Вчера буквално ми бе натикана в носа писаницата на Мартин Карбовски „ЕПОХАТА С ХОРАТА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ЧУКАТ“.
Поне няколко стотин човека във Facebook я споделиха, и искам-не искам прочетох я, за да съм в крак с общите настроения на най-будните българи.
(ако не ви се чете моето встъпително бла-бла-бла, и искате да минете направо на цинизмите, прескочете тук)
Чуди се Карбовски как може човек да не мрази онзи, който му е отнел най-любимия човек. Заклали жена му, взривили я на парчета, надупчили я с петдесет куршума, взривили детето му в самолета, а той миличкият не иска да мрази.
Абе ти луд ли си бе!?
Или вече те промиха тотално!? Отмиха ти и последните остатъци от истински ценности.
И ето, вече/даже не можеш и да мразиш. Изтрили са ти най-човешкото чувство – ОМРАЗАТА.
Пфу…!
Усещате ли промивката?
Май не.
Нищо де, ще ви подскажа.
Карбовски е напълно промит и победен.
Сега работи за онези срещу които си точи перото.
Онзи човечец, който мелодраматично обяснява, колко-съвсем-никак не мрази убийците на жена си, може и да е поплювко, който търси внимание чрез кръвта на жена си. Може и да е смотаняк, който в чувствомелачката е пообъркал етикетите и е поставил на своята безпомощност етикет „не-омраза“. Само че липсата на омраза е липса, а липсата не може да се сподели. Човек не споделя онова, което няма.
Може пък човекът наистина да не мрази, но да не може да го каже така, че ние коравите българи да не му се смеем, или поне да не го мислим за умствено извратен.
Та да се върнем на победения Карбовски.
Без да се впускам в конспиративни теории, ще съм много, много близо до истината, че има там едни маймунчета, които не си знаят парите и си играят на властелини на света.
Никой властелин не може да покори един добре организиран свят, в който най-човешкото чувство ОМРАЗАТА се ползва на лично и дребно ниво.
Никой властелин не може да покори света, ако СТРАХЪТ е на лично и дребно ниво, където човек го е страх че ще изпусне самолета, или че ще му загори манджата.
ОМРАЗАТА трябва да е силна, обща и целенасочена към враг – раса, религия, нация, народ… абе нещо ГОЛЯМО.
СТРАХЪТ също трябва да е не някакъв дребничък страх, а УЖАС (ТЕРОР).
Нали знаете, че терорът не е избиването на 150 човека, а страхът който следва след това.
Вас са ви накарали да мислите за терора като за престъпление, жестокост, но истинското значение на terror е прекомерен страх, УЖАС, който се загнездва във вас след клането.
То може и да не е страх от клане. Може да е страх/ужас/терор да не загубите работата си и да останат децата ви без хляб, ужасен страх да не ви вземе банката жилището, да не дрогират дъщеря ви и да я изнасилят и други страхове в които живеете без намесата на джихадистите.
Но за този терор Карбовски не се сеща. Този терор не е така видим, защото се е маскирал като икономическа, политическа, духовна или някаква друга криза.
Ужасът и омразата са пътеките по които идва „спасителят“.
Ако светът живее в омраза и в ужас, ще дойде един спасител, който ще има решението за вашия страх и омраза.
И този някой ще стане властелинът на света.
Може идването на „спасителя“ да не е така бързо и спасително.
Може да се наложи да се поизбием от страх и омраза, и тогава „спасителят“ ще дойде, назидателно ще издърпа ушенцета на онези от нас, които са останали, и ще каже: „Писна ни от смотаняци, които се избиват за глупости. В този свят ще има ред и законност. Край на религиите, край на културите, край на свободното предвижване, край на свободното говорене, край на хартиените пари (щото не могат да се проследяват), край на хартиените книги (има такъв филм) и много други „край“.
И това ще стане!
Обещано е.
Трябва само да се научим силно да мразим и много да се страхуваме.
Карбовски вече са го научили и на двете.
Вие може да си мислите, че Карбовски не е страхливец, но той е.
И си признава страха като „най-естественото животоспасяващо нещо“.
