Труден

Сигурен съм, че всеки би могъл да изброи десет начина да забогатееш, и никой не би видял клише в тази моя сигурност, но „Десет начина да забогатееш“ е тъпо клише, когато е поставено като заглавие на статия.

Хиляди мъдреци са изрекли хиляди мъдрости, но когато един простак постави пет от тях в един „свой“ текст, мъдростите се превръщат в клише.
Дори не е задължително да е простак.
Всеки би могъл да произведе клише, в опитите си да бъде творец с чужди или обществени ценности.
Клишето не е в израза, а в неумението да го ползваме с истинската му стойност.
То (клишето) е като израз поставен на най-удобното място върху интелектуалната ни етажерката.
Най-често там се пресягаме и най-често него ползваме.
Става навик, на който не обръщаме внимание.
Нещо като да си бръкнеш в носа или да си изкараш гащите от задника, докато се обясняваш в любов.

Клишето не е само израз.
Клишето е и отношение, лично самочувствие, реакция.

Клишето е изричане на мъдрости, които не отговарят на личното ти отношение, духовни и морални ценности.
(Думите на Исус в устата на Джордж Буш са клише.)
Не бихме имали клишета, ако простаците не цитираха мъдреците.

С това се надявам да допълня (или поправя) Пламен в неговата статия „За клишетата и духовният онанизъм“

Простотата е Съвършенство.
За разлика от Простотията, която простаците са усъвършенствали до непоносимост.
Ама ние не сме простаци (поне не всички от нас) и се радваме на Простотата, както простакът се радва на кича.
Затова днес реших да зарадвам себе си и вас (които не сте прости) с новото външно оформление на моето списание.
Харесва ли ви, а?
Хе-хе
Знаех си аз…

Липсва ми Простотата.
Мно-о-го ми липсва.
Все по-често си мечтая да се замъкна на някое пусто и незнайно място, където да съм сам със себе си, с Простотата и в краен случай с жената, щото ще ме ревнува, ако съм сам.
О, жените много ревнуват, когато мъжът остане сам със себе си.
„Защо така се е вглъбил? Какво толкова намира в себе си, което аз нямам“ – мисли си жената.
А мъжът си мечтае да не си мисли за нищо.
Даже и за нищото ако може да не мисли, ще е най-добре.

Поне си намерих нов Прост дизаин за моето списание.
Като ми се прииска Простота, ще си пусна компютъра, ще вляза в Интернет, ще си отворя списание и ще си го гледам на простичкия си, 1 метър и двайсет и седем сантиметров монитор.
От време на време ще поглеждам във Facebook, където имам около 120 приятели, от които нито един не се има за простак и ще се радвам на Простотата им.
RSS четецът (Google Reader) ще ме подсеща от време на време, че светът още не е опростял и все още живее своят засукан, пълен с новини живот.
Ще прочета някоя простотия и ще се развеселя (или натъжа).
Шефът ще ми звънне и ще ме попита защо не чува машините в работилницата да бръмчат, а аз ще му кажа, че съм на цокалото в тоалетната (how simple is that!), и няма да съм го излъгал, защото простотията ми разваля стомаха и ме гони до клозета.
Обичам клозета.
Там съм сам със себе си и с миризмата си.
И се сещам, че не всичко на този свят е „цветя и рози“ (кой простак е измислил този тъп израз?)

Липсва му Простота на този свят.
Чудя се, как от такъв Прост (Съвършен) Бог се е пръкнал такъв сложен просташки свят.

Господи, Опрости Душата ми!

Не съм писал отдавна в списанието си.
Оправдавах се със заетостта си. Много работа, обещания, ангажименти…
Днес като си помислих няколко минути, ми светна, че цялата ми тази заетост е всъщност бягство от прозаичната човещина.

Човек е много прозаично същество.
А когато се прави на душевно и интелектуално извисен, човек е просто… просто… ПЛАГИАТ.
Да!
Повечето човеци (хората са само 1%) имат представа за ценностите и душевността, от книжките прочетени между две кюфтета.
„О-о, колко красиво (или точно) го е написал! – мисли си човечецът – Все едно, че аз съм го казал(а)“
И става душевен плагиат…

Човеците даже не могат да се докоснат до посредствеността си.
Клишетата са станали удобни кресла от които човеците самодоволно оглеждат околността.
За тях няма вътрешност, а само околност.
Всичко е ОКОЛО тях.
За „вътре“ не се сещат, защото там е книжна пустота.
Пустиня от думи, папагалски заучени и поставени между златните корици на невежеството.

Стиховете се пишат с малки букви и няколко запетаи.
Прозата е бълвоч, подправен с непознати чуждици и жаргон, който днес е белег за интелигентност.
„Креативността“ на помиярите…

Вече не мога да прокарам граница между доброто си и лошото настроение.
Забил съм се в дърводелството, защото дървото има характер интересен за общуване.
И няма его, и не говори (простотии), и се подчинява (до някъде) на логиката и красотата.

Една „приятелка“ от Facebook обяви, че ще трие приятелите си (!)
Даде им шанс да защитят „приятелството“ си…

„Идиокраси“ е много добър филм.
Случва ми се всеки ден.

Получавам нежелани писма в които ми предлагат по-голям пенис, по-големи цици, намалено тегло, дипломи за висше образование, страхотен секс (и хапчета за секс), евтини джунджурийки, пиратски програми, опрощение от Бог, биснес успехи, загриженост за моята сигурност (в Интернет и в живота)…

Продават се любов, загриженост, съпричастност, приятелство, съпружество.
Можеш да си купиш успехи. Всякакви.

Не ми казвайте, че ме разбирате!
Ако някой от вас усеща написаното като свое, или е плагиат или е Аз.
На останалите предлагам РАЗОЧАРОВАНИЕТО от мен.
Ако го приемете, не сте Аз.

П.П. Не! Не съм „мръднал“. Болестта е във Вас.