много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.
Калин Донков и Георги Константинов
На тази старичка фотография има двама Български поети, които мнозина помнят и обичат – Калин Донков и Георги Константинов.
Можете ли да ги познаете на снимката?
Не би трябвало да ви е трудно.
Поетите са лесни за разпознаване 
(още…)
1-ви Октомври – Празник на Поезията и Музиката
Честит Празник, Българийо! – Поезия и Музика за Душата ми.
—
Преди десет години, през 1999-та, годината на многото девятки, прописах поезия, след двадесет годишно прекъсване.
Събудих се с едно стихотворение, което уж беше мое, а всъщност усещах като подарено ми от друг.
Записах го и дълго време не смеех да го покажа като свое творение.
По-късно (доста по-късно) го публикувах в Интернет като:
Обещано Завръщане
Пристигнах.
Ето ме.
Пътувах дълго, дълго…
Пътувах през морета и гори,
пътувах през зелено и сахарено,
понякога в душите ви дори.
Пристигнах.
Ето ме – Далечно Обещание…
Ах, колко бързо времето лети!
Отца ми казва:
ВСИЧКО е ПРЕМЕРЕНО,
И ме напълни с вашите мечти.
Пристигнах.
Ето ме – Необходимо Връщане…
Как бавно, бавно раната кърви,
Олтарът ви е като гара чакаща,
А Пътникът към Себе Си върви.
Пристигнах.
Ето ме.
Добре дошли.
—
И понеже съм музикант по образование, този ден е изцяло и мой празник.
Поздравявам всички Българи и Българки с една Българска песен.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Лилаво
Ах колко бавно отваряш вратата си…
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми…
Господи, колко съм тих!
Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли…?
“Излизам” и “влизам” били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра…
01 05 2006 11:31
По чужди фрагменти
Що ка’еш? Ударил си дъното?
Всите сме там, байно.
От изгрев до пладне и от пладне до заник
кат маниста се нижем, майно
…льо.
Ка’еш на узо си.
А аз на ракийно наливане.
К’во се оглеждаш?
Мечтите умряха. Остана ми малко мезе
и време… за убиване.
Липсва ми зимата, липсват ми пръжките,
виното, чалгата, псувните (мъжките)
К’ва липса още ми се намира?
А… и поет (може и гръцки) –
да го пунтирам.
Рамене ли ка’еш? За обичане!?
И улично място(или мост) за въздишки.
Улиците са мои откакто се помня
А по раменете ми птици и …куришки.
21 04 2007
Не ви разбирам “нежни душици” .
Не ви разбирам, дребни мушици,
пърхащи някъде в псевдопространството,
гдето не идват големите птици.
Мъча се някак да ви усетя.
Мъча се – някак, дано се сетя,
какво рисувате с бледите точици,
гдето не парят, а пък уж светят.
Не ви разбирам дребни мушици.
Но и не трябва.
Летя със птици.
