Сървърите на Gmail проверяват различни типове информация, за да идентифицират кои имейли са важни за вас, включително с кого най-много си говорите в чата и кореспондирате по имейл, колко често разменяте имейли с тези хора и кои ключови думи се срещат често в имейлите, които четете.

На това му казвам “братско отношение” – никакви тайни.

Подобни писаници

• Google е опасен за вашия компютър (3)
• Десет малки тайни (5)
• Wordpress and Google work for the porno industry (10)
• Как да си прехвърлим domain email в Google? (0)
• Поздравления, Труден… (0)

Според мен, основните причини да се впуснем в общуване са три:

1. Нуждата да споделим
2. Нуждата да се учим
3. Надеждата да научим другите

В тези три причини, според мен, се вмества всичко за което се сетите като вид и потребност за общуване..
ОБАЧЕ, никой не се замисля над факта, че общуването е лична потребност.
Често, впускайки се в общуване, човек си мисли, че го прави заради другите, заради техните нужди, за да помогне, за да промени, за да утвърди, заради истината, и пропуска да отбележи, че личната нужда стои в основата на тези причини.

С раждането си, човек започва да опознава света като нещо външно, нещо, което не е Аз.
Бебето захапва ръчичката си и “си казва”, ТОВА СЪМ АЗ.
Захапва пелената или играчката и разбира, че това НЕ Е АЗ.
Всеки резултат от това начално общуване дава отговорът за Аз: Това съм Аз, това не е Аз.

Така първото общуване със света поставя началото на РАЗДЕЛЕНИЕТО – Аз↔НеАз, и това разделение трябва да донесе знание за Аз, чрез познанието за Не-Аз.
Началната брънка на веригата от знание, която наричаме Аз е поставена.
Заобикалящият ни свят (нашите родители, приятели, училище, учители…) започват да оформят Аз по свое подобие и нужди.
Нашите предпочитания, ценности и избори са оформени и зависими от общуването ни с външното.
Така външното, като живеещ организъм ни предава “генетичния си код” и ние естествено се идентифицираме с и чрез него.
По-късно като част от този организъм, Аз ще предаде част от себе си при оформянето на друго Аз, и ще го направи чрез общуване.

Общуването е процесът, който произвежда Аз като социален продукт.

Аз Общува със Себе Си

В тази писаница няма да разглеждам общуването като несъзнателен допир с околното, но ми се иска да кажа няколко думи за влиянието на околната среда върху личността, и как това несъзнато, не-активно общуване, се явява основа за нашето “живо” общуване.

Всеки допир, поглед, звук, аромат и вкус са общуване, и не случайно различните култури обръщат къде повече, къде по-малко внимание на естетическото оформление на обитаваната среда.
Няма да ви разказвам как съвременният живот в малките пространства на големия град, ни отнема красотата и спокойствието, и променя душевния ни мир в душевен бардак.

Всяко общуване започва от Аз и завършва в Аз.
Ако сме в мир, започваме общуването в мир.
Ако сме в бардак, общуването ни започва от бардака.
И всяко нещо, което даваме от себе си в общуването идва от мира или от бардака.

Когато общуваме, ние се стремим да дръпнем другата страна в себе си и да покажем своите ценности, своето виждане, своята оценка, своя свят.
Един несъзнателен поглед към красивото, и то попива в нас, за да бъде предадено на друг, чрез общуване.
Елементарно, ще кажете, но мнозинството не осъзнава, че веднъж заразени с красивото, или с грозното, ние приемаме всяко общуване със заразените си сетива.

Измамените са станали подозрителни, излъганите са предпазливи, жертвите на насилие са станали по-страхливи, и естествено е това да се отразява в общуването.
Съвсем естествено е злобният да вижда злоба срещу себе си, лъжецът – лъжа, а крадецът – опит за кражба.
Затова, когато Аз общува, срещу себе си има себе си.
Аз Общува със Себе Си.

Всяко общуване започва с опита да се харесаме на другата страна, защото само ако бъдем харесвани, ще можем да дадем нещо от себе си.
Само ако бъдем харесани, ще доведем другата страна до своите ценности, и това е най-важното, защото общуването е размяна на ценности.

Аз дава, за да вземе. Аз дава на себе си.

Не е задължително даването да е с преднамерената цел да вземем, но понеже общуването е размяна, получаването е като да се намокриш, след като си влязал във водите на общуването.

Само онези, които не познават себе си биха твърдили, че общуването може да бъде безкористно.
“Корист” е “печалба” с търговска стойност, но в общуването винаги има печалба (не търговска) за Аз.
Аз може да не осъзнава, че се впуска в общуване за да спечели, но крайният резултат винаги е обогатяване ако не с друго, то поне с опит и информация, а това е печалба.

Какво иска да спечели в общуването Аз-а?

1. Знание
2. Приятелсво
3. Признание

Ако се сетите за нещо друго, то влиза в едно от трите.

Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.
Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.
Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.

Аз е убеден, че ги има, и търси да ги сподели в общуване.
Ако Аз търси нещо в интелектуалната, културната и духовната свери, то е да намери своите ценности в другите.

