Проза

Дико (за Любовта)

Дико беше потънал до гуша в лайна. Буквално. И ако дворният клозет на родната му къща в Дренково бе по-дълбок, отдавна щеше да се е налапал с лайната на цялата си рода. Опипа гредата пред себе си. Не изглеждаше прогнила. Надигна се, прихвана я здраво с хлъзгавите си ръце и Прочетете още…

Проза

Приказка за Градината(2) – Кога боли?

[caption id="attachment_96" align="alignleft" width="300"]Част от Градината Снимка от ahp_ibanez[/caption] Така-а-а... Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му. Може ли да си представите? - за пръв път Бог казва нещо на смях (както човек казва нещо на глас) В това е една от разликите между Бог и човек: човек говори на глас, а Бог говори на смях. От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в... как да го нарека? "предупредително" настроение. (В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят "заключения", защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно. Край на скобичките.) "Ох, ох... Боли... Махни се от мен!" - връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше. Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно... Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката. (още…)

Проза

Приказка за Градината – Началото

[caption id="attachment_50" align="alignleft" width="225"]Вратата Снимка от wikimedia[/caption] Тази приказка е стара колкото света на Бога. Да-а, Бог си има негов си свят... естествено. Мног-о-о-го стар свят... Всъщност не знам - стар ли е или не е Бог и светът му, защото ако не се е раждал и не умира, как може да остарее Бог. Няма значение. Всъщност, има значение... но няма значение. Та, един безден Бог се разхождал из владенията си и стигнал до една прекрасна градина, в която още не бил стъпвал кракът му. (още…)