Труден

Труден, много труден...

Бял Сън

Едно стихче за отпускане, което вече съм публикувал в Truden Web Site, ама нали сега си имам личен Weblog, редно е да си прехвърля ЛИЧНИТЕ неща тук.

Бял Сън

Сънувах бяло…
Бяла къща и някаква жена,
която в бялата постеля
сънуваше сама.

Сънувах, че сънува ласка…
Сънуваше ли тя,
или сънувах аз че някой
сънува белота.

……..

Сънуван бях, във бяла къща
от някаква жена,
как в бялото сънувам нея,
че ме сънува тя.

Николай Сисоев – Труден

Избори – недоверието не се брои

В предната си статия “НЯМА ДА ГЛАСУВАМ” поставих въпроса за не-гласуването като липса на доверие към политиците.

Замислих се върху нашата “демокрация”, която не зачита недоверието като легален глас на народа.
Получава се така, че онези, които имат пари могат да си направят партия, да я популяризират и дори с 5-10% от гласоподавателите да управляват България.

Политиците манипулативно представят не-гласуването като аполитичност или социална незаинтересованост.
Твърде удобно и много не вярно.
Както вече споменах в предната статия, ние сме като в един голям Форум, където избираме своите водачи.
Пред нас са двеста човека (да кажем) и трябва да изберем сто от тях.
При избора, въпросът не е да изберем по-добрия, а да изберем онези, които отговарят на нашия личен критерии за интелигентност, честност, всеотдайност и вярност.
Ако никой не отговаря на тези критерии, съвсем нормално е да не гласуваме за никого.

Нека кажем, че повечето от събралите се във форума не гласуват за никого, защото никой не заслужава техния глас. Получава се така, че държавата ще бъде управлявана от малцинството и ПРОТИВ ВОЛЯТА на мнозинството.
Защото волята на мнозинството е “НЕ ИСКАМ НИКОЙ ОТ ТЕЗИ ДА НИ УПРАВЛЯВА”.
Четири години бяхме управлявани против нашата воля (с 45% гласували) и резултатът е на лице – окрадоха България, окрадоха и Европа.
Прочети до края »

НЯМА ДА ГЛАСУВАМ

Почти половин година не съм се връщал към личното си списание, но има си време за всичко.
Ето, днес съм на политическа вълна и искам да извикам
НЯМА ДА ГЛАСУВАМ

Питате защо?
Ще ви кажа.

Демокрацията е правото на всеки гражданин да избира и бъде избиран, и по този начин да упражнява своето право на държавно управление.
Когато гласуваме ние посочваме онзи или онази, който ще не води през следващите четири години.
Прочети до края »

Приказка за Градината(3) – за изсмяването

Седял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…

Ето че вече е утре и можем да продължим.
“Какво?” – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.

Смехувам си с него….
Още си смехувам…

ОК (това на Български значи нещо като “добре”), ясно…
Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.

Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре.
Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре.
Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре.
“Ама утре никога няма да стане днес…” – изсмях му аз.
“Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате”
Съгласих се че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин.
Прочети до края »

Приятели

Ще станем ли Приятели?
Едва ли…
Във мен са Двама – кой ще избереш.
Един живее в дни полузаспали,
а другият нощта обръща в ден.
Ще ме обичаш ли?
Кого избираш в мен?

Ще чакаш ли във пладнето ми сънно
да те погледна както гледаш ти,
или ще чакаш онзи поглед трънен
на другият, пристигащ призори?
Кое избираш? –
полубуден, или полусънен?

Ще се усмихнеш ли, когато те подмина,
ще ме подминеш ли когато в теб се спра?
За кой от двама ни ще накладеш камина
пред нея нежно с мен да помълчиш
Кого избираш?
С кой ще се сдружиш?

Кого избираш?
В мен живеят двама.
Доброто ти и злото ти са в мен.
Полу-заспало, полу-будно бродят
във полунощният ти топъл полуден.
Защо ти трябвам?
Имаш се във мен…

Николай Сисоев-Труден

Приказка за Градината(2) – Кога боли?

Така-а-а…
Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му.

Може ли да си представите? – за пръв път Бог казва нещо на смях (както човек казва нещо на глас)
В това е една от разликите между Бог и човек: човек говори на глас, а Бог говори на смях.
От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че по някога изпадал в… как да го нарека? “предупредително” настроение.
(В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят “заключения”, защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно. Край на скобичките.)

“Ох, ох… Боли… Махни се от мене!” – връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше.
Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно…
Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката.
Прочети до края »

Европа обяви България за крадец

Не, Европа не го е казала в прав текст, но в дипломацията и международните взаимоотношения нещата не се казват и не се наричат с истинските им имена.
Не ни дадоха полагащите ни се 220 милиона евро, защото някой краде МНОГО от тях.
Което казано с думички значи “Пари на крадци не даваме”.
Замразиха 605 милиона евро за земеделие и пътна инфраструктура, което в думички значи: “Ще ги спрем временно, докато спрете да крадете.”

Хубаво де, ама какво иска да каже Европейския Съюз?
Да не би да казват, че Българите са крадливо племе?
Или казват, че Българското правителство е крадлива банда?
Глупости!
Разбира се, че никой в правителството не краде.
Прочети до края »