Проза

Приказка за Градината (13) – за играта

Здравейте, Мили Дечица! Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели. И за най-хубавото нещо, Бог естествено. Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог. Да де... Не защото не знаете, а за да ги изпитате. Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори. Хе-хе... Много са смешни отговорите на възрастните, нали. Колкото по-възрастен, толкова по-смешно. „Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето” или (още…)

Проза

Приказка за Градината (12) – за последователите

[caption id="attachment_631" align="alignleft" width="150" caption="Стръвни последователи"]Стръвни последователи[/caption] И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват. Те били истински последователи. Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват. После друг кривне и те след него. Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите. Да-а... Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването. И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи. Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името "Бог", последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог. Отива Бог до поилото, селяните след него. "Що ви е, бре!? - чуди се Бог. - Коня си ще поя..." А те: "Хубав кон... Ще гледаме как го поиш." Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде. "Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?" - чуди се Бог. "По колко пъти сдъвкваш?" - гледат го в устата и броят последователите. Накрая Бог се примирил (както обикновено прави) и свикнал (освен в нужника) със следващите го тълпи. А селяните го следвали, наблюдавали и питали за всичко. (още…)

Проза

Приказка за Градината (11) – за Родителя

И така Бог се завеял с вятъра по незнайни (за селяните) краища на света (градината). И хоп – довеял се до една другоселска кръчма. Седнал той до прозореца и се загледал към мегдана. Кръчмата пълна – мегдана празен. Взел си той столчето, излязал и седнал в средата на мегдана. Селаните Прочетете още…