Сега, нека бъда наполовина по карбовски цинично назидателен.
За к’ъв се мислиш ти бе, страхливо, плюнчещо се в омраза, дребно, телевизионно, човече!?
Точно ти ли се намери да поучаваш?
Откога страхливците и омразниците станаха учители и будители на нацията?
То и затова до тук сме я докарали.
Щото всеки, наместил се по някакви неведоми пътища във вниманието на народа, му дава акъл, как да се врътне, та да му е по-удобно, докато го работят.
Дебили стават доктори, простаци стават министри, журналя с миризливи от смукане мръсни устенца, учат народа на ценности, морал, достойнство и величие.
Накарахте ни да забравим езика на Хайтов, и да се прехласваме пред вулгарността на карбовци и марчели.
(започна да ви става интересно, нали?)
Чукате ни с омраза, страх, гняв, безпомощност, арогантност, двуличие, цинизъм, и ако недай боже, нещо хубаво се случи, се притеснявате, че „това променя нещата“
Що бе?
Нали за нас работите?
Защо започнахте да ни работите?
За пари, нали?
Щото хубавото, спокойствието и радостта не се продават от телевизионния екран, в блога и вестника.
Там се продават по-силни чувства, като омраза и страх.
Не можело да не се мрази.
Може бе, недорасло човече.
Мо-же!
Ето, аз не мразя, ама как да го докажа на човек който не познава тази липса.
Ти не вярваш на онова размекнато в чувствата си човече, което ползва език отдавна забравен по нашите балкански ширини (щото не сме лигльовци), та как да повярваш на мен, чиито цинизъм е толкова близо до твоя?
Но наистина не мразя, Карбовски.
Сериозно.
Сигурно така съм роден. Не като теб – завършен човек.
Имам една липса, и много ѝ се радвам.
Не ми тежи, не ме държи буден, не ме прави да кроя отмъщения, не минавам на другия тротоар, гледам в очите, и други подобни лигавщини. Ама ми е гот.
И да ти кажа; липсата на омраза не те прави мекотело, неспособно да се брани от злите и страхливите.
Липсата на омраза не значи „разтвори си и другата буза“. Това е за страхливците и педалите.
Липсата на страх не значи „с рогата напред“. Това е за говедата и овцете.
Когато нямаш омраза, ти знаеш кого да удариш и как да удариш. Щото с твоята омраза и страх ти виждаш мюслита с калашници, а аз виждам продавачи на калашници. Ти виждаш бежанци-джихадисти, раздиращи Европа, а аз виждам нечии по-различни интереси в Европа. Ти си мислиш, че ни управляват с терор, а аз знам, че ни управляват с пари.
Парите, приятелю, ПА-РИ-ТЕ.
Взри се в парите и ще видиш врага.
Заеби политиката. Там има само слуги на парите.
А ти си тръгнал да се плюнчиш за някакви терористи, за които не сме и сигурни, че са терористи.
Щото може да са най-обикновени, прости убийци. И са! Човече́та, които за достатъчно пари и правилните обещания ще се взривят по два пъти.
Ама какво ти разправям на теб неща, които са за други.
Знаеш ли каква е разликата между мен и теб?
Твоята омраза и страх те правят снасяща кокошка.
Защо мислиш, че те държат на екрана, щото си много умен, смел, справедлив и поборник за правда и свобода ли?
Нееее!
Там си, защото снасяш пари.
Защото възпитаваш един стремеж към цинизъм, към ялова бунтарщина, която е наркотична мечта, но неизпълнима на практика.
Не! Не намеквам за конспирации. Твоите господари не са чак такива умници. Просто харесали цинизма и повярвали че са бунтари, зрителите ти се кефят и всекидневно снасят своето присъствие пред екрана.
А знаем, че това присъствие е пари, нали.
А пък аз какво?
Моята липса на омраза и страх не са доходоносни. Не са атрактивни.
Колко зрители ще имам аз, ако съм на твоето място?
Мухльо някакъв, говори за любов, сочи парите като враг и иска хайтов език.
Айде, че много мръсно се разприказвах и почнах да се усещам като журналист.
Неприятно усещане е… в повечето случаи.