Труден

Труден, много труден...

Десет начина да съберем почитатели

Как да съберем почитатели с нашия блог?

Думата “опонент” е бъдеще време на “почитател”.
Всеки посетител е ваша сбъдната мечта – блогът ви е четен.

1. Ползвайте блок от сорта “Цитат на деня” (или “мъдрост през вековете”). Всички обичат да видят своята интелигентност в чуждите мисли. Това най-вече се получава ако цитатите са от много известни личности и са много лесни за разбиране.

2. Отворете една тема “Вашият девиз”. Всички обичат да си измислят девизи, когато някой ги пита за такъв. Девизът показва най-високите лични ценности с най-малко думички (което също трябва да показва интелигентност). Покажете колко сте очаровани от всеки девиз.

3. Отворете тема “Нуждая се от вашата помощ за…” (измислете си нещо). Хората обичат да помагат, особено ако това не им бърка в джоба. Покажете колко сте благодарни за оказаната помощ.

4. Хората обичат да спорят. Дайте им тема за спор в която ВСИЧКИ да могат да покажат своите интелектуални качества и духовни ценности. Хомосексуализма е добра тема. Не вземайте ничия страна, или бъдете на всички страни.

5. Когато спорите, не поставяйте под съмнение духовните ценности на своя опонент. Човек е склонен да признае “аз може да съм глупав”, но никога не се съгласява, че е помияр без ценности.

6. Ако видите, че опонента ви губи в спора си с вас, веднага кажете “това е само мое мнение и не претендирам да съм авторитет по въпроса”. Това леко отстъпление не е загуба за никого.

7. Ако видите, че губите в спора, веднага кажете “това е само мое мнение, но виждам, че вие сте голям авторитет по въпроса“. С това леко измъкване печелите великодушното снизхождение на бъдещият си почитател.

8. Когато обсъждате високи лични ценности, никога не казвайте АЗ. Печелившето е НИЕ.

9. Не предлагайте помощ, освен ако не ви я поискат. Хората не обичат другите да ги приемат за неспособни неудачници, предизвикващи съжаление.

10. Вие сте много задължен (за) и поласкан (от) вниманието.

БОНУС(поощрително): Не се приемайте твърде сериозно. Винаги може да бъдете осмян.
БЕЛЕЖКА: Ползването на мъжки род в тази писаница не е неуважение към мъжете. И аз съм мъж.

За днешният ми РАП ден с Маниака

Днес ми върви само на РАП.
Първо пуснах оная кратка писаница за произхода на рапа и от там кат са почна, цял ден само Маниака ми се явява на новините.
Мноо кофти се получи с т’ва момче (ама дано да не е вярно, де).
Как мо’е да го прецакат така в началото на политическата му кариера.
Искам да кажа, как може да прецакат така политическата кариера на най-шибано кулърския рапър в България.
Фак, мен…

И както се бях ядосал на българските политически акули и нагаждачи, отидох да се куулна в творческия сайт на Маниака.
Пичът си е творец отсекъде.
Само две неща прочетох от него, шото другите са скрити от смотаните плагиати, ама се вижда и без да си хай, че е поет и музикант и в оная работа.

Его, глей тука:

Припев:
Искаш ли даси Gangsta Gangsta
Можеш ли да си Gangsta Gangsta
Трябва ли да си Gangsta Gangsta
Нии не сме ли Gangsta Gangsta

А?
К’во ша каете?
Или т’ва:
Прочети до края »

От къде произлиза хип-хоп музиката?

Преди време в моето списание в Truden Web Site публикувах малка статия за хип-хоп музиката.
хАмериканците създадоха поредния мит за своята “култура” – хип-хоп музиката идвала от Африка.
Загубил съм най-вероятно над 50 часа из Интернета, в търсене на музикални примери за Африканска музика, която би могла да бъде основа за произход на хип-хоп музиката.
Не намерих.
Затова пък намерих няколко Румънски примера от тяхната фолклорна музика.
Чуйте ги и кажете дали има някакво сходство с хип-хопа.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Горното изпълнение е част от едно парче на румънски цигански състав – Fanfare Ciocarlia, които предполагам, че имат нещо общо с българските цигани, защото думата “събири” в песента се ползва като “да събере“, което си е Българска дума и не се ползва в Румънския език.

——————————–

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Много стара народна песен, която е пята мно-о-о-ого преди хип-хоп музиката да се появи.

——————————–

Много старо изпълнение на “циганската кралица” Ромика Пучеану

———————————

ИМАМ ЕДНА МОЛБА: Моля ако намерите пример на Африкански фолклор от който би могло да произхожда хип-хоп музиката, пуснете го в коментарите на тази писаница.
Ако намерите други подобни примери от Балканската музика, моля ви, споделете ги.

