Труден » поезия

Отказвам се!

Труден — Thu, 02 Feb 2012 10:19:56 +0000

Бях забравил, че съм написал това.
Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо.

—

Днес се отказвам от всичко написано!
Вече не искам да съм творец!
Ставам творба закачена във ъгъла-
сладка примамка за всеки молец.

Недоизпита (във „кръчма задúмена“)
леко клиширана (с „вътрешен студ“),
всяка идея ми носи умората
на полу-гениален и не малко луд.

Ставам творба отдавна написана,
теменужено синя, …(сменям римата) …бира,
лилаво започната от някой си Коен,
и стръвно оформена с тъпа секира.

Труден
14.08.2006

Подобни писаници

Граматическа несъвместимост

Труден — Thu, 03 Nov 2011 17:27:18 +0000

Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си.

Граматическа несъвместимост

Думата е слуга на лъжата,
ласкателка на мечтите,
а мълчанието – тежко злато,
когато говорят очите.

„Обичам те“ е кратък израз
в сегашно тукашно време.
но времето любов не дава,
не може и да отнеме.

Любовта е безвременно цяла,
граматически несъвместима.
Притежателно овлядяла ни -
в нея само ни има.

Труден
3.11.11

Подобни писаници

Божиите Хълмове

Труден — Tue, 17 May 2011 17:09:46 +0000

Снимка от Mike Grandmaison

Божиите Хълмове

„Три краля разгневи той
и бе решено,
че трябва да погине Джон
Ечемиченото зърно“

(Робърт Бърнс – „Джон Ечемиченото зърно“)

На Николай Сисоев

Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и оня дъжд, сънуван не веднъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?

Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! -
а твойте хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.

Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.

Сега ще се заровя във земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай, и по-нататък,
но само от любов за да умра.

Георги К. Бояджиев

Благодаря ти, Жоре

Подобни писаници

Калин Донков и Георги Константинов (снимка)

Труден — Sat, 10 Jul 2010 15:49:17 +0000

Калин Донков и Георги Константинов

На тази старичка фотография има двама Български поети, които мнозина помнят и обичат – Калин Донков и Георги Константинов.
Можете ли да ги познаете на снимката?
Не би трябвало да ви е трудно.
Поетите са лесни за разпознаване

– – –

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая…
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

- – -

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…

Калин Донков

П.С. Ползването на тази фотография без мое разрешение е забранено за някои смотаняци. За да не сбъркате в преценката за себе си, питайте ме.

Подобни писаници

Честит Празник на Поезията и Музиката

Труден — Thu, 01 Oct 2009 07:14:39 +0000

1-ви Октомври – Празник на Поезията и Музиката
Честит Празник, Българийо! – Поезия и Музика за Душата ми.

—

Преди десет години, през 1999-та, годината на многото девятки, прописах поезия, след двадесет годишно прекъсване.
Събудих се с едно стихотворение, което уж беше мое, а всъщност усещах като подарено ми от друг.
Записах го и дълго време не смеех да го покажа като свое творение.
По-късно (доста по-късно) го публикувах в Интернет като:

Обещано Завръщане

Пристигнах.
Ето ме.
Пътувах дълго, дълго…
Пътувах през морета и гори,
пътувах през зелено и сахарено,
понякога в душите ви дори.

Пристигнах.
Ето ме – Далечно Обещание…
Ах, колко бързо времето лети!
Отца ми казва:
ВСИЧКО е ПРЕМЕРЕНО,
И ме напълни с вашите мечти.

Пристигнах.
Ето ме – Необходимо Връщане…
Как бавно, бавно раната кърви,
Олтарът ви е като гара чакаща,
А Пътникът към Себе Си върви.

Пристигнах.
Ето ме.
Добре дошли.

—

И понеже съм музикант по образование, този ден е изцяло и мой празник.
Поздравявам всички Българи и Българки с една Българска песен.

Подобни писаници

Лилаво

Труден — Sat, 04 Jul 2009 22:06:57 +0000

Лилаво

Ах колко бавно отваряш вратата си…
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми…
Господи, колко съм тих!

Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли…?
„Излизам“ и „влизам“ били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра…

01 05 2006 11:31

Подобни писаници

Съпричастно

Труден — Fri, 26 Jun 2009 23:39:47 +0000

По чужди фрагменти

Що ка’еш? Ударил си дъното?
Всите сме там, байно.
От изгрев до пладне и от пладне до заник
кат маниста се нижем, майно
…льо.

Ка’еш на узо си.
А аз на ракийно наливане.
К’во се оглеждаш?
Мечтите умряха. Остана ми малко мезе
и време… за убиване.

Липсва ми зимата, липсват ми пръжките,
виното, чалгата, псувните (мъжките)
К’ва липса още ми се намира?
А… и поет (може и гръцки) –
да го пунтирам.

Рамене ли ка’еш? За обичане!?
И улично място(или мост) за въздишки.
Улиците са мои откакто се помня
А по раменете ми птици и …куришки.

21 04 2007

Подобни писаници

Поздрав за онези, които не ни вярват

Труден — Fri, 12 Jun 2009 23:44:43 +0000

Не ви разбирам „нежни душици“ .
Не ви разбирам, дребни мушици,
пърхащи някъде в псевдопространството,
гдето не идват големите птици.
Мъча се някак да ви усетя.
Мъча се – някак, дано се сетя,
какво рисувате с бледите точици,
гдето не парят, а пък уж светят.
Не ви разбирам дребни мушици.
Но и не трябва.
Летя със птици.

Подобни писаници

Приказка

Труден — Thu, 11 Jun 2009 22:29:21 +0000

Ще ти разкажа приказка, приятелко.
Не, не…
Ще сложа твоите мечти във нея,
ще ги загърна,
ще ги стопля,
нежно ще ги полюлея,
и замаяни
от нежното внимание,
ще ги излея
във душата ти.
Сърцата ни…
О, те копнеят
за минало
и за несбъднато…

Имало едно време…
и все още живеят
Принцът и Принцесата.

5 Декември 2006

Подобни писаници

Обрасла Гара

Труден — Thu, 11 Jun 2009 12:15:35 +0000

Потеглят влаковете. Бавно заминават.
Потеглят и след себе си оставят,
перон обрасъл в тиха скръб.
А релсите са тънак ръб,
по който тромаво пълзят,
минутите на нечия раздяла.
Блестящо бяла кърпичка
крещи за сбогом…
А мойта, тъжно в джоба се е свряла,
забравила и срещи,
и раздяла…

Снимка от Актуално