- – -

Кой е правилният начин на общуване?
Няма ПРАВИЛЕН начин да го правим.
Общуването е като сексът – ако не се съобразяваш с партньора си, ще го оставиш незадоволен.

Има обаче неправилен начин на общуване, и това е, когато подхождаме с цел да бъдем харесани.
Все едно любовник да каже на любовницата, “глей к’ви мускули имам, глей к’ъв съм хубав и смятай к’ъв секс ще ти извъртя”, а потентноста му стига само за една минута.

Когато се опитваме да бъдем харесани, ние всъщност лъжем, за да покорим вниманието и доверието на другия, а след това започваме да го инфектираме с нашата интелигентност, култура и духовност.
А какво, ако сме с мускулест език, а с импотентна интелигентност, култура и духовност?
Какво, ако сме смотаняци, които още не знаят, че са такива, защото другите в стремежа си да ни се харесат, не са ни казали колко сме смотани?
А?

Сега си спомням, че бях определил най-чистото отношение при общуване, като подаване на солница.
“Би ли ми подал солницата?”
“Да, заповядай.”

Никой не се опитва да се харесва.
Никой няма изгода в общуването.
Солта е евтина и обща. Служи за овкусяване.
Никой не би искал манджата да е безвкусна.

Добрият готвач не се опитва да се хареса.
Той прави манджата по свой вкус, и ако познава добре себе си, ще знае пристрастието си към различните подправки и ще ги ползва умерено.
Добрият готвач знае колко са различни вкусовете на хората и затова слага солница на масата.

- – -

Матей 13:13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
Матей 13:14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

ВИНАГИ в общуването си с другите оценяваме според интелекта, културата и духовните си ценности.
Ако другият е смотан, това най-вероятно идва от нашата смотаност.
Ако другият е груб, сигурно грубата ни същност го съди.
Ако не го разбираме, сигурно е от глупостта ни.
Кой от вас би казал, че думите на Исус от горния цитат се отнасят лично до вас?

- – -

И все пак, как да общуваме така, че да е полезно за нас и другите?

Според мен, човек не трябва да е двуличник в общуването.
Когато се опитвате да се харесате на другите, помислете си, дали това което им показвате сте вие.
Не ползвайте чужди ценности като калъп от който не можете да се измъкнете.
Когато говорите за любов, извадете я от себе си, а не от книжките.
Когато говорите за култура, ползвайте своята, а не назубрената от книжките.
Когато говорите за свобода, застанаете насред свободата си и не я бранете. Свободата не се брани. Дишайте от нея, така че да ви видят как дишате свобода.
Не се опитвайте да бъдете популярни.
Ако имате единадесет приятеля (но това е много), след смъртта ви ще ви обикне поне още един и той може да промени света с идеите ви.
Повече се радвайте на приятелите си, и по-малко говорете.
Общуването е от душата, а не от езика.

Какво ще кажете вие, приятели?

Подобни писаници

• Приятели (2)

Нищо подобно

• Приятели за България – Facebook Партия (1)
• Приказка за Градината – Началото (2)
• България и Африка – Еш-ш, бая еднакви… (10)
• Приказка за Градината (12) – за последователите (5)
• Да се научим да не мразим-2 (техники) (4)

Даже и картинката взех от пламеновата писаница, щото много добре ми се връзва с настроението.
Я да видим сега ИСТИНИТЕ на Пламен, които той така майсторски е поднесъл, върху няколко опашати лъжи.

Първата опашата лъжа, казва Пламенчо, е:

Парите не са важни

Сега, искам да ви обърна внимание (на Пламен също), че една истина не винаги се съдържа в думите. Много често тя е в отношението, което думите изразяват.

Парите са важни в магазина, и ако някой казва, че парите не са важни, той/тя имат предвид нещо друго, което убягва на някои приятелчета и Пламен.
Ама нека първо да видим от какво според Пламен може да ни лиши липсата на пари:

1. Здраве
2. Любов
3. Време
4. Удоволствия

Пламене, ти ме изненадá.

1) Аз живея от заплата на заплата и НИКОГА не съм боледувал, защото не преяждам, не препивам, храня се здравословно, ценя и пазя здравето си, защото знам, че от него зависи доброто на семейството ми.
На 53 години, 175 см, 65 кг изглеждам и се чувствам доста добре опазен от Бог.

Ако някога се разболея, ще е от препушване, ама то няма да е от бедност, а от акъл.
Бедността е по-мъдра от охолството. Не умира в богати болници, а у дома или на път.

2) Казваш, че на любовта й трябват пари за поддръжка
На любовта не й трябват пари. Единственото, което й е нужно, е да намери себе си в другия.

3) Време имам достатъчно, и то е защото не съм богат.
Докато моите богати (милионери) приятели стоят над сметките, аз седя над бирата или жена си.
Нямам бизнес ангажименти и всяка събота и неделя са ми свободни.
Даже между дърводелството намирам време да прочета какво си написал във Facebook или в личния си блог.