Приказка за Градината (10) – за тополата

Мили дечица,
Когато тази серия на приказката бе разказана за първи път пред приятелчетата от Truden Web Site, тя закъсня мно-о-о-го дълго.
Приказките може да закъснеят, отложат, задържат, забавят или обстоятелствено да се предвидят за по-късно време.
Но вие няма да се притеснявате, ако за известно време не виждате следващата серия на приказката.
Всичко е (пред)видяно.
Приказката също.
Което значи, че и вие ще я видите.

Ето сега виждате десетата серия, ама да не си мислите, че единадесетата трябва задължително да дойде утре?
Не, тя може да дойде вдруги ден, или в друг ден, но задължително (непременно, при всички случаи, винаги, сто процента) ще дойде.

* * *

В селото, където Бог учителствувал имало един луд.
Никой смеяч досега не е намерил корена на думичката “луд”.
И то е много естествено, защото лудостта няма корени.
(Питайте психиатрите)
Лудият е като пух от топола.
Нежен и ненужен.
Прочети до края »

Социалната мрежа като помощник на SEO-то

Тази писаница е САМО за онези мои приятели и посетители, които си имат лични Интернет места и се чудят защо никой не ги посещава. Ако не сте от тях, може да разгледате нещо по-интересно в моето списанийце.

Тази писаница няма нищо общо със SEO, ама се надявам Google да не го разбере.

Както забелязвате, “Трудния блог” изглежда пренаситен от допълнителни начини да се включите в разговорите, хвалбите и простотиите на неговите страници.
Може да се регистрирате по обикновения начин, да ползвате Facebook, сметката си, или тази на Google, да ме преследвате по петите чрез RSS, който без бой предоставих на Feedburner, както и да ме следите от близо чрез Facebook или Google reader.

Защо така стръвно съм се спуснал връз тези гиганти на социалната мрежа?
Щото не разбирам много от SEO.
Да, добре ме четете.
Ако не знаете как да изкарате своя Weblog на по първите места в резултатите на Google и другите търсачки, опитайте се да създадете мрежа, която ще ви популяризира, даже по-добре от всяка търсачка.

Идва времето, когато нашите компютри ще са мрежови терминали.
Тежките няколко тона операционни системи ще се олекотяват и ще се преориентират към Интернет приложенията, които ще са в основата на нашите Netbooks (мрежови тефтери).
Времето за стартиране на системата ще се намалява, заедно с увеличаването на скоростта и лимита за прехвърляне на информация.

Google създадоха своя Chrome browser така, че да работи по-бързо и по-добре с Интернет приложения, обръщайки се към нишата на Социалната мрежа.
Съвсем естествено е такъв browser (разглеждач) да работи много по-бързо във Facebook, My Space, Dig и всички останали интернет места, нахъпани с приложения.
На същия принцип Google решиха да направят и операционната си система.
В началото насочена към интернет потребителите тя ще се ползва в преименуваните на Netbook пре-конфигурирани notebooks, които не изискват тежка операционна система, поради спецификата на тяхното използване.
Клиента се нуждае от бързо стартираща операционна система, която да го свърже с мрежата.
Там, в мрежата са всички програми от които той (клиента) се нуждае.
В Интернет вече са нашите документи, биографии, фото-албуми, филми, книги, речници, социална среда, работно място, магазини, сателитни карти, банкови калкулатори, билето-продавачници, училища, аптеки… Само легло дето си нямаме там, но пък клавиатурата е удобна възглавница

И щом имаме всичко това в нашия мрежови тефтер, защо да не го ползваме, за да си създадем своя кръг от приятели, почитатели, врагове, завистници, клюкари, подмазвачи, лизачи и плювачи!?
Изключено е да не сте член на някой Web site (Интернет място), като Facebook, Google, My Space или Yahoo. Само тези четири гиганта ви дават почти неограничени възможности за реализация във всяка помислена насока.
Ползвайте ги!

Ако аз имам сметка във Facebook, ще трябва да я поддържам активна, интересна, привлекателна и дури НЕОБХОДИМА за онези, които ме познават и са ми приятели там.
Естествено не мога да пиша и да развличам своите приятели по 24 часа в денонощието и затова когато разглеждам из мрежата, ползвам всяко интересно нещо като трошичка, която да пусна в своя Facebook профил на гладните за забавления и информация мои приятели.
Ако във вашият Weblog ми давате възможността да вляза със сметката си от Facebook, най-вероятно ще се възползвам от тази възможност, защото вземайки участие в интересните дискусии, които предлагате, ще разполагам с възможността да изпращам мненията си и на моята страница във Facebook. Че няма да си губя времето да пиша само за вас, я!
Ще мога да ви добавя като приятел, за да не опускам нищо от интересните нещица, които споделяте, и заедно с това ще съм част от ВАШАТА мрежа.
Винаги когато кажете нещо, дори и да не го прочета във вашия Weblog, аз ще го имам във Facebook.

