Проза

Истинска Приказка за Свети Сисой

Свети СисойПреди много години имало един светия, който тогава не бил светия, защото още не били гласували за святостта му. Този светия се наричал Сисой.

Свети Сисой имал сестра, която била много праведна жена.

Тя имала няколко деца (не помня колко точно) и много ги обичала, разбира се. Грижила се за тях, въвеждала ги в божието слово, възпитавала ги с божиите заръки, учела ги на всичко, което една праведна майка може да научи децата си. Незнайно как се случило, но един ден дяволът отмъкнал едно от децата й. Минало се не минало време, дяволът отмъкнал още едно дете, и така докато на сестрата на Свети Сисой й останало само едно дете. Едва тогава тя се сетила, че трябва да заключи портите на своята къща и най-грижливо да пази детето си от дявола. Точно по това време светията решил да посети сестра си. „Късно се сетил” – би добавил някой приятел, но за светиите никога за нищо не е късно. Похлопал Свети Сисой на сестрината си порта, но отвътре се чуло само: „Върви си по пътя, който и да си! Не отварям портите за никого.” (още…)

Забавно

Вашият ИЗБО

Вие ИМАТЕ ИЗБОР. Това е едва сто двадесет и третия. Изберете ВНИМАТЕЛНО. Вашите нужди са там… Те знаят и могат. Те го правят отдавна. Питайте вашите родители, баби и дядовци. Не бързайте! Огледайте го! Опипайте го! Ще бъдете с него Прочетете още…

Умуване

България и Африка – Еш-ш, бая еднакви…

ЕднаквиСигурно си мислите, че народите са като личностите, уникални по своему. Аз лично не виждам уникалност в хората. Всички са толкова еднакви, че и народите няма как да са различни. Предполагам, че различните нужди са развили различни умения (и култура, където я има), така, че многото личности да уцелеят като един народ. В Африка, Господ дал достатъчно. Толкова достатъчно, че да развият не умения, а мързел. И ако приемем мързела като отрицателна черта, спокойно можем да кажем, че в Африка Бог е ВИНОВЕН за него. Напоследък се заглеждам и замислям върху живота на черните в ЮАР. Толкова много приличат на нас Българите! Слушам ги като си говорят. Кажат няколко техни си думички и "help me", още няколко думички и "sorry". О, тази думичка "SORRY" много я уважават. Каквато и глупост да направи черният юарец, щом каже "sorry" всичко се оправя... от белия. Белият приема "сорито" на черния като... като... допълнителна работа и гарантирана загуба, НО като задължителна прошка, на първо място. Думичката "сори" винаги е предхождана от африканското "Еш-ш...!", което преведено на Български значи "Еш-ш...!" само че като виновно удивление, от вече безвъзвратно извършена глупост. Цялото възклицание е така: (още…)