4) Кое удоволствие може да ми липсва, ако не съм богат?
Пътувам с по-малко пари, не толкова често и не толкова разкошно, но разкошът е нещо относително, а честотата на пътуванията не е удоволствие.
Живея в скромна къща, сред природата, под наем.
Не е моя, но и да съм я платил, пак няма да е моя, защото там накъдето пътувам не мога да я занеса.

Значи до тук ти пиша двойка на истините.
Хайде да видим нататък…

Втората опашата лъжа, казваш, е:

Аз съм беден, но честен

и я опровергаваш с:

Бедните са по-скоро глупави. Или поне с много ниска финансова интелигентност.

Може и да са глупави бедните, но не пречи да са честни, нали
Може пък липсата им на амбиции да идва от липсата на нужди.
Ти, Пламенчо, си богат и колкото по-богат ставаш, повече нужди имаш, а многото нужди оформят малкото свобода.
Много искане – малко свобода.
Щото каква свобода е да слугуваш на искането си?

Освен това, богатите са страхливци.
Колкото повече имаш, толкова повече те е страх да не го загубиш.
И ако някой ти каже “оближи ми подметките, за да не загубиш богатството си”, ти ще ближеш.
Иначе ще станеш “беден глупак”, с “ниска финансова интелигентност”.

Бедността има много предимства.
Едно от тях е, че човек има много време за себе си, докато богатият ползва повече от времето за парите си.

Трета, мустаката лъжа, според Пламен:

НУЖНИ СА МИ ПАРИ, ЗА ДА НАПРАВЯ ПАРИ

Ми това не е лъжа бе Пламенчо.
Я да се разберем сега, ти за какви пари и за какво богатство говориш?
Две-три хиляди или двадесет- тридесет хиляди лева на месец?
Щото ако е второто, и твърдиш, че не ти трябват пари за такива пари, ти си нямаш идея от бизнес.
А ако е първото, ти си бедняк, който има неблагоразумието да учи на богатство.

И накрая, голямата тайна която Пламен ни поднася е:

БОГАТСТВОТО Е ИЗБОР!

Изборът е за балъците, Пламене.
Ако пуснеш една кокошка върху купчина жито, тя пак ще рови с крака, за да ИЗБЕРЕ зрънце.

Всеки избор е напъване.
Докато ровиш, за да избереш, пропускаш и разпиляваш онова, което е на повърхността, пред очите ти.
Толкова много изритани зрънца щастие, за да ИЗБЕРЕШ едно!

И да ти кажа, че богатството не е състояние на Духа, а като фикс идея е състояние на дребната душица.
Бедността не е във джоба, а в душата на човека.

Ще завърша с твоите думи, Пламене:

Не се отчайвай!
Никога не е късно човек да си промени мисленето!
А от там идва и промяната на действията… и на стандарта на живот…

А от мен ще ти дам един приятелски съвет:
Не искай, за да не бъдеш беден.

П.С. Айде, пък като се срещнем някога, ще ти разкажа как бедните могат да бъдат щастливи

Нищо подобно

• На почивка (0)
• SEO заложници (безотговорна свобода) (16)
• Столипиново не е квартал, а проблем (0)
• Дискриминация и тъпа демокрация (0)
• Закон за Електронните Съобщения (ЗЕС) – юздите (0)

(Статистиката е от Internet World Stats)

Разгледайте внимателно горната таблица.
Тя показва статистиката на Интернет потребителите в света.

Интернет отдавна не е само информационна среда.
Той е вече (и най-вече) социална среда. Място за живот.

Не се подсмихвайте иронично и не бързайте към клавиатурата, за да ми кажете колко грешни са изводите ми.

Най-човешкият белег е способността ни да общуваме със слово.
Словото ни е извело от животното и ни е направило хора с духовни, морални, интелектуални и културни ценности, които всекидневно обменяме поежду си.
Ние живеем чрез словото, което ни обогатява духовно, интелектуално и културно.
Животът ни без словото се определя с думичката съществуване.

Значи ние, Интернет потребителите, живеем и в Интернет като социална структура и среда.

От всичките 803,850,858 Европейци, 425,773,571 живеят и в Интернет.
Ако приемем, че това са хора с прилично финансово, интелектуално и културно състояние, то би значело, че  по-големият процент от движещата сила на Европа живее и в Интернет.

Най-голямата полза от това е, че всеки има лесен достъп до информация и култура.
Най-голямата вреда е, че всеки има възможността да влияе на тази информация и култура.

Културният, интелектуален и духовен прогрес е воден от нуждата низините да се издигнат на нивото на висините.
Върховете низспускат светлината на своите ценности към низините и така ги приближават към себе си.
Забележете думичката низспускат и приближават.
Дистанцията в това приближаване държи ценностите, морала и културата живи и стойностни.
Защото дистанция предполага стремеж към извисяване, стремеж към върховете.
Културата трябва да осветлява, а не да слиза в низините.
Само така дистанцията се запазва и стремежът остава животворящ.

