Потеглят и след себе си оставят,
перон обрасъл в тиха скръб.
А релсите са тънак ръб,
по който тромаво пълзят,
минутите на нечия раздяла.
Блестящо бяла кърпичка
крещи за сбогом…
А мойта, тъжно в джоба се е свряла,
забравила и срещи,
и раздяла…
много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.