Родна реч, тъй чарминг сладка…
„Аве, майна, този лайф е толкова шорт, че ако трябва да едитваме всеки ерор, няма да ни остане време за креация“
Сигурно нещо подобно се върти в главиците на онези, които моделират извайват милата ни родна реч, като език за лапане, а не за творчество и любов.
След десетина години езикът ни ще е импотентен безсилен за поетичната душевност на Българина и Българката.
Или е обратното, нашата душевност рефлектира се отразява в нашия език.
Дали традиционните враждебни нагласи към не-своето не ни пречат да погледнем с по-други очи на широко навлизащите в речта ни английски думи и изрази и да приемем този процес като естествен? (Павлина Върбанова)
Горната препратка към писаницата на Павлинчето, ме кара да се замисля за мързеливия български интелект ум, който много естествено и удобно побира един голям проблем в едно толкова късо изречение.
Защо да се мъчим с езика и да го мъчим, щом можем да го ползваме за къде по лесното му предназначение функция – ГЪЛТАНЕ.
Гълтайте каквото ви се подава, и хич и не гледайте с други очи на подаденото. Най-добре си затворете очите и гълтайте.
(още…)