Поезия

Обрасла Гара

Потеглят влаковете. Бавно заминават. Потеглят и след себе си оставят, перон обрасъл в тиха скръб. А релсите са тънак ръб, по който тромаво пълзят, минутите на нечия раздяла. Блестящо бяла кърпичка крещи за сбогом… А мойта, тъжно в джоба се е свряла, забравила и срещи, и раздяла…

Поезия

Бял Сън

Бял Сън Сънувах бяло… Бяла къща и някаква жена, която в бялата постеля сънуваше сама. Сънувах, че сънува ласка… Сънуваше ли тя, или сънувах аз че някой сънува белота. …….. Сънуван бях, във бяла къща от някаква жена, как в бялото сънувам нея, че ме сънува тя. Николай Сисоев – Прочетете още…

Поезия

Приятели

Ще станем ли Приятели? Едва ли… Във мен са Двама – кой ще избереш. Един живее в дни полузаспали, а другият нощта обръща в ден. Ще ме обичаш ли? Кого избираш в мен? Ще чакаш ли във пладнето ми сънно да те погледна както гледаш ти, или ще чакаш онзи Прочетете още…

Поезия

Не-пред-сказуемо

Това стихотворение написах, докато слушах тази музика. *** Не-пред-сказуемо – отминала надежда. Оголено глаголно примирение, очакването – твоя вечна нужда а нуждата – очакване без край. Ай-ай… е възклицателно недоумение, И my god-ината е пълна с нечетен брой пропуснат шанс, Обърнат е часовника – заспиваш, Естественото състояние е trans-грешен изводът Прочетете още…

Поезия

Не смислено

Жълто... Да те сънувам ли, или да те измисля? И да забравя всичко истинско и смислено. Магнетофона да подкара първа писта и да заплува жълтата подводница над чаша водка в сиво-синкав дим. ...Не спим! (още…)