Уви, Интернетът, като лесно достъпна общителна среда, унищожава дистанцията между върховете и низините.
В Интернет върховете се съвокупляват с низините и раждат платото на посредствеността.
Творците на култура и духовни ценности, подмамени от възможността да направят своите ценности лесно достъпни за тълпата, слизат при нея, предлагайки й онова, която тя иска, а не онова, което й е нужно.

Когато една мъдрост се постави в тълпата, тя се приема не като хранителен хляб, а като накит за украса.
Тълпата обича да се украсява с чужди ценности и когато го прави, мъдростта се ползва като клише и се превръща в кич.
Ето ви няколко цитата извадени от така наречения Facebook status:

Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.

Можеш да постигнеш всичко, което искаш в живота, като просто помогнеш на достатъчно други хора да постигнат онова, което искат. – Зиг Зиглар

Не можеш да определиш среща на вятъра, но можеш да оставиш прозореца отворен.

Уни-формата не трябва да прави ума униформен.

Да обичаш значи да надминеш себе си.

Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.

Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!.

Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва никога.

Моля ви не се обиждайте, ако сте познали себе си в някой от горните цитати.
Нищо лично нямам към никого, а и нищо от горното не е ваше.
Това е отвара от окосена билка, и тя нито има вашия вкус, нито пък аромата на живата билка.
Клише с аромат на кич…

“Виртуал” е прякорът на Интернета сред Българите.
Виртуалът не бил истински, а виртуален свят и живот(!)
Кой е истинският живот, оня в който думите ви се чуват, или онзи в който се четат?
И коя е истинската култура, тази “на хартия”, или тази в Интернет?
Коя е истинската Библия, хартиената, или електронната, и кой е истинският Христос, познатият от църквата, или познатият ви от Интернет?
Къде е границата между РЕАЛЕН и ВИРТУАЛЕН свят и въобще, можем ли да делим живота по този начин?

Лесната възможност човек да публикува и да бъде познаван, отваря глада на егото.
Познавам много интелигентни и културни хора, които са или биха могли да бъдат творци, и които с творчеството си могат или биха могли да влияят.
Забелязвам как техният глад за аудитория, ги кара да слязат долу при тълпата, прекарвайки своите ценности през нейната призма.
Приятели, не може да поставите диамант в евтина обковка и да се надявате да създадете шедьовър.
Ще създадете кич.
И това се прави в днешно време.
Човешката култура се равнява с тълпата.
Затова и водачи са ви медийни палячовци като Берлускони и пожарникари-охранители като Борисов.
Творите чалга и полицейски песнички, мятате клишета на тезгяха за обща лапачка, ръкопляскате на стихоплетсва, Бог не излиза от устата ви, за да влезе в душата ви, слушате рап, почитате Холивуд, гледате порно и не знаете как се прави любов, а любовта бъркате със страст.
Не всички, но мнозинството от вас.

Обичам да говоря и пиша във второ лице множествено число и така да се отделям от онова, което не харесвам.
При все това, пиша го не за тълпата, а за онези, които стоят над нея.

Всяка стока има своята цена само сред богати купувачи.
Не хвърляйте бисери на свинете, защото те не могат да ги оценят, стъпкват ги и ги покриват с мръсотията си.
Демокрация в културата няма.
Демокрацията е за политиката, но и там властват богатите.
В културата трябва да има аристокрация и плебеи.
Трябва да има дистанция, за да има висота.
Само тогава културата е стойностна.
Популизмът в културата ражда кич, принизява твореца и го смесва с тълпата.
Културната аристокрация трябва да се отдели от плебса!
Културата не е поле за толерантност и демократична търпимост.

- – -

Ние Българите сме особен сорт.
Като свята личност сме, преди своето просветление.
Не помним кои сме и какво сме дали от себе си, но Бог помни доброто ни.
Забравата ни е превърнала в послушна тълпа, не помнеща първенството си, но Бог помни.
Пътят, назад към нашето първенство, минава през нашата култура и духовност.
Трябват ни лидери аристократи.

Подобни писаници

• Форматиране на овче ниво (2)

Авторско право(!)

Предупреждение за авторско право в електронна Библия.
Това е истинска снимка, на истинско предупреждение, от истинска електронна Библия, на моя компютър.
Не е шега или фотошопски тарикатлък.

Вече е по-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото беден да прочете Библията или някоя книжка.

Нищо подобно

• Ще гласувам с невалидната бюлетина (14)
• Apple ще съди Nokia (0)
• Да помогнем на Бети (0)
• Лесен Бутон за svejo.net (0)
• Опит за въоръжен грабеж у дома (20)

Калин Донков и Георги Константинов

На тази старичка фотография има двама Български поети, които мнозина помнят и обичат – Калин Донков и Георги Константинов.
Можете ли да ги познаете на снимката?
Не би трябвало да ви е трудно.
Поетите са лесни за разпознаване

– – –

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая…
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

- – -

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…

Калин Донков

П.С. Ползването на тази фотография без мое разрешение е забранено за някои смотаняци. За да не сбъркате в преценката за себе си, питайте ме.

