Труден

Труден, много труден...

За мен, за човеците и за разочарованието

Не съм писал отдавна в списанието си.
Оправдавах се със заетостта си. Много работа, обещания, ангажименти…
Днес като си помислих няколко минути, ми светна, че цялата ми тази заетост е всъщност бягство от прозаичната човещина.

Човек е много прозаично същество.
А когато се прави на душевно и интелектуално извисен, човек е просто… просто… ПЛАГИАТ.
Да!
Повечето човеци (хората са само 1%) имат представа за ценностите и душевността, от книжките прочетени между две кюфтета.
“О-о, колко красиво (или точно) го е написал! – мисли си човечецът – Все едно, че аз съм го казал(а)”
И става душевен плагиат…

Човеците даже не могат да се докоснат до посредствеността си.
Клишетата са станали удобни кресла от които човеците самодоволно оглеждат околността.
За тях няма вътрешност, а само околност.
Всичко е ОКОЛО тях.
За “вътре” не се сещат, защото там е книжна пустота.
Пустиня от думи, папагалски заучени и поставени между златните корици на невежеството.

Стиховете се пишат с малки букви и няколко запетаи.
Прозата е бълвоч, подправен с непознати чуждици и жаргон, който днес е белег за интелигентност.
“Креативността” на помиярите…

Вече не мога да прокарам граница между доброто си и лошото настроение.
Забил съм се в дърводелството, защото дървото има характер интересен за общуване.
И няма его, и не говори (простотии), и се подчинява (до някъде) на логиката и красотата.

Една “приятелка” от Facebook обяви, че ще трие приятелите си (!)
Даде им шанс да защитят “приятелството” си…

“Идиокраси” е много добър филм.
Случва ми се всеки ден.

Получавам нежелани писма в които ми предлагат по-голям пенис, по-големи цици, намалено тегло, дипломи за висше образование, страхотен секс (и хапчета за секс), евтини джунджурийки, пиратски програми, опрощение от Бог, биснес успехи, загриженост за моята сигурност (в Интернет и в живота)…

Продават се любов, загриженост, съпричастност, приятелство, съпружество.
Можеш да си купиш успехи. Всякакви.

Не ми казвайте, че ме разбирате!
Ако някой от вас усеща написаното като свое, или е плагиат или е Аз.
На останалите предлагам РАЗОЧАРОВАНИЕТО от мен.
Ако го приемете, не сте Аз.

П.П. Не! Не съм “мръднал”. Болестта е във Вас.

Нели в градината

Нели градинарства с голямата лъжица (вижте дясната ръка)

Помияри във Facebook

Ако сте влизали поне веднъж във Facebook, няма начин да не сте забелязал простотията, която го залива във формата на всевъзможни олигофренски викторинки (quizzes), с най-невероятни въпроси и отговори.
За нас Българите тази простотия доби окончателно олигофренски вид, с ползването на латиница, в тези “високо интелектуални” бисери на ученическия кич.

Съвсем по български: “ако ще е гарга, рошава да е” (ако ще сме помияри, най-миризливите да сме)
Най-разочароващото е, че доста “българи” не се притесняват да са помияри, да участват в тези викторинки и да разгласят резултата, изписан на латиница.

Картичка за Коледа

Днес получих коледна картичка.
Не е ясно чия е заслугата за получаването на тази картичка с осем месеца закъснение.
Африканските пощи са много зле.
Google на два пъти се опита да ми прати чек по пощата и накрая се отказаха.
Нашите УМНИ черни братя като видят чек в писмо много се разстройват, че не могат да го осребрят и просто “загубват” писмото.
Друга причина просто не мога да се сетя.

Не ми е ясно обаче, как може да задържат коледна картичка с осем месеца.
А може би Бълграските пощенски работници са решили да получа картичката през тукашната африканска зима, та са я забавили малко.

—

Все пак искам да благодаря на подателя.

Благодаря ти Пламенке, че никога не ме забравяш за Коледа, за именния и за рожденния ми ден.

Как да си прехвърлим domain email в Google?

Скоро прехвърлих цялата поща на truden.com в Google, и понеже се похвалих, доста хора ме попитаха как съм го направил и лесно ли е.

За мен беше лесно.
Как да го направите вие?
Прочети до края »

Африкански майки

Днес излизах с колата от фермата (в Йоханесбург) и току до портата срещам две черни жени.
Кимам им през прозореца на колата докато се разминаваме и в главата ми тутак си ми се отваря мъъъъъничка мисъл, като в медитация. Нали знаете, изведнъж хоп! чужда мисъл в твоята глава…
Та мисълта беше “Български жени”.
От де накъде пък африканските жени ще ми припомнят за Българските жени.
А де…

Правя едно кръгче около съседските ферми и пресрещам жените от другата страна.
Спирам колата и се усмихвам срущу тях, щото ако не се усмихвам ще вземат да се притеснят, че този бял мъж ще ги хване в някакво нарушение.

“Абе, гледам ви вас, пък се сетих за Българските жени и искам да ви щракна на една (или няколко) снимки” – казвам им аз.
“Ооо, няма проблем. Снимай.” – отговаря ми едната и намества всичко по нея да е на ред.

И аз снимам няколко пъти, но ви предлагам само две от снимките.

“Та какво си се присетил за Българските жени” – пита ме другата.
Що пък да не си побъбря с жениците викам си.
“Я седнете да ви разкажа” – каня ги на изсъхналата трева край пътя.
А те се смеят.
“Не може, щото трябва да свалим дървата от главите си, а после трябва двама мъже да ги вдигнат. Те нашите мъже край реката това правят, събират дърва и ни товарят.”
“Е, хайде тогава друг път ще ви разказвам, че то е дълга приказка” – измъквам се леко аз, пожелавам им приятна разходка и запрашвам по своите си мъжки задачи.

Помиярски език от Netlog

Откривам нов раздел в моето списание и го именувам “Българи помияри”

Помиярите са един сорт кучета (и хора) дето ровят из чуждите кофи за боклук и си вземат къде каквото им хареса.
Ако не сте помияри, знаете, че всичко, което е в кофата за боклук е без стойност (за изхвърляне), но ако сте помияр ще кажете “НЕ! В чуждите кофи за боклук има много полезни неща.”

Та, ето ги първите помияри: http://bg.netlog.com/
Тия помияри от няколко месеца ме тероризират с покани да се запиша в техният NETLOG.
Е, най-накрая се записах, че да ми мирне главата и за да разбера, че съм попаднал между кофите за боклук, където освен ненужни неща и помияри можеш да срещнеш и свестни хора, които се вмирисват на помия в това мръсничко място.

Защо ми е такова мръсно отношението към нещастните помияри, ли?
Ми защото почна да ми се вмирисва душицата между умници, които ме карат да Shout-на на приятеля.
Умирисах се на помия от място в чието МЕНЮ има “Лог”, “Брандове”, “e-mail”, “регистрация”, “ЯКИ събития”, “акаунт” и какви ли не помиярски лакомства.

Благодаря ви NETLOG, но вие не сте кухня по моя вкус.
Съветвам ви да съберете помиярите, които са ви превели МЕНЮТО и да им кажете, че някои български псета все още държат на авторитетният лай и не обичат да се хранят с помията от чуждите кофи.

С Неуважение: Бау-Бау-ауууу…