще я изсмея цялата), ще престана да се изсмявам грешно.
Не че грешното изсмяване е грешно (защото никой не се изсмява грешно), ама води до грешно безсмислене.
Ето например, изсмяването „Приказката ще продължи” е в утрешно граматическо време, а утре го няма в приказката от няколко днес.
Даже не от няколко днес, щото днес го няма вече, ами въобще(никак, съвсем, изцяло, заникога) го няма.
(още…)
Ако в момента си пиете сутрешното кафе пред компютъра, пуснете си това изпълнение, отидете пред огледалото, усмихнете се на себе си и денят ви ще бъде прекрасен.
Тази магия работи даже при полицаите и политиците 
Така-а-а, ето че отново сме днес.
Упс, пак направих грешка… две грешки (за сега)
Първо: „Упс“ си има много точно българско смехуване – „Хопала-а-а-а…“, и не е редно да ползвам думички, чиито чужд корен даже не знам, защото най-вероятно нямат такъв.
А пък „Хопала-а-а-а…“ е много точно възклицание, макар че може да ползва много „а“-та преди многоточието.
Освен това си има и корен – „хоп“, което в съчетание с „ала“ дава много вярно значение на възклицанието.
Гледайте: хоп, ала…
А?
Усещате ли го?
Казвате „хоп“, ала не е точно „хоп“, и многоточието на края дава едно многозначително уточнение и потвърждение…
Хе-хе…
Много точно възклицание.
(още…)
Рудолф и Сенди ни поканиха за няколко дни на тяхната ферма. Това се вижда от нашата стая
