Труден

Труден, много труден...

За Любовта от Алистър Кроули

Днес прочетох нещо от Майстора Дънов за Любовта и се сетих за Алистър Кроули.
За много от вас поставянето на Кроули до Дънов е светотатство, но не и за мен.
Аз обичам онзи, който бе обявен за сатанист.
И когато прочетох какво Той казва за Любовта, разбрах защо го обичам.

—

28

СЕВЕРНАТА ЗВЕЗДА

Любовта е изцяло добродетел, доколкото удоволствието от любовта

е единствено любов, и болката от любовта е единствено любов.

Любовта не взема под внимание това, което не е и това което е.

Отсъствието издига любовта и присъствието издига любовта.

Любовта се е движела винаги от висина към висина в екстаза и

никога не е пропадала.

Крилете на любовта не са клюмвали с времето, нито са се забавяли за

живот или за смърт.

Любовта е унищожила себе си, съединявайки себе си с онова, което не

е себе си, така че Любовта да диша Всичко и Нищо в Едно.

Не е ли така?… Не?…

Тогава ти не твориш загубен в любов; не говориш от любов.

Любовта Винаги е Раждала: Любовта Винаги се е Утвърждавала.

……………….. Може би: Аз го пиша, само за да напиша Нейното име.

29

ЮЖНИЯТ КРЪСТ

Любов, аз те обичам! Нощ, нощ, покрий ни! Ти твориш нощ,

О моя любов; и това не са звезди, но твоите очи.

Тъмна нощ, сладка нощ, толкова топла и при все това,

толкова свежа, толкова ароматна и при все това

толкова свята, покрий ме, покрий ме!

Нека престана да бъда! Нека бъда Твой; нека бъда Тебе;

нека бъда нито Тебе, нито Аз; нека бъде любов в нощта

и нощ в любовта.

N.O.X. нощта на Пан; и Лейла, нощта пред Неговия праг!

Алистър Кроули – от Книга на Лъжите

Простотията и животното във вас

Върнах се от България преди няколко дни.
Няма да разказвам впечатления.
Винаги ще съм Българин, винаги ще Обичам България, но вече, или поне за сега не ми се живее там.

Не искам вмирисаният на пот таксиметров шофьор да ми казва, какъв цепеняк е жена му.
Не искам да слушам колко лоши са ни политиците.
Не искам да гледам шоуто на Слави и две танцови състезания по две телевизии.
Не искам да щрапам в локвите по пешеходната алея на Лъвов мост.
Не искам да виждам Ферари, паркирало върху тротоар с липсващи плочки.
Не искам да слушам нечленоразделните звуци на мутрата от съседната маса в кафенето.
И не искам да изреждам всичко, което не искам…

Сигурно и вие, които живеете в България не искате много от изброените и не изброени простотии.
И много от вас вече са ме критикували и ще продължават да ме критикуват, че съм напуснал България и с това съм допринесъл за състоянието в което сега я виждаме.

Трябва ли да кажа, че ако си бях останал в България, нямаше да допусна това падение
Знам бе, ще ми кажете, че ако всички си бяха останали в България, щеше да е по-добре.
И това ще е признание, че в България са останали некадърниците.
Аз не мисля така, но ако ме обвинявате, че съм напуснал България, точно това правите – самопризнание в некадърност.

Както и да е…
Тази писаница е за друго.
Иска ми се да си излея мъката от простотията българска.

В последните двадесет години интелектуалното ниво на България така е паднало, че вече започвам да тъгувам по комунистическото образование и култура.
И това го казвам съвсем сериозно.
Ако сте под тридесет годишна възраст, нямате право да оспорвате разочарованието ми.
И точно двадесет и няколко годишни младоци оформят българската “интелектуална” среда и духовни ценности с писания като “За порното и от мен…”
Прочетете го.
Съжалявам, че правя реклама на един шибаняк (мога да ползвам подобно определение за любител на порното), но ми се иска да видите до къде може да стигне овче-мисленето на българина.
Прочетете и коментарите, и моят разговор с него.

Ще разберете как ниската култура и интелектуална импотентност преобръщат с главата надолу толкова елементарни разбирания като “добро”, “лошо” и тяхното съжителство в нашия живот.
Ще видите как криво разбраната свобода може да накара човек да се чувства горд от животинското в себе си.

