Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀 – – – Казват ми във къщи, че не съм добричка, а пък всичко върша вече сам-самичка. Сутрин рано ставам, бързам на чешмата, мия се, измивам даже и стената. Бързо се обличам, вече съм голяма, Прочетете още…
Бях забравил, че съм написал това. Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо. — Днес се отказвам от всичко написано! Вече не искам да съм творец! Ставам творба закачена във ъгъла- сладка примамка за всеки молец. Недоизпита във Прочетете още…
Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си. Граматическа несъвместимост Думата е слуга на лъжата, ласкателка на мечтите, а мълчанието – тежко злато, когато говорят очите. “Обичам те” е кратък израз в сегашно тукашно време. но времето любов не дава, не може Прочетете още…
“Три краля разгневи той и бе решено, че трябва да погине Джон Ечемиченото зърно” (Робърт Бърнс – “Джон Ечемиченото зърно”) На Николай Сисоев Къде ръжта е, Боже, най-зелена и оня дъжд, сънуван не веднъж? Момичето, за мен предназначено, защо не срещнах тайно като мъж? Стоя като плашило, длан разперил, и Прочетете още…
[caption id="attachment_1244" align="aligncenter" width="713" caption="Калин Донков и Георги Константинов"]
[/caption] На тази старичка фотография има двама Български поети, които мнозина помнят и обичат - Калин Донков и Георги Константинов.
Можете ли да ги познаете на снимката?
Не би трябвало да ви е трудно.
Поетите са лесни за разпознаване ;) (още…)