Труден

много труден...

Дико (за Любовта)

Дико беше потънал до гуша в лайна.
Буквално.
И ако дворният клозет на родната му къща в Дренково бе по-дълбок, отдавна щеше да се е налапал с лайната на цялата си рода.
Опипа гредата пред себе си. Не изглеждаше прогнила. Надигна се, прихвана я здраво с хлъзгавите си ръце и хоп, метна се по корем върху нея и повърна.

Душ.
Големият варел със слънчева вода бе предвидливо поставен до клозета.
Не от опасения, разбира се.
Щото преди тридесет години гредите на клозетния под са били пропити не с пикня и ляйняни изпарения а с ароматна смола.
Било е клозет за чудо и приказ.
Със сандъче за вестници и метличка в ъгъла.

На последното сапунисване водата свърши.
Изтри сапуна от себе си и се метна в лехата с мерудия.
Гол.
Изпразни дезодоранта, изплакна се на чешмата и легна на плочника пред къщата.
Нямаше как да знае дали миризмата е изчезнала.
Трябваше някой друг да му каже, но в обезлюденото село имаше само един луд, който миришеше на клозет и без да е падал в него.

Смееше се.

„Любовта, татковото е на село.“
С тези думи преди седем години баща му довърши бутилката с ракия.
Първата чашка бе за политиката, последната за любовта.
На село…
Точно тези бащини думи го бяха накарали да пропътува рано сутринта дългите километри от града до родното село.

Смееше се през сълзи.

***
Какво по дяволите…!?
Стан се дръпна от клавиатурата с погнусено втренчен поглед в монитора на компютъра си.
Трябваше да пише разказ за любовта.
Рози, детелини, червено, бяло, черно… малко златно жълто…
К‘во е това лайняно начало!?

„Любовта, татковото , е като безлюдно село. Далеч от хорски погледи, желания и страсти.“
Това беше краят на онзи разговор.
Не, не…
Имаше и още нещо.
„Тиха и празна, като аромата, носещ изплъзващ ни се приятен спомен за детство.“
Нещо такова беше.
Стан погали клавиатурата на компютъра.

***
Дико се изправи и погледна към клозета.
Малка къщичка с прогнил под и лайна до гуша.
Вън от него, празно и тихо село.

- – -

Мисля това да бъде първият от поредицата “Разкази за Дико”, която смятам да пиша заедно с “Приказка за Градината”.
Обещавам не всички да са така смрадливи и дори бих приел предложения. В какъв разказ искате да изпратите Дико?

19 април 2010 | | Проза | View Comments

The speed of light for different observers

I don’t understand people’s logic
When it comes to the logic of someone as “genius” as Einstein I am speechless.

Here is a very simple way to show that Einstein was wrong in his assumption that the speed of light in a vacuum is the same for all observers, regardless of their relative motion or of the motion of the source of the light (WTF!?)
The following simple thought experiment is built exactly on this postulate.

Is the speed of light the same for all observers?

Imagine a train-car, moving with constant speed in right direction.
At the back of the train-car is attached panel which sticks outside for better visualization of the experiment.
In the front side of train-car we place an observer A facing the light source.
Прочети до края »

26 март 2010 | | Контра | View Comments

Опит за въоръжен грабеж у дома

Да-а-а…
В Южна Африка да ти влязат бандити в къщата, докато гледаш телевизия или вечеряш със семейството си е нещо нормално.
Случи ми се и на мен.

Седим си с моята съпруга на канапето и гледаме филм.
20:20 часа вечерта е и вратата на патиото е широко отворена.
Кучето излая стръвно отвън и в следващият момент двама черни мъже се появиха на вратата.
Единият с пистолет, а другият, който вървеше напред с голям водопроводен ключ в ръката.
Прочети до края »

17 март 2010 | | Лично, Умуване | View Comments

РАСИЗЪМ

Когато преди петнадесет години пристигнах в ЮАР, попитах един българин, кое е най-лошото в тази страна.
“Ще си имаш работа с черни” – бе отговорът му.
“Не съм расист” – засмях се аз.
“Знаеш ли каква е разликата между расиста и туриста в ЮАР” – засмя се на свой ред приятеля.
“?” – повдигнах рамене в знак на невежество.
“Две седмици” – бе отговорът.

Приех го като виц, до момента в който трябваше да си имам работа с черни.
Не, не станах расист след две седмици.
Дори и след петнадесет години не съм станал такъв.

В Уикипедията попадам на страницата, която ни обяснява какво е расизъм:

Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че човешките раси имат физиологични особености, които предопределят тяхната култура и способности. Обикновено расизмът включва идеята, че една раса е по-висша и има правото да управлява и доминира над другите.
Прочети до края »

20 февруари 2010 | | Умуване | View Comments