И сега, мили приятели, и вие шибаняци, смотаняци, простаци и всякаква измет, кажете ми, хора ли искате да бъдете или животни?
Овце ли сте, които се повеждат по най-тъпата манипулация, или сте интелигентни същества с морални и духовни ценности?
Кое ползвате за мислене – главата си или онова между краката ви?
Щото измежду краката ви извира простотия, пошлост, кич, простащина, сласт…
Пътят до онова място (между краката) трябва да минава през сърцето, за да се превърне в акт на съкровено тайнство между двама.
Да стане тайнство на плътта, което довършва връзката между две души, копнеещи една за друга, жадуващи една друга, както се жадува живота.
И тогава тайнството на плътта, оплодено от душите ви, ще роди близост, щастие, живот, Бог във вас.

Някои биха поставили срещу думите ми клишето “Всички сме животни”.
На тях ще кажа: мили животинчета, аз отдавна не съм животно.
И вие може да изгоните животното от себе си, ако не му слугувате и ако не го храните.

Един мой събеседник ме нарече мизантроп.
Не съм.
Не мразя човека.
Мразя животното в него.
Човек без животното си е Бог.

Честит Празник на Поезията и Музиката

1-ви Октомври – Празник на Поезията и Музиката
Честит Празник, Българийо! – Поезия и Музика за Душата ми.

—

Преди десет години, през 1999-та, годината на многото девятки, прописах поезия, след двадесет годишно прекъсване.
Събудих се с едно стихотворение, което уж беше мое, а всъщност усещах като подарено ми от друг.
Записах го и дълго време не смеех да го покажа като свое творение.
По-късно (доста по-късно) го публикувах в Интернет като:

Обещано Завръщане

Пристигнах.
Ето ме.
Пътувах дълго, дълго…
Пътувах през морета и гори,
пътувах през зелено и сахарено,
понякога в душите ви дори.

Пристигнах.
Ето ме – Далечно Обещание…
Ах, колко бързо времето лети!
Отца ми казва:
ВСИЧКО е ПРЕМЕРЕНО,
И ме напълни с вашите мечти.

Пристигнах.
Ето ме – Необходимо Връщане…
Как бавно, бавно раната кърви,
Олтарът ви е като гара чакаща,
А Пътникът към Себе Си върви.

Пристигнах.
Ето ме.
Добре дошли.

—

И понеже съм музикант по образование, този ден е изцяло и мой празник.
Поздравявам всички Българи и Българки с една Българска песен.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Тъжно

Тази снимка много ме натъжи.

Източник

Клише

Сигурен съм, че всеки би могъл да изброи десет начина да забогатееш, и никой не би видял клише в тази моя сигурност, но “Десет начина да забогатееш” е тъпо клише, когато е поставено като заглавие на статия.

Хиляди мъдреци са изрекли хиляди мъдрости, но когато един простак постави пет от тях в един “свой” текст, мъдростите се превръщат в клише.
Дори не е задължително да е простак.
Всеки би могъл да произведе клише, в опитите си да бъде творец с чужди или обществени ценности.
Клишето не е в израза, а в неумението да го ползваме с истинската му стойност.
То (клишето) е като израз поставен на най-удобното място върху интелектуалната ни етажерката.
Най-често там се пресягаме и най-често него ползваме.
Става навик, на който не обръщаме внимание.
Нещо като да си бръкнеш в носа или да си изкараш гащите от задника, докато се обясняваш в любов.

Клишето не е само израз.
Клишето е и отношение, лично самочувствие, реакция.

Клишето е изричане на мъдрости, които не отговарят на личното ти отношение, духовни и морални ценности.
(Думите на Исус в устата на Джордж Буш са клише.)
Не бихме имали клишета, ако простаците не цитираха мъдреците.

С това се надявам да допълня (или поправя) Пламен в неговата статия “За клишетата и духовният онанизъм”

Аз съм ви приятел, вие не сте.

Твърдението в заглавието е валидно за 90% от моите приятели.
Аз съм 100% приятел, но само 10% от онези на които съм приятел ми отговарят със същото приятелство.

Ей сега ще ви кажа какво имам предвид.

Ето, да кажем, ние сме приятели.
Вие сте ме харесали от няколкото разговора или мои писаници, които сте прочели.
Пили сме и сме яли на една маса и сме си допаднали по всичко до което сме се взаимо-докоснали.
Приятели!
И един ден, когато си мислите, че сте стигнали до висотите на своите интелектуални или духовни ценности аз ви приземявам не, ами ви разбивам долу в пустинята на вашето невежество с една дума “СМОТАНЯК”.