Подобни писаници

• Честит Празник на Поезията и Музиката (4)
• Лилаво (0)
• Съпричастно (0)
• Поздрав за онези, които не ни вярват (0)
• Приказка (0)

Обаче се спрях.
Викам си, абе не може да съм толкова смотан, че да не видя какво зло съм донесъл с тази библиотека.
Може пък председателят да се опитва да виртуозничи на струните на смотаната псевдоинтелигентност.
Замислих се още малко, и реших, че е първото – не съм смотан.

Цитат:

И че най-сетне законите в България действат.

Тласък на няколкогодишната дискусия даде акцията на ГДБОП, с която беше разбит най-активният пиратски сайт за книги. И всичко това по сигнал на издателите, преводачите, художниците, писателите и други безпрос-ветници (в смисъл на противници на четенето, и по-общо на просветата). Апологетите на свободното четене се позовават на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. Там се разрешава безвъзмездно възпроизвеждане на книги от публичните библиотеки, ако са за образователни и научни цели. Не са чели обаче целия закон, в който ясно се казва, че това право е само за публичните библиотеки и образователните институции и възпроизвеждане означава снимане с копирна техника.

Г-н Председател, или говорите през главата си, или интелигентността ви не е достатъчна, за да прецени нашата.
Споменатият член 24 в точките 9 и 10 гласи:

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани
произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов
шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Сега, не знам какво иска да внуши г-н председателят с думичката “публични“.
Да не би да искате да кажете държавни, г-н председател, или такива дето са си платили да бъдат общодостъпни, или пък библиотеки, които плащат данък за това, че не правят печалба с книгите, които отдават за четене.
Да, ама законите не се тълкуват със синонимни думички, и ако е написано ОБЩОДОСТЪПНИ, то значи ОБЩОДОСТЪПНИ, и библиотека значи библиотека, ако не е уточнено с коя точка от закона трябва да тълкуваме значението на тази думичка.

Да, въпросната Читанка.инфо не е пиратски сайт според точката на закона.
Господин председателят Веселин ТОДОРОВ се опитва да вмени вина, опитва се да внуши отрицателно отношение и осъдителност, неклеветявайки с не припознатите от закона думички “пират” и “сайт”.

Хайде да поразмишляваме защо думичката в закона е ОБЩОДОСТЪПНИ а не публични, държавни, или регистрирани по някакъв закон библиотеки.
Ми то е много просто, бе господин председателю.
Извън България има много повече Българи отколкото в нейните граници.
Всички тези Българи, вън от България, са част от Българската нация, част от културата й и част от онези, които са ПЛАЩАЛИ за тази култура.
Тия граждани също имат право на достъп до Българското културно наследство.
В ЮАР няма книжки печатани от “Труд” и защитени с купени от “Труд” авторски права.
Понякога ми се налага да прочета нещо, отнасящо се към моите занимания, проучвания, или просто така, за обща култура.
Ако Национална Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” имаше отдел с електронни копия на нужните ми книги, аз бих си ги свалил от там.
Доколкото разбирам, вие, господин председателю, сте склонен да се съгласите със закона, АКО той би се отнасял за Националната Библиотека или някоя друга библиотека, по смисъла вложен в тази думичка от близкото ни социалистическо минало.
Е да, но Националната Библиотека очевидно не се грижи за Българите вън от България и София.
НО, забележете, ако го правеше, тя не би се различавала от “пиратския сайт” Читанка.
Тя би била ОБЩОДОСТЪПНА в Интернет и не би събирала такси за рагистрация и отдаване, защото би било против закона, да взема пари за книги, чиито авторски права не притежава.
Народната Библиотака, ако имаше общодостъпен отдел за електронни копия на книгите, издавани в България, би била същата като “пиратския сайт” Читанка.
Загубите на прекупвачите на авторски права биха били същите.

Та, г-н председателю, ако толкова сте загрижен за законноста, първо прочетете внимателно закона, и ако сте убеден, в синонимната неточност на ползваните в закона думички, бихте могли да се обърнете към Народното Събрани, за поправки в закона.
Предложете да бъде определен фонд за Националната Библиотека, който да закупи сканиращи апарати и всичко необходимо за една електронна библиотека, която да е ОБЩОДОСТЪПНА и безплатно да предлага всички книги, издавани някога и сега в България.
Това би било напълно законосъобразно.
При предложението си подчертайте, че тази електронна секция на Националната Библиотека, не трябва да бъде като библиотеката на Google.
Google правят пари със съдържанието и услугите си, рекламирайки на всяка своя страница.
Google са ДЛЪЖНИ да спазват закона, който изрично подчертава: ако това не служи за търговски цели.
(Ако аз бях писал закона, бих добавил и “или с цел извличане на печалба”, защото пари се правят не само от продажаба на електронни копия на книги, но и от рекламите в електронната библиотека и в книгите.)
Та, Google хич не се притесняват от издателите и притежателите на авторски права, а от законите, които изключват правенето на пари с електронни книги, когато те са включени като съдържание, поместено в рекламна среда.

