Проза

Приказка за градината(5) – за съботата

И Бог решил да починеАз много се надявам, че докато изсмея тази приказка (ако въобще я изсмея цялата), ще престана да се изсмявам грешно. Не че грешното изсмяване е грешно (защото никой не се изсмява грешно), ама води до грешно безсмислене. Ето например, изсмяването „Приказката ще продължи” е в утрешно граматическо време, а утре го няма в приказката от няколко днес. Даже не от няколко днес, щото днес го няма вече, ами въобще(никак, съвсем, изцяло, заникога) го няма. (още…)

Проза

Приказка за Градината(4) – за коренуването на думичките

ГрадинаТака-а-а, ето че отново сме днес. Упс, пак направих грешка... две грешки (за сега) Първо: "Упс" си има много точно българско смехуване - "Хопала-а-а-а...", и не е редно да ползвам думички, чиито чужд корен даже не знам, защото най-вероятно нямат такъв. А пък "Хопала-а-а-а..." е много точно възклицание, макар че може да ползва много "а"-та преди многоточието. Освен това си има и корен - "хоп", което в съчетание с "ала" дава много вярно значение на възклицанието. Гледайте: хоп, ала... А? Усещате ли го? Казвате "хоп", ала не е точно "хоп", и многоточието на края дава едно многозначително уточнение и потвърждение... Хе-хе... Много точно възклицание. (още…)

Проза

Приказка за Градината(3) – за изсмяването

ИзсмяванетоСедял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка... Ето че вече е утре и можем да продължим. "Какво?" - чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее. Смехувам си с него.... Още си смехувам... ОК (това на Български значи нещо като "добре"), ясно... Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог. Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре. Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре. Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре. "Ама утре никога няма да стане днес..." - изсмях му аз. "Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки - ми каза Бог - Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате" Съгласих се че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин. (още…)

Проза

Приказка за Градината(2) – Кога боли?

[caption id="attachment_96" align="alignleft" width="300"]Част от Градината Снимка от ahp_ibanez[/caption] Така-а-а... Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му. Може ли да си представите? - за пръв път Бог казва нещо на смях (както човек казва нещо на глас) В това е една от разликите между Бог и човек: човек говори на глас, а Бог говори на смях. От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в... как да го нарека? "предупредително" настроение. (В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят "заключения", защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно. Край на скобичките.) "Ох, ох... Боли... Махни се от мен!" - връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше. Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно... Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката. (още…)

Проза

Приказка за Градината – Началото

[caption id="attachment_50" align="alignleft" width="225"]Вратата Снимка от wikimedia[/caption] Тази приказка е стара колкото света на Бога. Да-а, Бог си има негов си свят... естествено. Мног-о-о-го стар свят... Всъщност не знам - стар ли е или не е Бог и светът му, защото ако не се е раждал и не умира, как може да остарее Бог. Няма значение. Всъщност, има значение... но няма значение. Та, един безден Бог се разхождал из владенията си и стигнал до една прекрасна градина, в която още не бил стъпвал кракът му. (още…)