Труден » закон за електронните съобщения

Защита срещу ЗЕС

Труден — Mon, 04 Jan 2010 21:39:23 +0000

Как да се защитим от следенето на трафични данни

Подобни писаници

Здравей, Бойко! Рапорт даден!

Труден — Wed, 23 Dec 2009 16:31:43 +0000

В помощ на ЗЕС

Здравей, Бойко.
Здравейте скъпи полицай и престъпници, наместили се в полицията.

След приемане на ЗЕС (на първо четене) се чувствам отговорен за вашето спокойствие и професионализъм.
Аз съм примерен гражданин, но ако някога кривна от правия път, ще ви е трудно да ме хванете ако не знаете нищо за мен, та затова реших да рапортувам за местоположението си, и по всички останали точки от Закона за Електронните Съобщения.

Живея ето ТУК.
Най, често съм във всекидневната стая малко в дясно от синият маркер (след чупката)
През деня съм в голямата сграда (най-голямата) и дърводелствам.

Нямам домашен телефон, но имам два GSM-a (за да ви е по-лесно).
Единият от тях съм приготвил специално за вас (076-999-999-0 кодът на ЮАР е 27)
Ако ви е труден, ще си взема един само с девятки.
Ако трябва и кодът на ЮАР ще променим на 99, за да изловим всички престъпници.

Шофирам два автомобила, Фолксфаген Голф и Опел Кадет (и двата са червени, за да ви е лесно).
(Съпругата ми шофира бял автомобил (Рено Клио), ама тя не е опасна, и я държа изкъсо под око.
Ако нещо сгафи, първо на вас ще кажа.)
Когато бързам или очаквам да ме гонят (прстъпници), излизам с Опела, щото е 2 литра и е със специално подсилен двигател за рали.
Ама рядко карам като на рали, за да ви е по-лесно и да не ме изпуснат специалните разузнавателни средства.
Ако мислите да ме преследвате, обадете ми се, за да изляза с Фолксфагена.

Верен на съпружеската клетва („докато смъртта ни раздели“) все още живея със съпругата си Анелия Енчева Сисоева.
Спим в една и съща спалня, точно под синия маркер на картата.

Имаме си един вълк, една котка и един папагал, който обича да имитира полицейска сирена и жена ми.
О, да не забравя, че имитира всичките ми GSM-и, и ако чуете позвъняване, може да е Уили (папагалът).

Рядко излизам от дома, но ако забележите, че ме няма, търсете ме по N14 , N1, M1 или в Northgate и Fourways (там развличам жена си с пазаруване)

Ползвам Vodacom безжичен модем и IP-то на проксито е 41.26.5.78
В Интернет съм често, но за малко, щото имам 3GB лимит.
Между другото, не е лоша идея полицията (ГЕРБ) да ограничи българските потребители с някакъв лимит, за да не върлуват безконтролно в Интернет.
За помощ и консултации се обърнете към правителството на ЮАР.

За друго не се сещам, но вече ми имате телефона и може да звъннете с въпросче(та) или просто така, за проверка.
Весела Коледа и успех в подготовката на референдума.
ГЕРБ дължи това удоволствие на Волен и надявам се, че ще му отговорите със същото стройно и единодушно гласуване.
Иначе моментално ставате опозиция на опозицията.

Хайде, че трябва да ходя до тоалетната (срещу спалнята за гости, в ляво от стъпалата)

Ваш послушен:
Николай Димитров Сисоев (Симеонов до 1975)

Подобни писаници

Заблуди и манипулации по Закона за Електронните Съобщения

Труден — Sun, 13 Dec 2009 21:15:18 +0000

С Любомир Сирков водим един вече доста дъ-ъ-ъ-ъ-лъг разговор за Закона за Електронните Съобщения.

В спора ЗА и ПРОТИВ този закон, в този му вид, се появяват обикновените заблуди и манипулативни елементи.
Преди да започнете да умувате над тази дилема, трябва да сте наясно, че такъв закон третира всички граждани на Република България като потенциални престъпници.
Най-малкото това е доста обидно за нацията и личността.
Всеки закон трябва да изхожда от позицията, че защитава интересите на честните граждани, но ако един закон третира всички като потенциални престъпници, съвсем нормално е да си зададем въпроса, чии интереси ще защитава?
Отговорът е доста прозрачен – на онези, които искат да го въведат.

В писаницата си ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ (ЗЕС) – ЮЗДИТЕ много на кратко нахвърлих евентуалните възможности за непочтено ползване на възможностите, които този закон предоставя.

И сега ВНИМАВАЙТЕ в следното: закон, който създава предпоставка за криминални деяния по никакъв начин не може да ограничи криминалността в една държава.
Такъв закон просто отваря още една вратичка за престъпниците.
И бъдете сигурни, че тя ще се ползва.

