Умуване

Родна реч, тъй чарминг сладка…

"Аве, майна, този лайф е толкова шорт, че ако трябва да едитваме всеки ерор, няма да ни остане време за креация"
Сигурно нещо подобно се върти в главиците на онези, които моделират извайват милата ни родна реч, като език за лапане, а не за творчество и любов. След десетина години езикът ни ще е импотентен безсилен за поетичната душевност на Българина и Българката. Или е обратното, нашата душевност рефлектира се отразява в нашия език.
Дали традиционните враждебни нагласи към не-своето не ни пречат да погледнем с по-други очи на широко навлизащите в речта ни английски думи и изрази и да приемем този процес като естествен? (Павлина Върбанова)
Горната препратка към писаницата на Павлинчето, ме кара да се замисля за мързеливия български интелект ум, който много естествено и удобно побира един голям проблем в едно толкова късо изречение. Защо да се мъчим с езика и да го мъчим, щом можем да го ползваме за къде по лесното му предназначение функция - ГЪЛТАНЕ. Гълтайте каквото ви се подава, и хич и не гледайте с други очи на подаденото. Най-добре си затворете очите и гълтайте. (още…)

Общество

Българско, Българка и Българин с главно Б в Българската граматика

Преди около час създадох във Facebook групата Българско, Българка и Българин с главно Б в Българската граматика Защо? Ако почна да обяснявам за влиянието на писаната реч върху нашето мислене, ще се получи дъъъълга и накрая скучна тема за методите за формиране на морални ценности и ментални връзки в човешкото Прочетете още…

Контра

Да закрием миналото на България

Наближава Нова Година и наред с пожеланията за весело настроение, получавам предупредително размахване на пръст, сочещ назад към не много далечното ни минало. Иво Инджев ме подсети за корабите с бананите и новогодишно поникналите кръчмета, в които можехме да пийнем пелин в пластмасови чаши и да си кажем по някой виц на уше (че това време беше жътва за доностниците). И си викам, мама му стара, и аз като Иво не искам да закриваме България, ама можем поне миналото си да закрием. Ей така, драскаме му една черта на комунистическото си минало и забравяме за всичко лошо, което сме сърбали през онези години. Чакай сега да се сетя какво лошо ще забравим след като му теглим чертата. Малки заплати... ама то и днес не са големи. Малки апартаменти... и днес ги правят същите кутийки. Малка престъпност... Опа-а-а... Грешка. Ниска култура.... Упс... Pak gre6ka. Малко свобода... Тук няма грешка. (още…)

Умуване

Форматиране на овче ниво

[caption id="attachment_646" align="alignleft" width="150" caption="Нова българска култура"]Нова българска култура[/caption]

Форматирането на българското съзнание започва от дребните нещица в езика ни, прехвърля се в културата ни, в бита ни и накрая ни оформя като стадо овце, удобно за всеки пастир и вълк.

Това е втори вариант на тази писаница. Изтрих първият, защото го писах вчера късно вечерта, но на сутринта реших да отложа времето за моето намразване. Какво толкова съм писал ли? Малък цитат от изтритото:
Снимка на Булфото
Музиката е култура, мили ми простако. Тя е израз на социални проблеми, радости и въжделения. Американските негри си имат своите проблеми, стремежи, желания и мечти, които са намерили своят израз в рап-музиката на НЕГРИТЕ. Тя е ТЯХНА "музика". Ти, който плагиатстваш от негрите, се явяваш като помияр, който повръща набързо налапана мръвка. Това повърнатото не е нито твое, нито красиво, нито ценно, нито градивно, нито културно...
Аре сега да почна от начало... Може и да съм скучен за повечето от вас, но искам да си излея болката, та да ми олекне. (още…)

Умуване

България и Африка – Еш-ш, бая еднакви…

ЕднаквиСигурно си мислите, че народите са като личностите, уникални по своему. Аз лично не виждам уникалност в хората. Всички са толкова еднакви, че и народите няма как да са различни. Предполагам, че различните нужди са развили различни умения (и култура, където я има), така, че многото личности да уцелеят като един народ. В Африка, Господ дал достатъчно. Толкова достатъчно, че да развият не умения, а мързел. И ако приемем мързела като отрицателна черта, спокойно можем да кажем, че в Африка Бог е ВИНОВЕН за него. Напоследък се заглеждам и замислям върху живота на черните в ЮАР. Толкова много приличат на нас Българите! Слушам ги като си говорят. Кажат няколко техни си думички и "help me", още няколко думички и "sorry". О, тази думичка "SORRY" много я уважават. Каквато и глупост да направи черният юарец, щом каже "sorry" всичко се оправя... от белия. Белият приема "сорито" на черния като... като... допълнителна работа и гарантирана загуба, НО като задължителна прошка, на първо място. Думичката "сори" винаги е предхождана от африканското "Еш-ш...!", което преведено на Български значи "Еш-ш...!" само че като виновно удивление, от вече безвъзвратно извършена глупост. Цялото възклицание е така: (още…)