Цитат:

Никак не било честно, че библиотеките можели да дават книгите безплатно, а пиратските сайтове – не. Но и тук има разочароваща новина. Директива 92/ЮО/ЕИО задължава библиотеките да плащат за безплатното предоставяне на книги по системата за права за публично отдаване (Public lending rights). България е една от малкото страни в Европа, в която тази система не работи. Просто защото законодателството ни не е направено в съответствие с европейското… А държави като Белгия, с подобно на нашето население, събират годишно по 5-6 млн. евро от тези права. Сигурно защото в Белгия са по-глупави от нас. Може да очакваме скоро алчните издатели да се разправят и с библиотеките.

Забелязва се пристрастието ви към определението “пиратски”, г-н председателю.
Тази евтина техника за обществено манипулиране ви поставя доста по-ниско от интелектуалното ниво на защитниците на “Читанка”.
Би трябвало да се сетите, че те са над средното интелектуално ниво, при което са необходими по-фини методи за промивка и манипулация.
Както и да е…
Не съм юрист, но предполагам, че УМНИТЕ Европейци събират lending fee (такса за публично отдаване) само за онези услуги (отдаване), които се заплащат или изискват регистрационна такса.
Никой закон не прибира данъци и такси за дейности, които не носят печалба.
Ако библиотеката не изисква регистрационна такса и/или такса за отдаване, тя не би трябвало да пълни хазната с пари, които не е спечелила.

Ама хайде да не се впускаме в правни спорове.
Що не си поприказваме за морал, етика и култура.
Да почнем от Културата.
Всяко произведение написано от Българин или Българка е заплатено с парите на нацията, които (пари) са обучили, окултурили и обгрижили Българския автор.
Ние Българите сме СЪЗДАЛИ нашите Автори, с нашите пари, внимание, любов и грижи.
Творчеството на нашите автори е отплата към нас Българите.
Ние не искаме това творчество безплатно, разбира се, и си плащаме за него, веднъж като си купим книгата, втори път като си я копираме на DVD (с таксите включени в цената на дисковете и записвачката) и ако решим да си го принтираме, плащаме с таксата включена в цената на копирната машина.
Хайде сметнете сега, колко пъти всеки от нас е платил “пиратското” копие на книгата свалена от “пиратския сайт” Читанка.

Живеем в технологичен век, в който скоростта на комуникациите отдавна не е тази на пощенския конски фургон.
Времето ни е стотици пъти по-скъпо от времето през средните векове.
Преди години можех да срещна приятеля си и да му дам назаем книгата, която съм купил.
Днес му я изпращам по електронната поща.
Имам ли право да заема на приятелят си книгата която съм закупил?
Никой не може да ми го забрани.
Имам ли право да я копирам? Разбира се, че имам това право.
Мога ли вместо оригинала, да заема на приятеля си копието на книгата.
Кой може да ми го забрани?
На колко човека имам право да заема книгата, която съм закупил от “Труд”.
На колкото си поискам.
Законът ми го позволява, ако не ползвам книгата за генериране на печалба.
Моята библиотека е в моя личен Интернет сайт.
Аз обичам и уважавам всички и законът ми позволява да отдавам книгите си не само на приятели, но и на непознати.
Законът ми позволява да имам ОБЩОДОСТЪПНА Библиотека, която всеки може да ползва безплатно.

Няма пиратство.
Има приятелство и грижа за културата.

Пиратско е отношението на купувачите на авторски права, които се опитват да заграбят националното културно богатство и да печалбарстват с Българската Култура.
Не е лошо да правите пари от НАШАТА Култура, доколкото парите, които правите от нея я поливат и я правят да расте и плодоноси.
Вие трябва да сте сеячите на култура.
Когато платите за семето и го посеете, трябва да го отгледате в богата реколта, която да изхранва не само вас, но да пълни и хамбарите за гладния за знания Български народ.
Ако не го правите, скоро България ще затъпее и ще трябва да си изнесете бизнеса в УМНАТА Белгия, където хората ще имат не само пари но и нуждата да си купят вашите книжки.

Морал и етика…
Не е морално и етично в една държава като България, където хората все още броят стотинките, да наричате жадните за знание с обидната дума “пирати”.
Още по-неморално и срамно за нацията ни е, когато това определение идва от издателствата на книги и от председателя на УС на асоциация “Българска книга”.
Аз се срамувам за вас, г-н ТОДОРОВ.

Срамувам се и за управниците ни, които подеха срамната кампания срещу електронните библиотеки в България.
Хак да им е безкултурието, но е недопустимо и срамно да не зачиташ законите, които трябва да пазиш и употребяваш за добруването на нацията.

Вместо това пазителите на законите, приеха поръчката и манипулативно поднесоха на обществото изкривена интерпретация на закона.
Подсолиха манджата с думичката “пирати” пробутаха несъществуващата в закона думичка “публични” (библиотеки), и подковаха интересите на купувачите на авторски права.

Ще завърша с един съвет към търговците на култура.

