Проза

Приказка за Градината (16) – за Хората и човеците

[caption id="attachment_1275" align="alignleft" width="200" caption="Ан, името на Първия"]Ан, името на Първия[/caption]Здравейте мили дечица. В днешната приказка ще разберете, защо някои от вас са Хора, а другите са човеци. - - - Преди мнооого много години нашата България била мнооого много голяма държава. Границите ни са се разливали по далечни земи и са носели животворна влага на жадните за знание варвари и диваци, които днес владеят света. В онези далечни години, мили дечица, името БЪЛГАРИЯ е било име на Мъдрост, Мощ и Добрина. Толкова мъдри са били Българите, че когато Кирил и Методий измислили букви за славяните, Българите казали: "Абе така и така живеем с неграмотни славяни около нас, що да не вземем тия букви и да им ги набием в главиците руси". И взели Българите славянските букви и ги дали на Сърбите (та да им е лесно да псуват на хартия), на Румънците (които по-късно решили, че на romani не им отива славянско писмо), на Русите (за да си направят етикети за водката), на Украинците и Казаците, та да пишат писма до султана, и на всичките там славяни около Русия, та стигнали чак до Монголия даже. По-късно пак Българите запознали всички славяни с Бог, като им пратили хора и книжки, които да разкажат за Отца, Сина и Светия Дух, ама това е друга приказка. (още…)