Общество

За днешният ми РАП ден с Маниака

[caption id="attachment_592" align="alignleft" width="150" caption="Маниака, пич и половина"]Маниака, пич и половина[/caption]Днес ми върви само на РАП. Първо пуснах оная кратка писаница за произхода на рапа и от там кат са почна, цял ден само Маниака ми се явява на новините. Мноо кофти се получи с т'ва момче (ама дано да не е вярно, де). Как мо'е да го прецакат така в началото на политическата му кариера. Искам да кажа, как може да прецакат така политическата кариера на най-шибано кулърския рапър в България. Фак, мен... И както се бях ядосал на българските политически акули и нагаждачи, отидох да се куулна в творческия сайт на Маниака. Пичът си е творец отсекъде. Само две неща прочетох от него, шото другите са скрити от смотаните плагиати, ама се вижда и без да си хай, че е поет и музикант и в оная работа. Его, глей тука:

Припев: Искаш ли даси Gangsta Gangsta Можеш ли да си Gangsta Gangsta Трябва ли да си Gangsta Gangsta Нии не сме ли Gangsta Gangsta
А? К'во ша каете? Или т'ва: (още…)

Умуване

От къде произлиза хип-хоп музиката?

Американците създадоха поредния мит за своята “култура”, твърдейки че хип-хоп музиката идвала от Африка. Загубил съм най-вероятно над 50 часа из Интернета, в търсене на музикални примери за Африканска музика, която би могла да бъде основа за произход на хип-хоп Прочетете още…

Проза

Приказка за Градината (10) – за тополата

[caption id="attachment_572" align="alignleft" width="150" caption="Тополата с волния пух"]Тополата с волния пух[/caption] Мили дечица, Когато тази серия на приказката бе разказана за първи път пред приятелчетата от Truden Web Site, тя закъсня мно-о-о-го дълго. Приказките може да закъснеят, отложат, задържат, забавят или обстоятелствено да се предвидят за по-късно време. Но вие няма да се притеснявате, ако за известно време не виждате следващата серия на приказката. Всичко е (пред)видяно. Приказката също. Което значи, че и вие ще я видите. Ето сега виждате десетата серия, ама да не си мислите, че единадесетата трябва задължително да дойде утре? Не, тя може да дойде вдруги ден, или в друг ден, но задължително (непременно, при всички случаи, винаги, сто процента) ще дойде. * * * В селото, където Бог учителствувал имало един луд. Никой смеяч досега не е намерил корена на думичката "луд". И то е много естествено, защото лудостта няма корени. (Питайте психиатрите) Лудият е като пух от топола. Нежен и ненужен. (още…)

Полезно

Социалната мрежа като помощник на SEO-то

Тази писаница е САМО за онези мои приятели и посетители, които си имат лични Интернет места и се чудят защо никой не ги посещава. Ако не сте от тях, може да разгледате нещо по-интересно в моето списанийце. Тази писаница няма Прочетете още…

Проза

Приказка за Градината (9) – как се прави добро

Така-а... Ето че сме на деветата серия на нашата приказка, мили дечица. Смехуването е много лесно нещо, и като всички други неща, изисква малко почивка. Ми да. Човек не си почива само от трудните, ами и от лесните неща. Освен това, всички лесни неща, стават трудни, ако прекалено стръвно са спуснеш връз тях. Затуй, мили дечица, никога не се настървявайте към нищо или срещу нещо. Ще се уморите много бързо. Обратно (напред) към приказката. Тя продължава. Една нощ, както си спял, Бог чул че някой го вика: "Господи, помогни ми да правя добро!" Бог веднага се надигнал в леглото да види кой го вика, ама нищо не видял в тъмницата. "Бе, я да си легна, па на който му трябвам пак ще ме повика" - помислил си Бог и се шмугнал обратно в леглото. Естествено, всичко което Бог си помисли винаги се случва. И той отново чул: няма да го повтарям - чул същото. Този път Бог въобще не се надигнал от постелята, ами направо отишъл на място, и що да види - един млад мъж стои на реката и го вика. Застанал той до него и тихо го попитал нещо в смисъл на "какъв ти е проблема". Това много уплашило младия мъж и той подскокнал от изненада. Огледал се младежът в тъмницата, ама никой нямало наоколо и само буйната река боботела в тихото. Бог, по принцип (и точно поради този принцип) не бил много внимателен със страховете на хората. Той и сега не е много внимателен... "Вдигаш ме по никое време, викаш ме за помощ, а като съм тук, се плашиш" - продумал му току в ухото Бог и младия мъж веднага се проснал по лице на земята. "Господи, не знаех, че ще ме чуеш" - изрекъл той най-човешкото оправдание. (още…)