Поезия

Честит Празник на Поезията и Музиката

1-ви Октомври – Празник на Поезията и Музиката Честит Празник, Българийо! – Поезия и Музика за Душата ми. — Преди десет години, през 1999-та, годината на многото девятки, прописах поезия, след двадесет годишно прекъсване. Събудих се с едно стихотворение, което уж беше мое, а всъщност усещах като подарено ми от Прочетете още…

Поезия

Лилаво

Лилаво Ах колко бавно отваряш вратата си! Така ли трябва, или аз така го реших? Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми, Господи, колко съм тих! Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли? “Излизам” и “влизам” били са моя игра. Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното! Трябвало Прочетете още…

Поезия

Съпричастно

По чужди фрагменти Що ка’еш? Ударил си дъното? Всите сме там, байно. От изгрев до пладне и от пладне до заник кат маниста се нижем, майно …льо. Ка’еш на узо си. А аз на ракийно наливане. К’во се оглеждаш? Мечтите умряха. Остана ми малко мезе и време… за убиване. Липсва Прочетете още…

Поезия

Поздрав за “нежните душици”

Не ви разбирам “нежни душици” . Не ви разбирам, дребни мушици, пърхащи някъде в псевдопространството, гдето не идват големите птици. Мъча се някак да ви усетя. Мъча се – някак, дано се сетя, какво рисувате с бледите точици, гдето не парят, а пък уж светят. Не ви разбирам дребни мушици. Прочетете още…

Поезия

Приказка

Ще ти разкажа приказка, приятелко. Не, не… Ще сложа твоите мечти във нея, ще ги загърна, ще ги стопля, нежно ще ги полюлея, и замаяни от топлото внимание, ще ги излея във душата ти. Сърцата ни… О, те копнеят за минало и за несбъднато… Имало едно време… и все още Прочетете още…