Логика и Психология

Из “Трудни Разговори” (Стойността на Смъртта)

Започнах книга с работното заглавие "Трудни Разговори", та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа. Чете ли се лесно и поддържа ли интереса. Приемам всякакви критики и предложения :) И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са "атеистът" и "мъдрецът"? Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден ;) *** „Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът. Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще. И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще. За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства. Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана: „Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея. Обърна се към атеиста и попита: „Какво за смъртта? За моята или за твоята?“ „Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха. „Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна. Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“ (още…)