Ако ще търгувате, правете го честно.
Когато някой автор дойде при вас и каже, че иска да ви се продаде, трябва да му кажете следното:
“Уважаеми културисте, ще те купим, но на по ниска цена, защото ако творчеството ти е безценно, ти няма да ни се продаваш, а ще чакаш ние да дойдем и да ти предложим пари, за да издадем няколко хиляди от безценните ти книжки.
Освен това, времената се промениха и оскъпиха. Хората бързат да правят пари и да живеят, и вече ползват Интернет и мобилни телефони. Твоите бисери там са безплатни, защото се ползват за изследвания, проучвания, анализи и ограмотяване, които законът третира като безплатни нужди, защото са в основата на човешкия прогрес.
От което следва, че нашите печалби ще намалеят с няколко процента, които ще вземем от твоя джоб.
Ако искаш, г-н авторе, можем да ти отпечатама колкото бройки ти трябват, без да те купуваме, а ти си прави сметката.
Ще ти начислим само 10% печалба върху материалите и труда и 10% за разпространението на културното ти наследство.”

Ако сте толкова (много) честни и толкова (малко) алчни, законът, културата, джобовете и душите на всички страни от “пиратския спор” ще са в пълнотата си.

С Уважение (което се надявам да заслужите):
Николай Сисоев-Труден

Нищо подобно

• Видове Български блогъри (28)
• Обрасла Гара (0)
• Лилаво (0)
• Кой измисли виенското колело? (1)
• Поздравления за Димитър Петров (0)

Аз винаги съм бил срещу ползването на чуждици и заемки в Българския език, защото това обезличава и интелектуално принизява езика ни.
ОК, понякога (като при “ОК” и “медия”) чуждиците се налагат като липса на съответна думичка в родния ни език, но всяко заемане трябва да се прави и ползва внимателно и отговорно, за да не ставаме интелектуални смешници.

Медията (ед.ч. medium) като съОБЩИТЕЛНА среда, включва всички СЪобщителни (комуникативни) средства и не е редно да се пита дали някое от тези средства Е МЕДИЯ, а дали съответното средство е включено в тази среда(medium).
Доколкото на Английски език media (as communication), се ползва като множенствено число на medium и означава канали и инструменти(средства) за информационно складиране и пренасяне, Българският въпрос “медия ли са блоговете” звучи доста детски(инфантилно)

Ние Българите дори не се замисляме за произхода на чуждиците, които ползваме, и с времето влагаме съвсем различен смисъл в тях, на който чужденците биха се смяли на глас и със сълзи.

Мили Българи, четете WikipediA!
Тя е написана простичко и разбрано, като за среден интелектуалец с посредствен език.
Там ще разберете какво е media, когато я мислим като съобщения, и какво е mass media.
Ако не сте съгласни с Англичаните, можете да им дадете да разберат колко зле познават езика си и да редактирате страничките.

Но ако познавате достатъчно добре Английския език, ще си спестите излишни детски “дебати” и ще спрете да замърсявате медийното пространство с ненужна информация и въпросчета.

Подобни писаници

• Видове Български блогъри (28)

Вчера попаднах на Видове дивеч – презентация от Longanlon, когото по някога чета с неудоволствие (не обичам арогантността, яздеща идеалите на тълпата), и се замислих върху другият вид дивеч – Българският блогър.

Чета Български, Английски и няколко Руски блога, но тук ще пиша само за Българските.

Знаете ли каква е разликата между Българската и Английската (да кажем) интелигентност?
Българската инелигентност е “интровeртна” (introvert).
Не, не точно…
Тя е по-скоро “ego-introvert”, обърната навътре не като опит за себепознание, а като намерение за себе-изява.
Българска черта е това “его-интровертство” (да ме простите за чуждиците, ама се опитвам да бъда разбран от нашите интелигенти), и тази наша черта ни е изяла стотици години благоденствие, изтрила е държавни граници, национална самоличност и духовни и морални ценности.
Българите сме станали национално безлични “личности”.
На нас ни харесва чуждата демокрация, чуждите идеали, чуждите ценности, чуждото владичество (500 години сме го харесвали и продължаваме да го харесваме). Харесват ни чужди конституции и закони, чужди предприемачески (бизнес) модели, чужди моди, чужда музика… абе харесва ни чуждото.

Ако някой реши да направи нещо свое, върху му се спускат хиляда и един умници, да му кажат как трябва да се направи, щото в чужбина ТАКА го правят.

Та така е и с мнозинството от нашите “блогъри” (Интернет писачи).
Колко вида блогъри има в България?
Колкото в чужбина и още няколко.

Праведващият интелигент

Той е изключително интелигентен и с високи, но чужди морални и духовни (ако ги има) ценности.
За този блогър  стойност има не направеното от предците му, а написаното и направеното от чужденците.
И тези чужди “стойности” са аршинът с който той мери Българския ръст.
Точката от писания закон има абсолютна стойност за “праведващия интелигент”, а точката е толкова по-силна, колкото повече чужденци я ползват.

