Простотата е Съвършенство.
За разлика от Простотията, която простаците са усъвършенствали до непоносимост.
Ама ние не сме простаци (поне не всички от нас) и се радваме на Простотата, както простакът се радва на кича.
Затова днес реших да зарадвам себе си и вас (които не сте прости) с новото външно оформление на моето списание.
Харесва ли ви, а?
Хе-хе 
Знаех си аз…
Липсва ми Простотата.
Мно-о-го ми липсва.
Все по-често си мечтая да се замъкна на някое пусто и незнайно място, където да съм сам със себе си, с Простотата и в краен случай с жената, щото ще ме ревнува, ако съм сам.
О, жените много ревнуват, когато мъжът остане сам със себе си.
„Защо така се е вглъбил? Какво толкова намира в себе си, което аз нямам“ – мисли си жената.
А мъжът си мечтае да не си мисли за нищо.
Даже и за нищото ако може да не мисли, ще е най-добре.
Поне си намерих нов Прост дизаин за моето списание.
Като ми се прииска Простота, ще си пусна компютъра, ще вляза в Интернет, ще си отворя списание и ще си го гледам на простичкия си, 1 метър и двайсет и седем сантиметров монитор.
От време на време ще поглеждам във Facebook, където имам около 120 приятели, от които нито един не се има за простак и ще се радвам на Простотата им.
RSS четецът (Google Reader) ще ме подсеща от време на време, че светът още не е опростял и все още живее своят засукан, пълен с новини живот.
Ще прочета някоя простотия и ще се развеселя (или натъжа).
Шефът ще ми звънне и ще ме попита защо не чува машините в работилницата да бръмчат, а аз ще му кажа, че съм на цокалото в тоалетната (how simple is that!), и няма да съм го излъгал, защото простотията ми разваля стомаха и ме гони до клозета.
Обичам клозета.
Там съм сам със себе си и с миризмата си.
И се сещам, че не всичко на този свят е „цветя и рози“ (кой простак е измислил този тъп израз?)
Липсва му Простота на този свят.
Чудя се, как от такъв Прост (Съвършен) Бог се е пръкнал такъв сложен просташки свят.
Господи, Опрости Душата ми!
Отново си преоблякох списанието.
