Нели градинарства с голямата лъжица (вижте дясната ръка)
много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.
Архив за август, 2009
Помияри във Facebook
вторник, август 11, 2009
Ако сте влизали поне веднъж във Facebook, няма начин да не сте забелязал простотията, която го залива във формата на всевъзможни олигофренски викторинки (quizzes), с най-невероятни въпроси и отговори.
За нас Българите тази простотия доби окончателно олигофренски вид, с ползването на латиница, в тези „високо интелектуални“ бисери на ученическия кич.
Помиярски език и интереси
Съвсем по български: „ако ще е гарга, рошава да е“ (ако ще сме помияри, най-миризливите да сме)
Най-разочароващото е, че доста „българи“ не се притесняват да са помияри, да участват в тези викторинки и да разгласят резултата, изписан на латиница.
Картичка за Коледа
понеделник, август 10, 2009
Днес получих коледна картичка.
Не е ясно чия е заслугата за получаването на тази картичка с осем месеца закъснение.
Африканските пощи са много зле.
Google на два пъти се опита да ми прати чек по пощата и накрая се отказаха.
Нашите УМНИ черни братя като видят чек в писмо много се разстройват, че не могат да го осребрят и просто „загубват“ писмото.
Друга причина просто не мога да се сетя.
Не ми е ясно обаче, как може да задържат коледна картичка с осем месеца.
А може би Бълграските пощенски работници са решили да получа картичката през тукашната африканска зима, та са я забавили малко.
Картичка за Коледа през Август
Изпратена Декември, получена Август
Все пак искам да благодаря на подателя.
Благодаря ти Пламенке, че никога не ме забравяш за Коледа, за именния и за рожденния ми ден.
Как да си прехвърлим domain email в Google?
петък, август 7, 2009
Скоро прехвърлих цялата поща на truden.com в Google, и понеже се похвалих, доста хора ме попитаха как съм го направил и лесно ли е.
За мен беше лесно.
Как да го направите вие?
(още…)
Африкански майки
петък, август 7, 2009
Днес излизах с колата от фермата (в Йоханесбург) и току до портата срещам две черни жени.
Кимам им през прозореца на колата докато се разминаваме и в главата ми тутак си ми се отваря мъъъъъничка мисъл, като в медитация. Нали знаете, изведнъж хоп! чужда мисъл в твоята глава…
Та мисълта беше „Български жени“.
От де накъде пък африканските жени ще ми припомнят за Българските жени.
А де…
Правя едно кръгче около съседските ферми и пресрещам жените от другата страна.
Спирам колата и се усмихвам срущу тях, щото ако не се усмихвам ще вземат да се притеснят, че този бял мъж ще ги хване в някакво нарушение.
„Абе, гледам ви вас, пък се сетих за Българските жени и искам да ви щракна на една (или няколко) снимки“ – казвам им аз.
„Ооо, няма проблем. Снимай.“ – отговаря ми едната и намества всичко по нея да е на ред.
И аз снимам няколко пъти, но ви предлагам само две от снимките.
Африканска майка, носи дърва за огрев и малкото си, докато се разхожда
Африкански майки на разходка
„Та какво си се присетил за Българските жени“ – пита ме другата.
Що пък да не си побъбря с жениците викам си.
„Я седнете да ви разкажа“ – каня ги на изсъхналата трева край пътя.
А те се смеят.
„Не може, щото трябва да свалим дървата от главите си, а после трябва двама мъже да ги вдигнат. Те нашите мъже край реката това правят, събират дърва и ни товарят.“
„Е, хайде тогава друг път ще ви разказвам, че то е дълга приказка“ – измъквам се леко аз, пожелавам им приятна разходка и запрашвам по своите си мъжки задачи.