В този ред на мисли, този вид блогъри са изключително политически и социално ангажирани и те с всички сили се стремят да имитират и приспособят чуждото на родна почва.
Те са издънки на онези “праведници”, които заведоха България в Европа като неравноправен и послушен плебей.

Ама да не си помислите, че този вид блогъри са смотаняци.
Не! Праведващият интелигент е много свестен, но многото книжки, които е прочел са му отнели желанието и способността да напише нещо свое.
Вместо това “праведващият интелигент” казва: “Всичко е написано преди нас, от доста по-умни от нас. Ние само трябва да го преписваме със свои думички”.

Доброто в “праведващият интелигент”: той се стреми да заведе България до най-доброто, което имат чужденците.
Лошото в “праведващият интелигент”: не обича чужденците, защото не се стреми да им даде най-доброто от България, от което следва и съветът, който искам да дам на този вид блогъри – не обичате другите, защото не обичате и себе си, и не уважавате себе си, защото уважението към другите се е превърнало в поклоничество (лизачество).

Чудех се дали да давам примерчета за всеки вид блогъри.
Що пък не?
Може да си създам лични врагове, но пък ако нямам врагове, поставям под съмнение личността си.
Освен това Аз съм ви приятел, вие не сте.

Пример за праведващ интелигент: Комитата

Интелигентстващият посредственик

Няма да обиждаме мнозинството, щото не е демократично, но всеизвестно е, и логически изведено, че мнозинството е посредствено и обича да си въобразява, че управлява, или че може да направлява в правилната посока.

Интелигентстващият (не ме корете за измислената дума) посредственик има голяма аудитория, точно защото посредствеността е многолюдна, и много се радва на ръкоплясканията.
Интелигентстващият посредственик е много популярен.
Той е хранително зрелищен. Той дава възможност за изява на тълпата в коментарите на своите писаници, защото мнозинството, чувствайки го като свой, изразява одобрението си с лекота, бълбукаща от душата.

Този вид блогъри са втвърдители на посредствените нужди, интереси и ценности на тълпата.
Една популярна писаница за религиозните будали, дискриминираните хомосексуалисти, шибаните политици или дупките по улиците,  го прави герой на мнозинството.
Той е враг на чалгата само защото това го прави популярен сред елита на посредствеността.

Пример за интелигентстващ посредственик: Longanlon

Интелигентният критикар

Критикарът е човек с болезнено чувство за справедливост.
За него, подминаването на грешката е равнозначно на духовно самоубийство.
Критикарът се опиянява от чуждите грешки, защото за него те са израз на личното му превъзходство.
Чуждата грешка е пиедесталът, на който критикарът поставя своето величие.

Критикарът не се интересува от причините за грешката, не извежда полза от грешката, не проявавя съчувствие към прегрешилите, няма прошка, няма уважение.
Чуждата низост издига моята праведност, е мотото на критикара.

Примери за интелигентнен критикар: Иван Бедров, Иво Инджев

Критикар

Същото като горното, но без проява на интелигентност.

Пример за критикар: Ангел Грънчаров

Професионалистът

Може да ми се чудите на акъла, но това е един от видовете блогъри, които аз най-ценя и уважавам.
Като казвам “професионалист” нямам на ум професионалният блогър, а онзи професионалист, който е изнесъл предприемаческият си дух в Интернет, следвайки нуждите и пазара.

Блогърът професионалист е обикновено доста интелигентен и себеотдаващ се.
Преценил Интернет пространството като евтино поле за пазарно присъствие, блогърът професионалист се отличава с умерена алчност и творческа мисъл.
Не е изключено ако попаднете на такъв, да ви бъде предложена безвъзмездна помощ, или дори да се опитат да ви предложат да им станете колеги и да печелите заедно, едни такива ГОЛЕМИ ПАРИ, дето никъде не се правят с толкова малко труд.

Примери за професионалисти: Огнян Младенов, Пламен Петров, Тодор Христов

Знам как се пише добре и го правя

Ако си мислите, че този вид блогъри са на изчезване, ще ви зарадвам с мнението си и ще ви върна надеждата.
Има ги все още, и то в прилично количество.

Добре пишещият блогър е най-често високо образован, интелигентен, с високи нравствени, културни, морални и духовни ценности.
Той чете чуждото, но не за да го преразкаже, а за да намери своето в него.
Пише с лекота и вярва, че напъването при раждане помага само в родилните домове.

Обича красивото, критиката му е приятна, с чувство за хумор и уважение.
Обича и милее за Българското.

Мога да продължа в този дух на възхищение, но е уморително и вредно.

Пример за този вид блогъри: Блогуващият с птици
Моля допълнете в коментарите този пример, с вашите любими блогъри.

- – -

Има още няколко вида блогъри, които ще поставя в раздела Защото и другите пишат.
Няма да ги коментирам.

Ако мислите че съм пропуснал много важен блогърски вид, драснете един коментар и не забравяйте да дадете връзка, потвърждаваща примера ви.

Подобни писаници

• Медии ли са блоговете – що за тъп въпрос? (2)