Ако имам сметка в Google, а вие имате онази джаджа, дето ми позволява да ви следвам в Google Friend Connect, аз ще щракна там, ако сте ми интересен, и всички ваши писаници ще ми се изсипят в Google Reader, защото те са помислили да ми е лесно и удобно.
Даже ако МНОГО ми харесвате, може и приятел да ви направя и тогава съвсем не можете да се отървете от мен. Ще стана част от ВАШАТА МРЕЖА докато смъртта ни раздели.

Всеки един от тези гиганти на социалната мрежа разполагат с онова нещо дето на Английски му се вика API и умни програмисти са ни направили приложения, с които да свързваме нашите блогове с тях. И понеже аз връзвам моя блог с Facebook (да кажем), и ти връзваш твоя пак там, двамата заедно с един куп други плямпачи се оплитаме като агнешки чревца и създаваме една вътрешна мрежичка, където никой от никого не може се отърва. Ама нали това е целта, без SEO да се намираме?

Не си мислете, че това не е за вас, или че не е толкова важно.
Ако не беше важно, нямаше да си губят времето с него.
Щом ГОЛЕМИТЕ го ползват, ползвайте го и вие.
Не е трудно.
Разровете се, прочетете, питайте, мъчете се.
Ако не друго, поне ще ви е интересно за няколко дни докато се откажете.
Но ако не се откажете, и ако наистина има какво да кажете във вашия блог, ще видите как от ден на ден, без да имате и хабер от SEO, вашето интернет място ще придобива вида на шумно и задимено кафене, докато един ден вие ще станете… ненужен

Къде живея в Йоханесбург

Не е зле да знаете ТОЧНО КЪДЕ съм, че да не се загубите като ми дойдете на гости

Вижте Моят Дом на по-голяма карта

Това е най-тихото и спокойно място на което съм живял през дъ-ъ-ъ-ългият си 52 годишен живот.
Най-големият червен покрив е на работилницата в която дърводелствам.
Мястото се намира във фермерския район на Fourways – известен квартал в Йоханесбург, най-вече с Монте Казино, което се намира на около шест километра от нас.

Естествено, фермата не е наша собственост, а на фирмата за която работя.
Онова, което ме привързва към това място е, че аз и шефа ми го избрахме да бъде закупено, за бъдещия дърводелски отдел на фирмата.
Тихо и спокойно, в ъгъла, където две рекички се срещат и в същото време много близо до основните търговски, бизнес и увеселителни центрове на Йоханесбург.

Ако някога наминете насам, обадете се.
Може и да се намери една стая за няколко дни

Приказка за Градината (9) – как се прави добро

Така-а…
Ето че сме на деветата серия на нашата приказка, мили дечица.
Смехуването е много лесно нещо, и като всички други неща, изисква малко почивка.
Ми да.
Човек не си почива само от трудните, ами и от лесните неща.
Освен това, всички лесни неща, стават трудни, ако прекалено стръвно са спуснеш връз тях.
Затуй, мили дечица, никога не се настървявайте към нищо или срещу нещо.
Ще се уморите много бързо.

Обратно (напред) към приказката.
Тя продължава.

Една нощ, както си спял, Бог чул че някой го вика:
“Господи, помогни ми да правя добро!”
Бог веднага се надигнал в леглото да види кой го вика, ама нищо не видял в тъмницата.
“Бе, я да си легна, па на който му трябвам пак ще ме повика” – помислил си Бог и се шмугнал обратно в леглото.
Естествено, всичко което Бог си помисли винаги се случва.
И той отново чул:
няма да го повтарям – чул същото.
Този път Бог въобще не се надигнал от постелята, ами направо отишъл на място, и що да види – един млад мъж стои на реката и го вика.
Застанал той до него и тихо го попитал нещо в смисъл на “какъв ти е проблема”.
Това много уплашило младия мъж и той подскокнал от изненада.
Огледал се младежът в тъмницата, ама никой нямало наоколо и само буйната река боботела в тихото.
(малко пояснение: естествено, не било тихо, защото реката боботела, но без боботенето си било много тихо даже)
Бог, по принцип (и точно поради този принцип) не бил много внимателен със страховете на хората.
Той и сега не е много внимателен…
“Вдигаш ме по никое време, викаш ме за помощ, а като съм тук, се плашиш” – продумал му току в ухото Бог и младия мъж веднага се проснал по лице на земята.
“Господи, не знаех, че ще ме чуеш” – изрекъл той най-човешкото оправдание.
Прочети до края »