Любо контрира това мое предупреждение с факта, че аз също третирам полицията като потенциален престъпник.
Не. Аз показвам създадената предпоставка за криминална вратичка. Естествено е, че престъпници може да има и сред полицаите (и те са хора), и един такъв закон им разширява полето за извършване на престъпление.

Не се залъгвайте, че законът ще направи живота на престъпниците по-труден.
Истинските престъпници ще намерят вратички в закона и в технологичните сентинели на полицията.
Ще пострадат онези, които не са истинският проблем на обществото.
Ще хванат няколко хлапака с незаконни МР3-ки, ще хванат Иванчо, че заплашвал учителя си по математика и още няколко подобни помиярчета.
Но истинската сила на този закон е във възможността да се проследяват сделки, стокови и парични потоци, планове на конкурентни фирми и организации, политически и икономически опоненти.

Ей, не ми казвайте, че никой няма и да си помисли да си резне парченце от тази съблазнителна торта.
И не ми казвайте, че нашата полиция е стигнала нивото, при което може да опази нещо толкова примамливо за престъпния свят.

Животът ви няма да стане по-сигурен. Напротив, всеки момент ще може да очаквате вмешателство в личния си живот.
Всеки момент някой може да дойде и да ви каже: „Знам нещо за теб и то струва толкова пари“.
Всеки момент някой може да научи за политическите ви и кономически планове и стратегии.
И най-важното – политическата опозиция ще има все по-малки шансове пред държащите това мощно оръжие.
Дори и да не стане, създадена е предпоставка да се случи.
А щом един закон създава такава предпоставка, той не работи за честните граждани а за престъпниците.

Любо ще ми разправя, че в Интернета аз нямам свое лично пространство, защото видите ли, то било „виртуално“.
Ще падна от смях.
Виртуален е създаденият Интернет свят в който ние общуваме, но той е точно толкова физически, колкото всяка книга или вестник, в които виртуално живеем докато четем.

Аз имам свое лично пространство върху твърдият диск на компютъра, който пази моята Интернет поща.
На много места се плаща за това място, но дори да е безплатно, то е мое лично пространство, и всеки, който иска да види какво има в него, трябва да попита мен или съдията за разрешение.
Неконтролираното влизане в личното ми Интернет или GSM пространство е като влизането в моя дом без мое разрешение или разрешение на съдия. Отнемането на личният ми компютър без разрешение на съдията е точно толкова незаконно, колкото и отнемането на кредитната ми карта, автомобилът или домът ми.

Все повече се убеждавам, че мозъчетата на стадният българин така са промити, че той вече няма адекватна представа за личната си свобода, за общестените си права и задължения и за начинът по който трябва да ги отстоява.

Скъпи приятели, внимавайте!
Превръщат ви в овце за стригане, доене и чеверме.

Подобни писаници

Закон за Електронните Съобщения (ЗЕС) – юздите

Труден — Thu, 10 Dec 2009 12:20:11 +0000

В последните няколко дни много ми се мярка пред вниманието грижата и притесненията по предложените изменения в Закона за Електронните Съобщения (ЗЕС).
Преди малко получих поредната покана във Facebook, да се присъединя към групата „Не искаме МВР да ни следи безконтролно в Интернет!“

Много ми е смешно, когато видя някой да се дърпа, защото усеща нередност, но не знае какво точно не е наред.
Вени Марковски дава някакво обяснение на усещането си за нередност, но дори и то ми е смешно.

Не, не че притесненията са смешни, но са толкова далеч от истинската опасност, че не си заслужава да се притеснявам от възможността някой полицай да знае интимните ми тайни.

Проблемът с личната неприкосновеност на вашето Интернет пространство е много по-сериозен.
Въобще, следенето на личния ви живот по какъвто и да е начин е предпоставка да бъдете превърнати в марионетки.
Как?

1) Всяка ваша лична тайна, дори и да не е подсъдна ви носи заплахата да бъде ползвана срещу вас.
2) няма второ…

Ако аз съм ви бизнес конкурент и искам да ви срина, аз ще знам на кой полицай колко да платя, за да получа вашите тайни. След това ще ги ползвам, за да постигна целта си.

Ако не съм ви бизнес конкурент, но искам да свършите нещо „мръсно“ за мен, аз знам на кого колко да платя, за да получа тайните ви. Вече знаете как ще ги ползвам срещу вас.

Ако ви мразя и искам да ви навредя, аз знам на кого колко да платя, за да получа тайните ви. И ще ги ползвам както само омразата знае да го прави.

Ако съм извратен тип и просто искам да си играя на хищник и жертва, аз знам на кого колко да платя. И знаете как свършват жертвите.

Ако съм полицай и разполагам с вашите тайни, няма нужда да плащам на никого. Вие ще плащате на мен.

Това е, мили мои приятели.
Простичко и ясничко.
Нямам какво да крия, освен няколко дребни лични, интимни тайнички.
И не ме притеснява, че някой полицай ще ги знае.
Притеснява ме как той ще ползва знанието си.