Аз знам сега какво си мислите.
“Как ти може да знаеш за моето невежество, бе-е-е-е!? Ами ако ти си невежият смотаняк? А?”
И вече не сте ми приятел/ка.

Но аз не съм се отрекъл от вас.
Аз съм същият приятел, който толкова харесвахте преди да станете смотаняк.
Ако съм ви приятел, то е защото не сте били смотаняк.
Аз не уважаваам смотаняците.
И когато един ден видя, че се превръщате в такъв, аз искам да спася приятеля си, и ви казвам:
“Виж какво приятелю, превърнал си се в смотаняк. Върни се към себе си.”

Е, не винаги така пряко го казвам, но “приятелите” много точно ме разбират.
Уви, не така точно реагират…
Не знам защо така се получава.
Всъщност знам, но не ми се иска да е така.
Явно смотанякът преобладава в 90% от онези на които съм приятел и най-естествената реакция е тази на смотаняка; обида, спорове, скандали, заклеймяване, отричане от “онзи, който мислех, че ми е приятел”.

Сигурно си мислите, че имам конкретен повод за тази писаница.
Не, нямам, но ако 90% от приятелите ми са смотаняци, аз живея всекидневно с рискът да бъда отречен.
Много е трудно да живееш с приятели, които са потенциални смотаняци и които всеки момент биха се отрекли от теб, защото си искал да ги спасиш от невежеството в което живеят.

Ще ви кажа един признак по който да измерите своето невежество.
Ако тази писаница ви се струва обидна, вие сте невеж смотаняк.
Обидата е най-доброто мерило на невежеството.
Обидата идва от гордостта, от неспособността на егото да приеме своето несъвършенство.
А какво по смотано от ГОРД ЧОВЕК?
И преди да започнете спор за стойността на човешката гордост, помислете си за стойността на човешкото смирение.

Мили приятели, не бъдете смотаняци.

Приятелството е като златото.
Можеш да го загубиш всеки момент, ако човекът, който го държи се отрече от теб.
Ако вие държите в ръцете си това злато, обичайте човекът, който рискува да го загуби, посочвайки слабостите, грешките и невежеството ви.
Този човек държи вашето злато.
Не се отричайте лековерно от него.

А онзи, който си мълчи и се съгласява с вас в невежеството ви, не държи злато, а мръсотия, която ще ви изсипе, когато се насити от златото ви.

Простота, Простотия и Съвършенство

Простотата е Съвършенство.
За разлика от Простотията, която простаците са усъвършенствали до непоносимост.
Ама ние не сме простаци (поне не всички от нас) и се радваме на Простотата, както простакът се радва на кича.
Затова днес реших да зарадвам себе си и вас (които не сте прости) с новото външно оформление на моето списание.
Харесва ли ви, а?
Хе-хе
Знаех си аз…

Липсва ми Простотата.
Мно-о-го ми липсва.
Все по-често си мечтая да се замъкна на някое пусто и незнайно място, където да съм сам със себе си, с Простотата и в краен случай с жената, щото ще ме ревнува, ако съм сам.
О, жените много ревнуват, когато мъжът остане сам със себе си.
“Защо така се е вглъбил? Какво толкова намира в себе си, което аз нямам” – мисли си жената.
А мъжът си мечтае да не си мисли за нищо.
Даже и за нищото ако може да не мисли, ще е най-добре.

Поне си намерих нов Прост дизаин за моето списание.
Като ми се прииска Простота, ще си пусна компютъра, ще вляза в Интернет, ще си отворя списание и ще си го гледам на простичкия си, 1 метър и двайсет и седем сантиметров монитор.
От време на време ще поглеждам във Facebook, където имам около 120 приятели, от които нито един не се има за простак и ще се радвам на Простотата им.
RSS четецът (Google Reader) ще ме подсеща от време на време, че светът още не е опростял и все още живее своят засукан, пълен с новини живот.
Ще прочета някоя простотия и ще се развеселя (или натъжа).
Шефът ще ми звънне и ще ме попита защо не чува машините в работилницата да бръмчат, а аз ще му кажа, че съм на цокалото в тоалетната (how simple is that!), и няма да съм го излъгал, защото простотията ми разваля стомаха и ме гони до клозета.
Обичам клозета.
Там съм сам със себе си и с миризмата си.
И се сещам, че не всичко на този свят е “цветя и рози” (кой простак е измислил този тъп израз?)

Липсва му Простота на този свят.
Чудя се, как от такъв Прост (Съвършен) Бог се е пръкнал такъв сложен просташки свят.

Господи, Опрости Душата ми!